Когато врагове обсаждат крепостта на италианската благородничка Катерина Сфроца и залавят децата й, тя застава на стените на Имола, повдигна полите си и изкрещява, че винаги може да направи още деца.
Сфорца вече е надживял баща и съпруг, които загиват от острието на наемни убийци, а ще стане свидетел на бруталните убийства и на трима от любовниците си.
Но когато враговете й застрашават нейния собствен живот и власт, тя облича бронята и влиза в битка.
Ето нейната забележителна история.
Галеацо Мария
Семейство Сфорца е добре известно по време на италианския Ренесанс, но съдбата му зависи от военната сила.
Дядото на Катерина, Франческо Сфорца, е кондотиеро или водач на наемници. В средата на 15 век той решава да рискува и завзема властта в Милано като неговият ход прави семейството херцози на Милано. Поне докато държат властта.
През 1463 г. синът на Франческо Галеацо Мария има дете от съпругата на най-добрия си приятел. Незаконното момиче, на име Катерина Сфорца, израства в дома на херцога.
Като дъщеря на миланския херцог, тя получава ренесансово образование – чете произведенията на видни хуманисти и се учи как да се бие заедно с братята си. А семейството има план за нея: тя ще се омъжи за някой богат и ще изгради връзки с по-утвърдено семейство.
Така на 10 години Катерина се оказва сгодена за Джироламо Риарио, почти две десетилетия по-възрастен мъж и племенник на папа Сикст IV. Семейството се надява, че съюзът ще осигури богатството на фамилията.
Благодарение на папските си връзки Риарио получава контрол над централния италиански град Имола. Докато богатството му расте, Сфорца продължава обучението си – конната й езда впечатлява, както и нейната енергичност и жизненост.
Но след това трагедия сполетява семейството й през декември 1476 г. – убийци посичат херцога, оставяйки след себе си малката като единствен законен наследник. Нетърпелива да я отстрани от борбата за власт между членовете на семейството, мащехата й я изпраща в Имола, за да се омъжи за племенника на папата; тя вече е на 14 години.
След спирка в Имола, Сфорца продължава към Рим, където се среща със съпруга си. Папата приветства тийнейджърката и организира банкети в нейна чест.
Тя започва да се издига – и нейният възход единствено ще продължава.
Джироламо Риарио
Подемът на незаконната дъщеря
Джироламо Риарио и младата му съпруга се установяват в Рим, където Риарио вече е дясна ръка на папата.
През следващите две десетилетия Сфорца ражда 9 деца – 7 на Риарио и по 1 на любовниците си. Между пролетта на 1479 г. и лятото на 1481 г. тя има 3 бебета.
Но бременността не я забавя особено.
Като млада майка тя бяга от пределите на Рим възможно най-често като язди заедно с ловни кучета, за да лови диви свине, което е и демонстрация и доказателство за нейната сила.
Междувременно през първите години от брака им Риарио крои заговор срещу могъщото семейство Медичи във Флоренция. Той помага да се планира опит за убийство през 1478 г. Този опит обаче е неуспешен и само вбесява прочутата фамилия. Земите на папата, които включват Имола, граничат с техните територии в Тоскана, което при тези обстоятелства означава, че скоро ще избухне тотална война.
Започват заговори и срещу ренесансовата двойка, а Сфорца започва сама да обучава войници, настоявайки за лоялност и дисциплина.
Тогава през 1484 г. папата умира и Рим е обхванат от хаос. Сфорца скача на кон и отвоюва замъка Сант Анжело в името на следващия папа. Докато щурмува крепостта, тя носи сатенена рокля и кадифена шапка. И е бременна в седмия месец.
Замъкът Сант Анжело
През 1487 г. Джироламо Риарио се разболява и оставя Катерина да ръководи Имола и Форли. Конспирации срещу слабия Риарио никнат като гъби, но Сфорца налага сурови наказания на заговорниците като призовава за публичното им измъчване. Така пред портите на Форли се появяват множество отрязани глави, които предупреждават другите да не нападат управляващото семейство.
Въпреки това убийците все пак стигат до Риарио и го убиват през 1488 г.
Сфорца барикадира семейството в крепостта им и изпраща бързо съобщение до Милано за помощ. Но тълпата нахлула в двореца, преди помощта да е пристигнала. Така тя и децата й стават затворници.
Конспираторите залавят децата и притискат Сфорца да се предаде. Вместо това обаче тя се качва на стените на крепостта и изкрещява на враговете си: „Убийте ги, ако искате; обесете ги дори пред мен. Тук имам каквото е необходимо, за да направя други!“
Увереността й проработва и заговорниците връщат децата и оставят Катерина Сфорца като владетел на Имола и Форли завинаги.
Едва на 25 години тя вече управлява сама. И безмилостно унищожава несъгласните с нея като също залавя убийците на съпруга си и ги обесва.
Сфорца избра да се държи като мъжете, които управляват около нея: тя поддържа афери с видни мъже, включително с 19-годишния брат на свой ключов съюзник. А когато не управлява, се радва на алхимията и пише книга с медицински лекове – и с няколко отрови за разнообразие.
Чезаре Борджия
През 1492 г. семейство Борджия идва на власт и отново заплашва териториите на Катерина в централна Италия.
Чезаре Борджия, син на папа Александър VI, в крайна сметка успява да превземе Имола и Форли от Сфорца. Но тя все още има няколко коза: докато със семейство Медичи исторически са били врагове, тя има връзка с Джовани ди Медичи и има второ извънбрачно дете с него.
Въпреки че Джовани умира от чума, Сфорца вярва, че може да разчита на останалата част от семейството му за подкрепа. Но, когато Борджиите най-накрая удрят град Медичи във Флоренция, семейството е заточено.
Новата република на Флоренция изпраща един млад дипломат на име Николо Макиавели да се срещне със Сфорца. Тя обаче го намира за не особено впечатляващ.
И вместо дипломация тя облича бронята и повежда армия от 900 души, за да защити земите си.
Усилието й обаче се проваля и Катерина се оттегля във Флоренция с децата си.
Катерина Сфорца умира през 1507 г. на 46-годишна възраст. Тези, които я надживяват, я критикуват за нейните „мъжки“ подходи, но историкът Маргарет Л. Кинг я оприличава на Жана д’Арк – и двете са ренесансови жени, които излизат на бойното поле. И, допълва Кинг, Сфорца „бе мразена, защото правеше това, което правеха мъжете, и то триумфално.“