Уолдорф Астория се ражда заради семеен скандал в една от най-богатите американски фамилии
Те са немски имигранти, които пристигат в Америка с дрехите на гърба си и празни джобове. В последствие ще постигнат американската мечта и дори ще успеят да се превърнат в едни от братовчедите на кралица Елизабет II. Семейство Астор доказват, че няма нищо невъзможно на този свят. С много здрава работа, някои от най-суровите бизнес закони, както и поглед в обстановката, Астор могат да се смятат за изключителен пример за американската мечта. С това ще добавим и възможно най-глупавите партньорки за брак, за да получим една от най-странните истории.
Нека обърнем внимание и на фактите. Официалната версия за милионите на тази фамилия стои върху търговията с кожи. Първият основоположник на бизнеса е Джон Джейкъб Астор I. Баща му някога е работил като месар, а това е добра основа за новия бизнес. С пристигането си в Америка през 1783 г. ще започне едно цяло пътешествие. През 1800 г. вече търгува успешно с Китай и носи някои от най-важните стоки на запада.
С тях се появяват и други благини като опиум. По това време той вече е забранен, но по никакъв начин не означава, че не може да се търгува. Първата официална забрана е в Китай през 1729 г. за спиране на огромната епидемия от пристрастени. През 1798 г. китайски търговци успяват да внесат повече от 115 метрични тона. Индийците произвеждат смело и държат монопола на тази стока, като изпращат доставки и до британците. Астор прави невероятни сделки и закупува огромни количества от турските търговци по това време, а с помощта на малки лодки и големи подкупи, всички врати са отворени.
Неговото участие между 1816 и 1825 г. ще бъде повод за вкарването на около 2500 метрични тона само в Китай, а след това и в други страни. Основният канал продължава да бъде Индия. Сделката е за милиони, но поради дълбоките джобове, самият Рузвелт ще го описва като честен, подчтен и легитимен бизнесмен – за съжаление нищо от това не е вярно. С парите от опиум, Астор закупува чай, порцелан, коприна и започва да го внася в САЩ, печелейки петорно повече. До смъртта си през 1848 г. ще е първият истински милионер в страната.
До някаква степен можем да твърдим, че Астор I не е бил голям късметлия. Неговата съпруга го таксувала по 500 долара на част. Бракът между Джон и Сара Кокс Тод през 1785 г. е малко по сметка. Тя е дъщеря на хазяйката, чийто апартамент е наел Джон. Като бонус има и много връзки с морски капитани, търговци и магазинери. Нейните контакти помагат за отварянето на първия магазин за музикални инструменти. След него имат пари за кожи, а след това Китай показва невиждан глад за опиум.
Бизнесменът ще я нарича един от най-добрите си партньори. Сара познава много добре бизнеса, качеството на кожите, както и търговците. Тя ще поддържа бизнеса в Ню Йорк, когато той е на дълги командировки. Умението ѝ да взима сериозни решения от ден за ден ще се отрази допълнително на нейното благосъстояние. Сара ще предложи да започнат инвестициите в недвижимо имущество и с това ще се отвори следващата врата за милиони. До края на нейния живот ще получава по 500 долара на час за труда си. Всички средства се предоставят на църквата.
След семейството ще се появи Каролин Шчермерхорн Астор. През 80-те и 90-те години на XIX век е ясно, че за приемане в луксозното и изискано общество на Ню Йорк, не е достатъчно да разполагате с пари. В САЩ има богаташи, но по-важното е, че са необходими правилните пари.
В Ню Йорк няма много отличителна класова система, аристокрацията на този град е от онези хора, които първи са успели да се заселят в страната. След като наследяват и парите на своите родители, започват да се отделят от всички останали новобогаташи. Дори и железопътните магнати не могат да пробият, макар и да са в пъти по-богати. Едно от най-старите милионерски семейства е именно Астор. Дори 100 години след това ще се смятат за едни от най-влиятелните хора в Ню Йорк, чието мнение задължително трябва да се чуе. Каролин Шчермерхорн е холандска емигрантка и след като се установява в Манхатън през XVII век ще заяви, че Астор са много под нейната класа. Въпреки това ще се омъжи за сина на Джон I – Уилям Бакхаус Астор II през 1853 г.
