Кой е нашият загадъчен нов братовчед – Денисовият човек

Денисовците са изчезнал вид човек, живял заедно с Homo sapiens в Евразия през части от долния (от преди 3,3 милиона години до преди 300 000 години) и средния палеолит (преди 300 000 години до преди 50 000 години). Нo не се заблуждавайте – този праисторически вид не е бил някакъв бавноразвиващ се „пещерен човек“, който е надхитрен от по-висшия си роднина, Homo sapiens. Той вероятно е стоял изправен, бил е изключително интелигентни, изработвал е инструменти и дори са се украсявал с красиви бижута.

Заедно с неандерталците те са най-близките ни изчезнали роднини: всъщност са толкова близки с нас, че ДНК им все още се открива в някои общества по света. Това е резултат от кръстосването, настъпило между Хомо сапиенс и денисовците (подобно нещо се е случило и при обилното ни чифтосване с неандерталците).

Пръстен, перли и артефакти от кост

Кога изчезва Денисовият човек?

Трудно е да се определи точната дата на изчезването им, но някои изследвания сочат, че някои популации може да са оцелели чак до преди 20 000 години. За сравнение, повечето учени са съгласни, че неандерталците са изчезнали преди около 40 000 години.

Какво представлява Денисовият човек?

Родословието на архаичните хоминини е особено нееднородно и мъгляво, но има няколко идеи за това как денисовците се вписват в родословното дърво на човека. Смята се, че неандерталците, денисовците и съвременните хора са произлезли от общ прародител – Homo heidelbergensis, живял преди около 600 000 до 750 000 години.

Една от теориите е, че група H. heidelbergensis напуска Африка и скоро след това се разделя на две големи групи. Единият клон мигрира към Западна Азия и Европа, за да се превърне в неандерталците, докато другият клон се придвижва на изток и се превръща в денисовците. H. heidelbergensis, които остават в Африка, пък в крайна сметка дават началото на съвременните хора.

Доказателства за съществуването на Денисовият човек

Забележително е, че този наш „сестрински вид“ е идентифициран чак през XXI век и понастоящем има много малко физически доказателства за него.

Откритието е направено през 2010 г., когато изследователи откриват кост от пръст в Денисовата пещера в хълмовете на Башчелакския хребет на планината Алтай в Южна Русия. Въз основа на ДНК анализ те разбират, че тази кост принадлежи на млада жена от неизвестен дотогава вид хоминин, който, по името на пещерата, ще стане известен като Денисов човек.

След откритието, в същата пещерата са идентифицирани фосили на още 5 индивида, а един екземпляр е открит в карстовата пещера Байшия в Тибетското плато.

Друг завладяващ пасаж в историята на Денисовата пещера идва през 2018 г. с откриването на фрагмент от кост на възраст 40 000 години. Забележително е, че той съдържа ДНК, която доказва, че принадлежи на хибридна жена, която е имала майка неандерталка и баща денисовец. Тази забележителна тийнейджърка е известна като „Дени“.

Денисовата пещера

Как са изглеждали?

Като се имат предвид тези оскъдни физически доказателства, не знаем много за анатомичния им вид. Въпреки това силната им връзка с неандерталците и съвременния човек подсказва, че може би са приличали много на нас.

В проучване от 2019 г. е използвана ДНК, за да се изгради представа за чертите на лицето им. Така се идентифицират 56 анатомични особености, които биха се различавали от тези на съвременните хора и/или неандерталците, 34 от които засягат черепа. Забележително е заключението, че денисовците вероятно са имали най-широките лица от трите хоминина.

Въпреки това, както можете да видите на изображението, можем да приемем, че най-вероятно са имали сериозна прилика със съвременните хора.