Динозаврите може да са причината да остаряваме

Според ново проучване е възможно бозайниците да залиняват с напредването на възрастта по начин, по който много влечуги и земноводни не го правят, като страничен ефект от стратегията на нашите предци да не бъдат изядени от хищници.

Имаме да разясняваме много неща, затова нека се върнем малко назад. Гренландската акула живее към 400 години. Което е доста, но въпреки това тя си има компания, най-вече от влечуги – има, например, живи костенурки днес, които може да са срещали Дарвин.

Повечето влечуги, да не говорим за земноводните, обитават територия, която е много по-богата на хищници от отдалечените острови, на които тези костенурки израстват. Следователно малко от тях успяват да достигнат такива екстравагантни години. Въпреки това много влечуги имат способността да живеят много по-дълго от своите събратя бозайници и го правят в зоологически градини или на други безопасни места, благодарение на сравнително слабото си цялостно отслабване, свързано с възрастта.

Професор Жоао Педро де Магалаеш от Университета в Бирмингам, Великобритания, задава един много хубав въпрос по темата. От гледна точка на бозайниците стареенето е нормално и затова интуитивно се чудим как някои влечуги успяват да го забавят толкова добре. Способността на много земноводни да се възстановяват от наранявания, за които на нашите космати братя ще им трябва болница, изглежда направо чудотворна. Но какво, казва Магалаеш, ако ние сме необичайните? Какво, ако ранното стареене е изключение, а не норма, тоест характерна черта на бозайниците като козината или производството на мляко?

Ако това е така, предполага професора, може би стареенето се е появило в резултат на милиони години борба за оцеляване на планета, на която свирепите хищници са били вечно по петите ни.

Магалаеш нарича тази идея „хипотеза за дълголетието“ и с две думи тя гласи, че бозайниците са развили подхода „живей бързо – умри млад“ някъде през юрата и кредата и все още не са го отхвърлили напълно.

„Ние сме в групата с най-дълго живеещите животни, но сред нас има много влечуги и други, които имат много по-бавен процес на стареене и показват минимални признаци на залиняване с възрастта през живота си“, казва Магалаеш в изявление за медиите. „Някои от най-ранните бозайници са били принудени да живеят в долната част на хранителната верига и вероятно са прекарали 100 милиона години през епохата на динозаврите в еволюция, за да оцелеят чрез бързо размножаване.“

С други думи, ако ще ви изяжда някой спинозавър, най-добре е да се съсредоточите върху размножаването при първа възможност, а не да разчитате, че на 50 години все още ще сте здрави и плодовити. Като се замислим, остаряването може би не е единствената черта, която хората са наследили от онези времена.

„В животинския свят виждаме примери за наистина забележително възстановяване и регенериране“, продължава той. „Тази генетична информация обаче би била ненужна за ранните бозайници, които са имали късмета да не се окажат храна. Макар че сега имаме множество животни, включително хора, китове и слонове, които стават големи и живеят дълго, ние и те живеем с генетичните задръжки от мезозойската ера и остаряваме изненадващо по-бързо от много влечуги.“

Спинозаври

Ако Магалаеш е прав, може би с напредването на възрастта търпим последици в повече отношения, отколкото в намаляването на репродуктивния си капацитет или скоростта на бягане. Идеята може например да даде представа за това защо хората изглеждат по-предразположени към рак от повечето други животни.

Макар че признава, че много влечуги, риби и птици също остаряват бързо, той подчертава, че при много от тях това не е така – докато при бозайниците бързото остаряване спрямо размера е универсално.

Той предлага системата за защита на ДНК с фотолиаза като пример за генетичен извор на младост, за който се знае, че е изгубен при безторбестите бозайници през ерата на динозаврите. Първите сравнително едри бозайници, които се развиват след края на господството на динозаврите – пантодонтите – са имали озадачаващо за палеонтолозите кратък живот, отбелязва Магалаеш. Постепенно някои бозайници са се отървали от някои ограничения, наложени от това минало, смята той, но никой не е успял да ги избегне напълно.

Идеята остава по-скоро хипотеза, отколкото утвърдена теория. Тя може да се окаже трудна за съгласуване с едно неотдавнашно заключение, че самите динозаври са живели по-кратко, отколкото сме предполагали досега, но Магалаеш смята, че има начини да я провери.