Mетанът на Земята се покачва – излизаме ли от… ледниковата епоха?

През последните 17 години се наблюдава необичайно покачване на нивата на метан в земната атмосфера – и според ново изследване това покачване може да е сигнал за нещо по-голямо.

Не е съвсем сигурно какво точно означава то, но учените твърдят, че много прилича на минали „терминиращи събития“ в климатичната система на Земята – периоди, през които идва края на конкретен ледников период.

Климатът на Земята постоянно залита между дълги, студени ледникови периоди (още „епохи“), когато огромни ледени покривки скриват Северна Европа и Канада, и по-кратки междуледникови периоди с по-високи температури. Това се случва на гигантски времеви диапазони от хиляди и хиляди години, много по-дълги от човешкия живот.

Краят на тези ледникови епохи представлява цялостна промяна в системата океан-атмосфера на Земята, която бележи прехода от ледников към междуледников период – още един продължителен процес, който обикновено отнема хиляди години.

Понастоящем се намираме в междуледниковия етап на ледников период, наречен четвъртичен ледников период (или Кватернер), който е започнал преди около 2,5 милиона години и продължава и днес. Но има намеци за промяна. Ако погледнем нивата на метан на Земята, има някои признаци, че може би сме в началото на „подобен на прекратяване“ модел.

Метанът естествено съществува в нашата атмосфера и може да действа като мощен парников газ, който задържа топлина. По-голямата част от газа има антропогенен източник – а именно използването на изкопаеми горива, земеделието, сметищата и отпадъците – но останалата част идва от природни източници, най-вече от гниещата растителност във влажните зони и размразяващия се вечен лед.

Нивата бързо се повишават през 20-ти век в резултат на индустриалната революция и изгарянето на изкопаеми горива, но към края на века увеличението се забавя. След това, около 2006 г., започва ново покачване на метана, което този път не е свързано единствено с изкопаемите горива.

Голяма част от тези нови емисии идват от влажните зони, разположени близо до екватора. Трябва да се има предвид обаче, че това е следствие от изменението на климата, което създава по-топли и влажни условия, стимулиращи разлагането във влажните зони.

В новото изследване учените разглеждат последните промени в съдържанието на метан в периода 2006-2022 г. и ги сравняват с моделите от пред ледникови периоди. Техните констатации показват, че в момента нивата на газа се държат така, както са се държали в началото на преходите от студени ледникови периоди към по-топъл междуледников климат.

„Остава възможно сегашното нарастване на метана да е в рамките на холоценската променливост, но също така е възможно това нарастване да показва, че е в ход широкомащабна реорганизация на естествения климат и биосфера“, пишат авторите на изследването.

Тъй като вече се намираме в топъл междуледников етап, не е сигурно как би могло да се развие този потенциален преход към „по-топъл междуледников климат“. Това обаче не означава и, че сме в зората на нов ледников период – вероятно е Земята да се насочи към още по-топъл климат, което ще доведе до радикални промени в природните ѝ системи.

„Метанът е едновременно двигател и вестител на изменението на климата. Не знаем защо сега той се увеличава толкова бързо, но моделът на нарастване от края на 2006 г. насам наподобява поведението му по време на големите обрати в климата на Земята в далечното минало“, пише за The Conversation Юан Нисбет, автор на изследването и професор по науки за Земята в Лондонския университет „Роял Холоуей“.

Той заключава: „Римските цифри от IX до I обозначават [в доклада за изследването] големи климатични промени в миналото. Няма римска цифра нула, но тогава всеки бъдещ преход с терминална скала ще бъде различен – температурна стъпка от сегашния ни междуледников климат към някакво ново бъдеще, което е още по-топло. Сигналът на метана все още не е ясен, но остава въпросът: започнал ли е терминиращ преход нула?“