Люспите, довели до козината и перата, са по-стари от влечугите

Роговите люспи са вид кожен придатък, който се свързва най-вече с влечугите – но се смята, че благодарение на тях са станали възможни козината и перата, като по този начин те са изиграли важна роля и в нашата еволюция. Нов фосил доказва, че те са еволюирали през пермската епоха, преди първото голямо разделение в родословното дърво на сухоземните гръбначни животни.

Малко са нещата, които са толкова важни за един организъм, колкото начинът, по който защотава вътрешните си органи от външния свят. Рибите отдавна са се справили с този проблем чрез слой люспи върху кожата си, чиято здравина е адаптирана към начина им на живот. Сред сухоземните гръбначни животни разнообразието е по-голямо – но сега една богата на вкаменелости плоча подсказва, че всичко това може да произлиза от общ произход.

Диадектид

Според екипа, ръководен от д-р Себастиан Фойгт от Урвелтмузеум, парчето пермска скала от Биеганов, Полша, е „забележително в три аспекта“. Плочата съдържа стотици отпечатъци от стъпки и отпечатъци от кореми, някои от които са толкова ясни, че могат да се видят люспите по кожата на съществото. Освен това тя предоставя улики, които позволяват на Фойгт и съавторите му да идентифицират съществото създало на отпечатъците като диадектид, смятан за прародител на амниотите – категория, включваща влечуги, бозайници и птици.

Амниоти – група гръбначни животни, които имат възможност за сухоземно размножаване.

Това от своя страна предполага, че роговите люспи – тези, образувани от кератин – са били с нас от самото начало на амниотите.

Оттогава кератинът се е доказал като изключително полезен и адаптивен протеин, който се съдържа в нашите нокти и коса, както и в перата, клюновете, ноктите, рогата и копитата на други животни. Без него светът щеше да изглежда по съвсем различен начин.

Въпреки че повечето земноводни са намерили друг път за поддържане на структурната си цялост, някои от тях също имат роговични люспи. Това доведе до въпроса дали те са се появили отделно чрез конвергентна еволюция (независимо развитие на сходни белези у неродствени организми), или когато земноводните и амниотите са се разделили.

Въпреки че авторите допускат възможността люспите, които са направили тези отпечатъци, да са имали различен състав, те твърдят, че това е малко вероятно. „Дебелината на релефа и остротата на отпечатъците предполагат, че те се дължат на твърди и рязко очертани люспи. Тъй като повечето кожни придатъци при тетраподите, особено тези, които се използват за механична защита, са направени от втвърден кератин, това е и най-вероятното обяснение в този случай.“

Като се има предвид колко наскоро диадектидите са се отделили от предците си, земноводните, това изглежда дава основание да се твърди, че роговите люспи са общо наследство, въпреки че ще са необходими още по-стари вкаменелости, за да се потвърди това.

Следващата задача, която авторите предлагат, е да се потърсят доказателства, че кератинът се е използвал не само за люспи в този момент, например за нокти.