shareit

Наистина ли „това, което не ме убива, ме прави по-силен“

| от |

Вероятно сте чували фразата „това, което не ме убива, ме прави по-силен“ или от устата на Кели Кларксън, или от страниците на Ницше. Всеки случай, и в двете версии общо взето фразата означава, че ставате по-силни, като се изправяте пред несгоди.

„Изразът вече е почти като културен фундамент“, казва Еранда Джаявикрим, психолог, който изследва „посттравматичния растеж“, пред Hidden Brain. „За нас е почти стандартно да вярваме за травмата, че когато ни се случат лоши неща, можем да ги използваме като възможност да станем по-добри.“

Но има ли истина в това? Сложно е да се каже, и дори и да има някаква истина, все още може да не е полезен като концепция подход, според Джаявикрим.

Някои изследвания предполагат, че растежът (и по-голямото удовлетворение от междуличностните отношенията), както и подобряването на самочувствието, могат действително да дойдат след травматични събития.

„Откривана е положителна тенденция за самочувствието, взаимоотношенията и личните умения в проучвания както след положителни, така и след отрицателни събития“, пишат авторите на статия, публикувана на сайта на Американската психологическа асоциация.

„Не открихме общо доказателство за широко разпространеното убеждение, че негативните житейски събития имат по-силен ефект от положителните. Не беше установено истинско израстване в житейския смисъл и в духовен аспект. В повечето проучвания с контролни групи резултатите не се различават значително между изследваните обекти и контролната група, което показва, че промените в параметрите на резултатите не могат просто да бъдат приписани на настъпването на изследваните житейски събития.“

Един от проблемите с изследванията в тази област е, че не можете (освен ако не се върнете в началото на 20 век) да предизвикате травма у вашите субекти. Това означава, че разчитате на спомените им за техния живот преди травмата, за да извлечете необходимите ви данни, като ги помолите да се самооценят как са сега спрямо това как са били преди.

Една група изследователи заобикаля това неудобство, като по същество продължава проучването достатъчно дълго, за да настъпи някаква травма у изследваните лица. В проучване, публикувано в Psychological Science, изследователите молят 1200 студенти – избрани, защото са „в пиковата възраст за излагане на травма“ – да попълнят набор от въпросници, предназначени да измерят удовлетворението им в различни области от живота, за които се смята, че са засегнати от травматични събития.

След това изчакаха два месеца и дадоха на учениците същите въпросници, както и въпросник за житейски събития, които са им се случили през това време, и типичен въпросник за посттравматичен растеж, който пита участниците за промените в самите тях след травматични преживявания. Този последен въпросник включва оценки като „Имам по-голямо чувство за самоувереност“ и „Имам по-голямо чувство за близост с другите“.

Car Crash 7-1-18 2245 (42450608354)

В месеците между етапите на проучването 122 от студентите са преживели силно травматично събитие (един пример, даден от изследователите, е „близък приятел, убит от пиян шофьор“) и са оценили тези събития като причинили изключително страдание .

„Би било неуместно да заключим от нашите открития, че хората не могат да се променят по положителен начин след заплашителни житейски преживявания“, пише екипът. „Наистина, сравнително малка част от нашите участници демонстрира действителна промяна, а няма и начин да знаем дали тази промяна може да се дължи на техния травматичен опит.“

Въпреки това, разглеждайки мерките за удовлетворение от живота, събрани през двата етапа на проучването, има малка връзка между възприемания от участниците растеж и подобрението на въпросните психологически мерки.

„Това предполага, че ретроспективните доклади за растеж измерват нещо различно от действителната промяна преди и след травмата.“

Освен че не е много ясна за разбиране, възможно е концепцията „което не ме убива, ме прави по-силен“ да бъде вредна за хора, които наскоро са преживели травма.

„Помислете за това, което комуникира поговорката: страданието е добро в дългосрочен план и хората, които са преживели травма, са по-силни от тези, които не са“, пишат Джаявикрим и колегата му психолог Франк Инфурна в материал по темата за The Conversation. „Тези, които все още имат проблеми месеци или години след травматично събитие, може да се почувстват „слаби“, ако не са преживели очаквания „растеж“, добавят те.

„Хората наистина могат да израснат от трудностите. Те могат да станат по-силни, да подобрят качеството на взаимоотношенията си и да повишат самочувствието си. Но това вероятно не се случва толкова често, колкото повечето хора и някои изследователи смятат.“

„Нито пък растежът трябва да се разглежда като цел за всички. За много хора просто да се върнат там, където са били преди травмата, може да бъде достатъчно амбициозна цел.“

 
 
Коментарите са изключени за Наистина ли „това, което не ме убива, ме прави по-силен“

Повече информация Виж всички