Вонегът и битката му срещу оръжията

| от |

В книгата си „Съдби по-лоши от смъртта“, Вонегът разказва, че с баща си е бил член на националната асоциация за притежание на огнестрелно оръжие. Самият Вонегът е бил много добър с оръжие и израствайки в Индианаполис през 30-те години на миналия век, той често поддържал един добър арсенал.

Понякога ги показвал на своите гости и можел да представя различен набор от карабини, ловни пушки и антични пистолети. Тази тръпка не трае много дълго. След около 50 години писателят ще признае, че не иска да вижда човек с огнестрелно оръжие в ръката и всичко това не може да бъде толерирано, той самият никога не би допуснал човек с оръжие в дома си, при това по никаква причина.

Преди да се появи големия му успех при шестия рома, Вонегът публикува най-различни истории и използва псевдоними. Това обаче не носи много успехи, но през следващите 20 години ще има репутацията на един от най-големите фантасти в литературата. Преди появата на „Кланица 5“,

Вонегът е практически никой, а след нея ще бъде търсен за коментари, ще му бъде искано мнение и винаги ще е в светлината на прожекторите, за да бъде не само по-познат на публиката, но и да успее да спечели вниманието на още хора. И до голяма степен, Кърт се справя повече от добре, все пак е много лесно да открием, че това е човек, който има странно мнение, особено след като много от книгите му обръщат внимание на военния авантюризъм, но въпреки това, винаги говори против насилието в дума и най-често е против идеята за свободно притежание на оръжие.

В една своя пиеса ще се подиграва на Хемингуей за идеята, че представя онзи прословут мъжкарски модел на човек с по-едра физика, ветеран от Втората Световна война и див ентусиаст на най-различните видове оръжие. В трето действие ще накара героя си да заяви:

„Този, който има оръжие, има правото да казва на другите без оръжие, да правят точно това, което той иска. Това е американският начин.“

Има и други интересни нарицателни за огнестрелното оръжие, например ловната пушка се нарича „железен пенис с дължина от 70-80 сантиметра“. С това е ясно, че Вонегът ясно посочва къде точно стои неговата гледна точка. Краят на същата пиеса е малко по-различен, идеята на Вонегът е да изпрати главния герой Раян сред всички останали мъртви герои, които вече се намират в рая. Странното е, че посланието е ясно – насилието и оръжието са обвързани, но никога не дават адекватно решение, от друга страна, тази битка остава само прашинка в пустинята, особено след като Вонегът е един от малкото, които изобщо обръщат внимание.

През 1991 г. говорителят на оръжейната федерация – Чалртън Хестън е един от хората, които твърдят, че няма нищо по-хубаво от американеца, който има право да държи оръжие в дома си и да притежава дома си и автомобила си. Кърт се шегува, че по същата логика е редно да държим и бактериите, които могат да убиват, по ръцете си. Все пак няма разлика между тях и едно оръжие. В двата случая се говори за смърт, без значение дали фокусът е към инцидент или умишлена употреба.

През годините ще открием, че този автор не спира да обръща внимание на всичко, което сее смърт. От една страна ще се интересува от създаването на Б-52 бомбардировачите, по-късно ще обърне внимание на атомните бомби, а накрая ще се фокусира и върху факта, че свободната търговия води до превръщането на публични събития в най-обикновени кланета. Именно това е историята на „Кланица 5“.

Там главният герой има особена страст към оръжията, но когато ги оставя на сина си, той просто прекратява употребата им и заявява, че с това приключва една традиция за предоставянето на смъртоносните машини. Съдбата на оръжията е ясна, те трябва просто да ръждясат.

 
 
Коментарите са изключени за Вонегът и битката му срещу оръжията