Микропластмасата в човешкото тяло: Какво знаем и какво не знаем

Вече малко места на Земята – включително и телата ни – изглежда нямат микропластмаса в тях.

Само тази година изследователи обявиха, че са открили микропластмаси в кръвния поток на редица анонимни донори, дълбоко в белодробната тъкан на около 10 пациенти, чакащи операция, а последно и в кърмата на 75% от младите майки (1 седмица след раждането), тествани в проучване в Рим. Друго скорошно изследване съобщава за микропластмаси и в плацентите.

Тези открития доведоха до поредица от гръмки заглавия в медиите, които мнозина може да сметнат за тревожни. Но науката все още не е наясно със сигурност какво се случва.

Това, което последните изследвания изясняват, е, че микропластмасата е повсеместна; че тези частици навлизат редовно в телата на хората по време на вдишване или чрез консумация на храна или напитки, и че си намират път до жизненоважни телесни системи.

Някои изследвания на лабораторни животни и клетки, отглеждани извън тялото, показват, че има причини за безпокойство относно това как тези миниатюрни парчета пластмаса влияят на нашата физиология.

Нещо, което остава по-малко очевидно, е какви рискове за здравето, ако има такива, представляват те при концентрациите, в които са открити. Учените казват, че вълната от скорошни проучвания представляват едва първите им стъпки към разбирането на въздействието на парченцата върху нашето ежедневие.

„Установихме, че във въздуха, който дишаме, има микропластмаса. Открихме микропластмаса в белите дробове. Следващата стъпка е да разберем какво от това? Има ли значение, че имаме пластмаса в белите дробове, и ако да – какво е то?“, казва Лора Садофски, изследовател по респираторна медицина в Медицинското училище Хъл Йорк в Обединеното кралство: „В момента не знаем отговора на този въпрос.“

От 1950 г. до 2015 г. производството на пластмаса нараства средно с около 8,4% всяка година, според оценка, публикувана в списание Science. Учените съобщават, че са открили замърсяване с микропластмаса на повече от 8 километра над морското равнище (в сняг близо до върха Еверест), а също и в най-дълбоките части на океана (включително в морската вода в Марианската падина).

Дик Ветхак, почетен професор по качество на водата и здравето в университета Вриджи в Амстердам, казва, че учените тепърва започват да се борят с потенциалните последици за човешкото здраве.

„За мен най-тревожното нещо е, че много вероятно ще трябва да се борим с нарастващите концентрации на микропластмаса през следващите десетилетия“, казва Ветхак. „Ще ни отнеме още 10 години, 15 години, преди да можем да разберем какво се случва, ако се окаже, че има сериозен риск.“

Но какво е микропластмаса?

Микропластмасата може да бъде намерена във въздуха, който дишаме, праха, който се натрупва по подовете ни, и в морските дарове, които купуваме от хранителния магазин, сочат проучвания.

Няма единна дефиниция за това какво е микропластмаса, но изследователите обикновено я описват като всяка частица пластмаса с размер под 5 милиметра, но по-голям от 1 микрометър.

Тези парченца често са по-малки от най-малката песъчинка, по-малки и от ширината на човешки косъм.

Формата, размерът и химическият им състав също варират и изследователите обикновено се фокусират върху идентифицирането на най-често срещаните полимери.

„Най-малките частици ни тревожат най-много“, казва Ветхак. „Изследователите подозират, че те е по-вероятно да проникнат дълбоко в тялото и да преминат през защитните ни мембрани.“

Откриването на микропластмаси в тялото изисква щателна и внимателна работа. А рискът от заразяване винаги е налице.

„Във всеки лабораторен продукт, който използваме, има пластмаса“, казва Курунтачалам Канан, екологичен химик и професор в катедрата по педиатрия в Медицинския факултет на Нюйоркския университет, който в скорошно проучване установява, че бебета са изложени около 15 пъти повече на микропластмаса от възрастните. „Трябва да сте много внимателни при извършването на този вид измервания.“

Затова и Садофски носи памучна лабораторна престилка по време на експериментите си.

