Легендата за битката между половете – този безкраен процес, в който вместо обединение, ние търсим активен победител. Макар и някои философи да виждат този разговор като просто поредният опит да намерим победител между ябълките и портокалите, други продължават смело в търсенето на съкровената истина. Дали мъжът е по-добрият пол или жената, както може да кажем и обратното, ако на някой така е по-угодно, няма никакво значение. Тайната на всичко се крие в желанието между двата пола да вървят напред и да постигат колкото се може повече, но когато имаме разделителна линия, винаги ще удряме в стената.
Нека обаче ви запознаем с една много интересна феминистка, за която може и да не сте чували. Валери Соланас е от онези хора, които прекарват повече време в убежденията си, за да родят феминисткия манифест „Едно общество за отрязване на мъжете“. Не разбираме защо е необходима точно тази агресия и с какво мъжете са заслужили това, но подозираме, че радикалните феминистки винаги ще имат отговор по темата. Един ден – по-конкретно 3 юни 1968 г. – Соланас успява да нападне Анди Уорхъл с револвер. Мерникът ѝ е точен, а сцената се разиграва пред студиото на Анди в Ню Йорк. Феминистката чакала цял ден, като криела пистолета си в хартиен плик.
Анди пристига и дори я кани, за да разгледа експонатите му, но на влизане, дамата вдига оръжието си и стреля по него повече от три пъти. Първите два изстрела пропускат, но третия минава през дробовете, гръбнака, стомаха и черния дроб – не можем да си представим каква точно е била траекторията на изстрела, но няма и никога да разберем. Малко след това артистът е бързо закаран в болницата, като след това е обявен за мъртъв. Истината обаче е, че новините успяват да изпреварят събитията, защото лекарите още са в операционната и работят усилено, за да спасят пострадалия. Заради изстрела, Анди трябвало да прекара целия си живот, като носи един по-специален корсет.
Най-вероятно се чудите защо една жена ще нападне един от най-обичаните артисти за времето си. Това често е един от много важните въпроси, но винаги има отговор. Валери е радикален феминист и автор на няколко книги. Завършва психология в университета в Мериленд, след това се мести в Бъркли, а малко след това се установява в Калифорния. Един ден решава да се премести в Ню Йорк, като годината е 1960. Нейният труд, този за отрязването на мъжете от обществото, се смята за един от най-специалните за феминистката култура. Колкото и странно да е, малцина обръщат внимание на него, особено след като феминизмът не е чак такава висока вълна, а и е самостоятелно публикуван, тоест от човек, който никой до този момент не е виждал или чувал. Едва след извършването на атентата, Валери влиза в светлината на прожекторите. А що се отнася до този научен труд, нека се запознаем с началото:
„Животът в това общество е в най-добрия случай пълна скука и няма аспект, който да е от значение за жените, остава само гражданското настроение, отговорните жени с желание да намерят тръпки, фокусирани върху свалянето на правителството, премахването на монетарната система и пълното унищожаване на мъжкия пол.“
Ако се чудите защо това звучи абсурдно, нека подскажем. Много години, преди да се появи Колумб и да нарече местното население на Северна Америка – континентът – Индия, жителите там са виреели без никакви монетарни системи, те са имали своята пълна свобода да разменят труда си за стоки, но както се досещаме, еволюционно са успели да останат в племенния строй, което в последствие се е оказало и последното най-високо ниво, до което са можели да достигнат. Напред в цивилизацията можем да открием, че докато повечето американски жители са искали да обезпечат своя долар с труд, а не със злато, но вместо това, решават да го превърнат в хартия, която по съгласието на всички, може да има някаква стойност.
До днес САЩ е единствената страна, която просто може да напечата повече пари и да продължи своята работа без никакви проблеми. Ето защо рядко се достига до икономическа криза при тях, поне докато не се изчисти конкуренцията, но това е друга тема. В разглеждането на труда на Валери, можем да открием, че Анди е бил един от грешните хора, освен това е и мъж. Истината е, че феминистката така или иначе не е имала достъп до други известни личности, както можем да се досетим. Има и още една причина да иска да го елиминира. Феминистката пристига в Ню Йорк през 1965 г. и дава на Уорхол един скрипт, който иска да се продуцира от него. Има само един проблем, Анди споделил, че го е изгубил и няма как да го разгледа. Валери никога не е имала второ копие и автоматично побесняла.
Творецът никога пък не бил длъжен да обръща внимание на всичко, което му се дава, но за да има баланс в силите, феминистката закупила пистолет. Тя била твърдо убедена, че Уорхол откраднал нейният труд и в последствие започнала да мисли какво точно може да се случи. След няколко часа след атентата, тя се предава на един полицай на Таймс Скуеър. Пред него дори е заявила, че Уорхъл имал твърде много контрол над нейния живот и точно по тази причина бил застрелян. Идва време за дело и защитниците са твърдо решени, че жената е нестабилна и трябва да бъде приета в лечебно заведение, вместо в затвор.
След проверка на психолозите, най-накрая станало ясно, че феминистката наистина има проблеми и след като е диагностицирана с параноична шизофрения, прекарва три години в лудница за престъпници. И докато голямата олелия се случва, печатница Олимпия публикува нейния манифест, за да докаже, че никога не е съществувало нещо като лоша реклама. Валери умира през 1988 г. на 52-годишна възраст.
Дори днес нейният манифест присъства и се смята за канон в някои крайни феминистки закони, които няма как да се пропуснат от аудиторията. Няма как да пропуснем и още един факт – в течение на времето се смята за голям хит и след това се отрича. От официалното публикуване до този момент, книгата е преиздавана около 10 пъти и преведена на 13 езика. Искрено се надяваме много от модерните писатели да не прибягнат до тази тактика.