Драконите като най-голяма заплаха през средновековието

| от |

Средновековието променя редица изображения и ни показва, че ежедневието влияе пряко на изкуството. С появата на чумата, хората са започнали да променят и образа на смъртта. Тя се превърна в черен нюанс с вила, който успява да вземе душата на човек с особена болка. В средновековието ще открием, че се раждат и най-различни митични същества. Основен герой винаги са драконите, но с тях идват и тролове, други мистични същества от фолклора също оживяват във фантазията на човек.

В Западна Европа ще открием, че Хелоуин наистина е един особено тачен празник, но освен забавление и маскиране, за да може човек да се слее с мъртвите, това е и времето за възпитание на малките. След като няма много полезна информация, нито място, от което да се потвърди за съществуването на огнедишащия змей, старите разказват най-странни истории и така държат своето семейство и децата по-послушни. Тази практика се предава и на Балканите, едва ли има човек, който да не е чувал легендата за Баба Яга, която се хранила с деца. Тук се раждат добрите стари върколаци, духове и жени, които се превръщат в змии.

Драконите намират особена позиция в бита на хората. Исторкът Скот Брус посочва, че драконите са имали честта да бъдат най-свирепия противник на човека. Малцина са дръзвали да се изправят срещу тях, а след като стават толкова популярни, бързо намират място и в християнските традиции. Те най-често се представят за агенти на дявола – демони, които се крият дегизировката на дракони, а понякога може и на хора. Скот Брус открива и изследва пътя на преданията, както и боравенето с фолклор като метод за поддържане на нормата в едно общество.

По-странното е, че вместо да подобрят живота си, следвайки рецептите на старейшините, нормалните семейства по-скоро правят живота си по-труден. Предложения като това да се поставят най-различни артефакти за защита, често са и причина за нощни травми, особено във време, в което огънят е най-добрият източник за светлина. Историята на драконите и изобщо раждането им като митични същества, трябва да се запази и точно тогава с тях се свързват най-различни свещени имена от Библията.

Не случайно имаме Свети Георги. Французи като Венантиус Форртунатус ще разкаже историята за кардинал в Париж – Марсел, който събрал всички хора на града, за да прогони дракон. Огнедишащото създание е успяло да погълне благородничка, известна с многото си грехове. Кардиналът успял да удари дракона в главата цели три пъти и след това го извел от Париж на каишка, прокудвайки го в далечните гори, за да не може да стигне никога до града. Силно се съмняваме, че това някога се е случило, но тогава религията е търсила всякакви методи, за да се настани трайно.

Византийският историк Михаил Пселос ще напише през XI век една още по-цветна история за дракон, който упожарил Света Марина. По това време Марина била хвърнела в затвор и трябвало да задоволи сексуалните нужди на римските власти. Докато стояла в килията, пред нея се появил демон с лицето на дракон. Чудовището първо я заплашило, тя го игнорирала и предпочела да остане целомъдрена и да не се поддава на изкушението, дори и ако трябва да плати с живота си.

Марина рисува кръста на Христос и отблъснала  дракона. Драконите също така са описвани и като заплаха за езичниците. Именно тук идва случая на Свети Георги. За него започва да се пише около III век. Неговата победа е постигната някъде в района на Либия. За християните, това чудовище се смята като заплаха на ерата на езичеството, то било заплаха за християнските девици и може да бъде победено само от рицар. По това време победата над драконите била единствената история, която може да даде почетната титла на човек.

Точно по тази причина и кръстът е поставян като основен символ при кръстоносците – усещаме тафтологията, но идеята е, че по някакъв начин се закрилят дори от мистични същества като огнедишащо чудовище. По-важното е, че същото може да променя формата си, да се представя за човек, или да копира хора. Важното е, че винаги са заплаха за дадена област, сякаш по цялата земя има поне един, който да поставя на колене градове и да заплашва цивилизации. Никой не се съмнявал в преданията и било необходимо само малко повече въображение, всичко останало се случвало с лекота.

Митологичните същества били изпитания, с които ще дойде изкуплението и точно то ще позволи на всеки да оцелее свободно и да се наслади на живота. В някои истории драконът пази гробница, след като е бил грешен човек и неговата душа трябва да плати за грешките си. Днес ужасът е просто забавление и няма никаква дисциплинираща функция. Никой не очаква, че Фреди Крюгер наднича зад ъгъла или очакваме появата на терминаторите в някакъв момент.

Демоните са част от ежедневието и откритието им в холивудските филми води до разочарование, особено след като повечето вече са изрисувани достатъчно добре. В повечето случаи имаме чудовища, които да подхранват въображението на човек, но нищо повече от това. Те са точно това, което се очаква да се случи на грешника, но в никакъв случай не могат да бъдат използвани по друг начин. Важното е, че въображението и липсата на познания са помогнали за нормирането, за спазването на канони и за тотален контрол от църквата. Особено след като никой не знае кога точно ще се случи неговата метаморфоза.

 
 
Коментарите са изключени за Драконите като най-голяма заплаха през средновековието

Повече информация Виж всички