а) Футболно игрище с изкуствена трева със парченца автомобилна гума, използвана за омекотяване. б) Отмита от дъжда микропластмаса от същото поле, открита в природата наблизо

Ранни открития

Голяма част от досегашните изследвания върху микропластмасите са със сравнително малък брой проби и се фокусират върху идентифицирането на частиците и определяне интензивността на излагането на такива.

„Проучвателни проучвания“, казва Канан.

Сред най-интересните скорошни открития е изследването на Садофски, което открива микропластмаса в белодробната тъкан на живи хора, откритието на Ветхак за микропластмаса в кръвния поток и работата на Канан, която показва, че бебетата може да са сред най-често изложените.

В проучването на Садофски изследователите събират белодробна тъкан от 13 души, които са били подложени на гръдна операция. Те разграждат тази белодробна тъкан с мощна киселина, след което филтрират синтетичните частици.

След това те анализират останалия материал, голяма част от който се оказва пластмаса. Изследователите също пускат и празни проби без белодробна тъкан, за да осигурят контролна група.

Единадесет от пробите на 13 пациенти имат микропластмаса в белите дробове.

„Погледнахме в човешките бели дробове в различните им области – горна, средна и долна част – открихме микропластмаса във всичките, включително в долните нива“, казва Садофски.

Не е ясно обаче доколко констатациите могат да се приложат и за останалата част от обществото.

„Тези хора са в болница за операция на белите им дробове, но нямаме представа дали микропластмасата има някакъв ефект върху здравето им и нямаме представа дали средностатистическият човек в Хъл има подобни нива на микропластмаса“, казва още Садофски.

В друго проучване от Холандия, публикувано в началото на година, изследователи обработват кръвта на 22 анонимни донори и откриват микропластмаса в 17 от пробите.

Това е първият път, в който микропластмаса е открита в кръвни проби, казва Ветхак. Не е ясно как изследваните са били изложени на нея или дали това е имало някакви последствия за здравето им.

Много въпроси остават без отговор.

„В телата ни циркулира пластмаса“, каза Ветхак. „Изхвърляме ли ги? Каква част от тях е екскретирана? Остават ли си в системата ни? Натрупват ли се в определени органи? Дали преминават кръвно-мозъчната бариера?“

Рискът от микропластмаси може да се насочи към определени групи.

Лабораторията на Канан анализира изпражненията на девет бебета и 10 възрастни.

„Пробите от изпражненията на бебетата съдържаха средно 15 пъти повече PET, отколкото на възрастните“, казва Канан, имайки предвид полиетилентерефталат, който е често срещан в дрехите и контейнерите за храни.

Канан подозира, че бебетата и другите деца са много по-изложени, защото пълзят по подовете, които могат да бъдат замърсени с микропластмаса; слагат почти всичко в устата си; и често ползват пластмасови предмети като чаши, дрънкулки и играчки.

Бъдещи изследвания

Проучвания, които включват животни или клетки, отгледани в лабораторни условия, показват, че микропластмасата може да причини възпаления, оксидативен стрес и увреждане на тъканите. Но много от тези проучвания включват силно концентрирани излагания или пластмаса с търговско качество, се казва в изследването.

„Нито едно от тези проучвания не прави някакви здравни изводи. Все още отговаряме на въпроса „изложени ли сме?“, казва Канан. „Проучванията са в начален стадий.“

Канан добавя още, че последните открития са поставили основите федералното правителство на САЩ да инвестира в проучвания, фокусирани върху токсикологията или епидемиологията.

Експозицията вече е ясна, казва той. „Въпросът е колко токсични са те и на какво ниво са токсични?“

Нашите европейски изследователи също увеличават усилията си.

През 2019 г. Нидерландия стартира бързо 15 проекта за микропластмаси и след това миналата година задели допълнително финансиране за изследователски консорциум за микропластмаси.

Европейският съюз отдели повече от 32 милиона долара за 5 проучвания за микро- и нанопластмаси за периода 2021-2025 г.