Защо Данте постави папата в своята „Божествена комедия“
Католическата църква наистина може да се похвали с някои доста черни факти и показва доста сериозни и дори безумни проблеми във времето си. Историята, която по-късно беше превърната във филм, отразяващ работата на изданието Boston Globe, ясно показва и една от съвременните грешки на църквата. Именно те посочват и разкриват малтретирането на деца, извършено от свещеници в различни църкви в целия свят. Интересен факт е, че това далеч не е единственият проблем.
Оказва се, че банката на Ватикана има редица интересни имоти, които по никакъв начин не рефлектират със скромността, смиреността и други качества, представящи един служител на Бог. Историята с проблемите във Ватикана никак не е малка, знаем историята на папата, който обожавал вино с кокаин и дори бил рекламно лице на напитката, след това ще открием, че има папа, който затваря очите си пред Холокоста и дълго време дори не проговаря, макар и немски разследващи журналисти по-късно да представят доказателствата, че тогавашния папа Пий XII игнорира всички изпратени писма с молба за съвет какво да прави църквата.
Да не забравяме, че имаме и папа – похотливец, който дори е убит от ревнив съпруг – Александър VI и много други. Католическата църква е известна с това, че ексхумира останките на предишния папа, който между другото е искал да стане и екзарх на Българската Православна църква – папа Формозус се оказва твъде грешен за следващия и макар мъртвите да не могат да говорят, винаги могат да получат още една присъда за действията си. Какво можем да посочим до тук?
Всичко това ясно ни доказва, че няма нищо нормално в Католическата църква – особено след като добавим гонението на вещици, гонението на евреи, унищожаването рицарите-тамплиери, кръстоносните походи, които са причина за още повече жертви и много други. Въпреки всички тези кандидати, трябва да признаем, че има един папа, който дори е получил специално място в „Божествената комедия“ на Данте. Най-вероятно авторът на този безсмъртен труд е искал не просто да накаже папата, но и да покаже на църквата, че понякога действията им минават всички граници на разумното.
И така стигаме до историята на папа Бонифиций VIII. Той е имал честта да управлява близо 9 години и е срещнал много противници, включително и крал Филип IV от Франция, който се надявал, че един ден ще има възможността да прогони тази чума, която се е внедрила в позициите на църквата. Причината за недоволството, от самото начало е факта, че Бенедито Каетани – истинското име на папата, идва от заможно и влиятелно семейство в Рим. Бъдещият папа е бил един от най-добрите юристи и завършва образованието си в Болоня и веднага започва работа в папството.
Благодарение на Мартин IV успява да стане кардинал и по-късно кардинал-свещеник при следващия папа. Изпратен е в папска легия в Париж и дори успява да спре или поне да забави войната между Англия и Франция. По това време настоящия папа – Селестин V вече иска да се откаже и най-подходящ, по мнението на църквата и привържениците на Бенедито, е именно той. Разбира се, след приемането на титлата ще се нарича Бонифиций VIII. И до днес се твърди, че Селетин, макар и официално да е починал от естествена смърт, има чужда намеса и неговото приключване на земния път е било с чуждо присъствие.
Нещо повече, започва една особена пропаганда от противниците на Бонифиций, които не са особено добронамерени и виждат една особена заплаха. По това време и Сицилия се откъсва от властта на папата и настоява да стане независим остров. Бенифиций не е много щастлив и от факта, че мнозина налагат такси в името на църквата, но така или иначе не ги плащат на Ватикана. През 1296 г. папата въвежда нов закон, с който посочва, че не могат да се налагат църковни такси без негово писмено разрешение.
Франция и Филип IV вече не харесват новия управник. Законът на папата забранява изнасянето на всякакви ценности от Франция, с изключение на чужди търговци. Семейство Колонна също не е очаровано от тези закони и с протекцията на Ватикана. Въпросната фамилия е сериозен противник на най-приближения до Бог в Католическата църква. Като отговор, фамилията организира въоръжен грабеж и през следващата година успява да изпразни и изнесе значително количество от ценностите на Бонифиций.
Папата призовава католиците да преследват противника и цяла година има сражения, които в последствие приключват с предаването на всеки един от въпросния род. Мнозина са прогонени и нямат право да заемат старите си постове или да получат своите имоти. Мнозина се бунтуват и бягат във Франция, където ще бъдат посрещнати като герои. Бонифиций премахва някои от роднините на крал Филип от листа на светците и с това успява да разгневи Франция още повече.
През 1301 г. избухва втори конфликт, след като е задържан кардинал Бернард Саисет от Франция. Неговите обвинения нямат никаква стойност и са далече от истината, Филип ще поиска обяснение и накрая ще заплаши, че е готов да наруши исканията на Ватикана, с които официално да сложи край на всички бъдещи проблеми. Папата иска гаранции, че ще успее да получава средства от Франция, но преди изобщо да се стигне до спогодба, повечето френски поданици и благородници са готови да отхвърлят идеята за таксуването на църквата, особено след като самият крал е против тази идея.
Проблемът е, че френската армия страда доста сериозно и Алберт I от Хабсбургите е готов да помогне и да отхвърли френския съюз ако папата го признае за владетел. През 1302 г. Бенифиций се награждава с титлата „Един свещен“, която реално му позволява да бъде още по-радикален и краен в своите решения, премахвайки значително възможността на кардиналите да се месят в крайните решения. Това отново показва тежката мания за величие, която не е била ориентирана, поне по негови думи, за проблемите на света, а реално се насочва към една друга още по-сериозна посока – спасението на човека.
Оказва се, че Ватикана не харесва тази идея и дори пратениците на Бонифиций се обръщат срещу самия него. Изпратените кардинали във Франция е трябвало да намалят напрежението, но в един момент също се изправят срещу главата на Католическата църква. Докато Бонифиций се самозабравя, французите правят тайни срещи и мислят варианти за премахването му. Французите изпращат свои агенти в Италия, които трябва да помогнат за свалянето на папата и да решат проблемите.
Това се случва в правилното време, защото Ватикана вече е имал основно предложение за изключването на Филип като духовен лидер на Франция. Това би бил доста сериозен удар и вече самите кардинали осъзнавали, че подобни маневри ще доведат до много груби нарушения и още повече проблеми. Правят се опити за залавянето на папата, който прекарва своите дни в Анани и почива през лятото.
В последните моменти от операцията, местните помагат и спасяват един от най-вредните духовници в този момент. Преследването му продължава цели два дена и оказва такова велико напрежение, че скоро след прибирането си във Ватикана, папата умира.
Франция прави всичко възможно, за да напомни на следващия лидер на църквата, че не само трябва да запомни своето място, но и да знае, че е смъртен. Франция и следващите владетели се ангажирали много активно с първата среща и с Бог, когато дойде времето и мястото. За краткото си управление, папата има и други много сериозни провинения.
За него се разказва, че е бил един от хората, които често са съгрешавали с жени и още по-лошото – с деца. Още една трагедия е, че папата дава разрешение за унищожаването на град Палестрина – на около 35 километра от Рим и не трябва да се бърка с Палестина. По онова време там живеят близо 6000 души, което ясно показва, че този човек е по-скоро бизнесмен, отколкото свещеник и представител на една от най-големите църкви в света.
