Какво ще стане, ако Земята изведнъж спре да се върти?
Първо, нека си представим, че въртенето спира за една секунда. На екватора това би било все едно да сте в кола, която се е движела с 1670 км/ч, и да натиснете спирачките. Ако сте в сграда, ще се изстреляте в най-близката източна стена и ще изпитате 47 пъти по-голямо гравитационно ускорение от това на нашата планета. Добрата новина е, че това може и да не ви убие. Но останалите неща ще го направят.
Самата планета може и да е застинала, но всичко останало ще продължи да се движи с точно същата скорост, с която се е въртяла Земята преди да спре. Това включва атмосферата и всички океани. Само ветровете ще бъдат четири пъти по-бързи и по-силни от най-бързия вятър, регистриран някога (408 км/ч). И тогава ще се появи огромна вълна цунами, която ще унищожи всичко, което ветровете не са (а то може да не е много…).
Степента на пораженията очевидно ще бъде по-голяма, колкото по-близо сте до екватора, но в дългосрочен план това, че сте близо до полюсите, също няма да ви спаси. Поради въртенето си Земята се издува в средата, така че полюсите са на около 21 км по-близо до центъра ѝ, отколкото екватора. Без въртенето обаче океаните ще мигрират към полюсите – където гравитацията е най-силна – създавайки съответно опустошителни земетресения, един много голям мегаконтинент от другата страна на екватора и два отделни океана.
Според Витолд Фрачек от картографската и аналитична компания Esri в Северния океан ще се намират по-голямата част от Европа и Русия под водата. Гренландия и цяла Канада, както и Чикаго, Сиатъл и Бостън също ще бъдат потопени. Ню Йорк все още ще бъде близо до океана, но в друга посока. В Южното полукълбо океанът ще е покрил огромни части от Аржентина, Чили и Нова Зеландия, както и целия антарктически континент.
Така че, ако планът ви за световна доминация е да забавите въртенето на Земята, най-добре бъдете на Северният полюс на добре оборудвана плаваща мобилна база. Денят ще стане дълъг на практика 1 година, но с обикаляне ще е възможно да се симулира редовен цикъл ден/нощ. В дългосрочен план обаче нещата няма да са твърде розови. Една невъртяща се Земя няма да има магнитно поле, тъй като течното ѝ ядро също би било неподвижно. Без магнитното поле малкото живи същества, които биха могли да оцелеят след такива катаклизми, в крайна сметка биха загинали от радиацията.
Ако разполагахте с повече време, нямаше да се налага да се притеснявате за действителното забавяне на планетата, Земята вече се забавя от само себе си. През последното столетие продължителността на средния ден се е увеличила с 1,7 милисекунди. Тази тенденция се дължи на приливите и отливите между Земята и Луната, но продължителността на деня се колебае и поради други ефекти. При това темпо ще са необходими 18,5 милиарда години, за да стане денят дълъг, колкото година.
