Мравките произвеждат мляко, оказва се

Всичко започва учените виждат мравки да пируват с богата на хранителни вещества субстанция, отделяна от други мравки – от какавидите, мравки в последния етап от метаморфозата си преди да станат възрастни.

Както възрастните, така и ларвите им я консумират и този обмен изглежда жизненоважен за тяхното оцеляване.“Идентифицирахме механизъм, който обединява колонията, свързвайки мравките през етапите им на развитие – възрастни, ларви и какавиди – в едно съгласувано образувание, в суперорганизъм“, казва Орли Снир, първи автор на изследването и биолог от университета Рокфелер.

„Това е наистина добро проучване, тъй като идентифицира нов тип социални взаимоотношения, който никой дори не е забелязвал досега“, казва Адриа Лебьоф, която изучава обмена на течности между мравките в университета във Фрибург в Швейцария и не участва в проучването.

Ooceraea biroi

Снир за пръв път забеляза веществото, когато изолира какавиди на мравка от вида Ooceraea biroi от тяхната колония, за да ги изучава. Какавидите произвеждат толкова много течност, че се давят в нея.

За да разбере дали те произвеждат веществото и около други мравки – и ако да, какво се случва с него – Снир инжектира какавидите със синя боя и ги връща в колонията им. В рамките на 24 часа учените успяват да видят боята да оцветява червата както на възрастните мравки, така и на ларвите, което предполага, че другите мравки са консумирали течността. Изследователите също така наблюдават възрастни, които изглежда поставят ларви върху какавидите, за да могат да се хранят.

След анализ на течността и се установява, че тя съдържа протеини, аминокиселини, захари и витамини. Също така се установява, че без нея ларвите имат забавен растеж и по-ниски нива на оцеляване. Така че течността изглежда функционира като нещо като „мляко“, което осигурява основни хранителни вещества за развиващите се мравки.

Учените не са сигурни дали възрастните имат пряка полза от консумацията на млякото, но то помага на какавидите – ако не го консумират, те умрат от гъбични инфекции.

След изучаване този вид мравки, изследователите обръщат поглед и към някои други видове, които откриват в Сентрал Парк в Ню Йорк. И установяват, че какавидите произвеждат мляко, което другите мравки консумират, при всяко от петте най-големи подсемейства.

Фактът, че се наблюдаваа при тях, предполага, че може да се открие и при много други видове и подсемейства, казва съавторът на изследването Даниел Кронауер, който изучава мравки в университета Рокфелер.

Това мляко също би могло да бъде част от причината, поради която те са се превърнали в толкова социално зависими насекоми. „Тази течност може да е подпомогнала еволюцията на кооперативната грижа за потомството, тъй като е стимулирала възрастните да се грижат за малките“, казва Лебьоф.

Изследователите сега искат да разгледат как това мляко може да оформи поведението и физиологията на възрастни и ларви. „Мисля, че ще видим много повече проучвания, които надграждат това, което бе открито тук“, казва Адриан Смит, биолог от Държавния университет на Северна Каролина, който не е участвал в проучването.

Мравките не са единствените животинки, за които може да ви е любопитно, че произвеждат мляко.

Едно бегло търсене в Google на „мляко от жирафи“ дава подвеждащо количество резултати, че то е някаква нова суперхрана. Тези резултати се базират на наскоро изплувало отново изследване от 60-те години, което анализира млякото на един жираф, докато е бил под анестезия. То не че не може да се консумира, но едва ли всъшност има някакви ползи

Хлебарките също произвеждат мляко. Но как се дои хлебарка? Барбара Стей, почетен професор в Университета на Айова, прекарва по-голямата част от кариерата си в изучаване на размножаването на хлебарките заедно с група ентомолози, наети от армията на САЩ да изследват гадинките. Това, което тя установява, е, че Diploptera Punctata, единственият вид хлебарка, която ражда живи малки, произвежда вид мляко в червата си, за да ги изхрани преди те да се появят на бял свят. Както може да се очаква, процесът на „доене“ на хлебарка е прецизен и трудоемък, но резултатът е очарователен: когато изследователи в Индия анализираха кристалната структура на млякото през 2016 г., те откриват протеинови последователности с всички основни аминокиселини, плюс протеини, мазнини и захари – и млякото се оказва 3,5 пъти по-богато на калории от кравето.

Доенето в по-осезаем и практичен мащаб обаче е почти невъзможно – засега. „Единственият начин би бил да се направят култури от дрожди с гените в тях за производството на това мляко“, казва Стей. „Но това са само приятни блянове; едва ли ще се осъществи, ако питате мен.“