Делфините имат „седмо чувство“
Първото изследване на чувствителността на бутилконосите делфини, известни още като афали, към електрическите полета показа, че някои от тях могат да откриват такива, формирани от постоянен ток (DC) със слабост от 2,4 микроволта на сантиметър. Въпреки че все още са по-малко способни в това отношение от акулите и скатовете, откритието предполага, че тази им способност може да играе по-важна роля за оцеляването на делфините, отколкото се предполагаше досега.
Tursiops truncatus
Тези животни имат малки ямички, богати на нервни окончания, на лицето си. Проучване от 2022 г. потвърди, че те им позволяват да откриват слаби електрически полета, но не даде индикации колко слаби могат да бъдат те. Логично е за видовете, които живеят в мътни реки, да разработят алтернативи за виждане под вода – но за тези делфини, които обитават по-чисти места, подобни способности може да се окажат излишни.
Въпреки това изглежда, че дори в често кристалните води афалите намират електрочувствителността за достатъчно полезна, за да я поддържат като сетиво.
Делфините не са най-лесните обекти за изследване, но екип, ръководен от д-р Тим Хютнер от Университета в Рощок, тества два женски – Доли и Дона – от зоопарка в Нюрнберг. Местообитанието им се състои от 9 басейна, което дава достатъчно възможности за отделянето им една от друга и от останалата част от стадото.
Веднъж дневно всеки делфин поставял носа си в слушалка с два електрода, които могат да произвеждат слаби електрически полета във водата около тях. Доли и Дона бяха обучени с награди от риба да напускат станцията, когато открият електрическо поле, и да остават, когато не го открият.
Силата на полето започва от 500 µV cm-1 и постепенно се намалява. За сравнение, птицечовките, първите бозайници, за които е установена тази способност, могат да откриват полета от 25-50 µV cm-1. Оказва се, че делфините могат да се справят дори по-добре от тях. След като постигат 96% успеваемост при началната сила на полето, Доли и Дона се справят по-слабо, но все пак много по-добре от случайността, и с по-ниски полета. Представянето на Доли достига нива от 5,5 µV cm-1 след което тя загубила мотивация да играе под тази стойност. Дона се оказва по-чувствителна, като усеща полета до 2,4 µV cm-1.
И двата делфина се оказват по-неумели в откриването на полета от променлив ток (AC), като се нуждаят те да са с до 10 пъти по-висока интензивност при 1 Hz, а при по-високи честоти се затрудняват още повече.
„Слабите биоелектрични полета са надежден източник на информация на къси разстояния за пасивните електрорецептивни животни, тъй като всички организми произвеждат такива полета (постоянен ток, DC) във водата“, пишат авторите. Тези полета се създават от риби или ракообразни чрез йонен поток и се модулират от мускулна активност чрез нискочестотен променлив ток.
Хищниците могат да ловуват, използвайки тези полета, особено когато другите им сетива са блокирани. За някои риби способността да откриват електрическите полета е толкова съществена, че те произвеждат свои собствени слаби електрически разряди, което им позволява да усетят смущение в силата, създадена от движеща се плячка.
По-често обаче електрорецепцията е чисто пасивна, като се откриват полетата, създадени от други същества. Предполага се, че това може да включва и способността да се ориентират спрямо магнитното поле на Земята, но не директно, както правят мигриращите птици, а чрез електромагнитна индукция в морската вода.
Това сетиво е толкова полезно, че е еволюирало многократно в различни клонове на животинското родословно дърво. При бозайниците е позната само при птицечовките, ехидните и някои делфини. Последното е особено любопитно, тъй като способността им за ехолокация може да изглежда, че я прави ненужна.
Sotalia guianensis
Sotalia guianensis (гвианските делфини) са първият вид делфини, при които е доказано сетивото. Те живеят в устията на реките около южноамериканското крайбрежие и често плуват далеч нагоре, така че се сблъскват с особено мътна среда и голяма част от храната им се състои от риба, която се крие на морското дъно. Способността за откриване на електрическите полета, които тези риби произвеждат, осигурява очевидни ползи.
Диетата на бутилконосите делфини е много по-разнообразна. Както са разработили забележително иновативни методи да достигат рибата в рибарските капани и да се защитават от остри предмети, така изглежда са усъвършенствали и сетивата си в продължение на много поколения. Ако са способни да виждат, чуват, вкусват, миришат и докосват света, както и да го откриват чрез ехолокация и да усещат електрическите му полета, някои същества биха могли да бъдат претоварени от наплива на информация, но изглежда делфините успяват да интегрират всичко. Авторите на изследването предполагат, че те използват ехолокацията, за да откриват плячка от разстояние, и електрическите полета за работа отблизо.