Каролин ще бъде лицето на модното общество и ще изгради цяла мрежа от богаташи, които да следват нейния етикет, поведение и дори избор на половинка. Клубът и ще се казва „The Four Hundred“. Мнозина твърдят, че името идва от факта, че балната зала на Уилям събира точно 400 души. Членството в клуба е от особено значение, особено щом някой иска да бъде разпознаван в Ню Йорк. Дълги години именно Астор ще играят роля в изкачването на социалната стълбица и Каролин ще бъде кръстника в йерархията. Проблемът е, че тя не винаги харесва кандидатите и нейното мнение е окончателно.
Каролин няма да остане дълго на сцената. Вторият син на Джон Джейкъб Астор I – Уилям Бакхаус Астор Старши ще наследи богатството на баща си. То ще бъде предоставена на неговите двама сина Джон III и Уилям Бакхаус Младши. Най-вероятно се е надявал, че всички ще живеят в хармония – пари има повече от достатъчно, но планът му пропада много бързо. Съпругите на Джон и Уилям винаги ще се опитват да бъдат по-добрата версия на Мис Астор.
Шарлот и Каролин Астор ще се хванат за гушите и винаги ще търсят начин да воюват по най-скандалния начин една с друга. Ножът в гърба ще се забие от сина на Каролин – Уилям Уолдорф Астор. Той ще настоява неговата съпруга да се смята за старшата дама в семейството. Леля Шарлот трябва да признае това или да нанесе една от най-тежките обиди на измислените богаташи. Смъртта на Джон III ще даде нова позиция на Уилям и като лидер на семейството, той веднага ще разпредели и реда във фамилията.
След множество скандали, Шарлот отказва да остави своето звание. Братя и братовчеди ще започнат една много сериозна война в тази посока. Уилям и Джон живеят в съседни къщи. След смъртта на Джон, Уилям ще построи хотел през 1893 г. с височина от 13 етажа. Кръщава го Уолдорф и така решава да наруши всеки възможен покой на леля Шарлот. Тя е принудена да живее близо до строеж през следващите три години. Обидата води до спад на престижа, както и на цяла вълна от туристи, които ще се редят по оградата ѝ за един поглед. Най-накрая решава да се премести, закупувайки друга къща на 5-то авеню, но сега е обградена от новобогаташи – някои не са получили нейната благословия и я игнорират.
Свободната къща е предоставена на Джон Джейкъб IV. Той ще я събори и ще построи 16-етажен хотел с името Астория през 1897 г. В същата година семейството ще обедини двата хотела и ще започне нов бизнес. Така е в света на богатите, глупостта им позволява да правят пари от въздуха. Раждането на империята Уолдорф-Астория ще се превърне в стандарт. През 1929 г. и двете сгради са разрушени, за да се превърнат в Empire State Building.
Уилям може да се радва на своя невероятен успех, но също така ще бъде принуден да избяга обратно във Великобритания. Бягството отново ще отвори врати за развитие. Уилям Уолдорф е израснал в Италия, учил е в Германия и обожава Европа, за разлика от майка си и леля си, които никога не са се опитвали да погледнат към стария континент.
Уолдорф се прибира в САЩ и учи право, опитва се да влезе в политиката и след една неуспешна кампания и хотел зад гърба си, решава да се премести в Европа за около 3 години. Смята се, че когато неговия баща умира, той вече е успял да наследи сумата от 100 милиона долара. За да няма повече проблеми и нерви с майка си, първо ще заяви, че вече няма никакво място за джентълмени в САЩ, изпразва банковата сметка и заминава със семейството си във Великобритания.
От време на време ще бъде един добър спонсор на консервативната партия. Никога не спира да мрази американската преса, но си закупува няколко публикации в престижни английски издания. През 1899 г. е признат за британски гражданин. С това успява да се отдели от отровната битка за първото място в семейството. Една интересна сделка ще бъде замъкът Хевър в Кент.
Някога е бил любимо място на благородници и богати фамили, Хенри VIII го е наемал, за да живее там. Уилям го закупува през 1903 г. и след това ще го предостави на наследниците. Преди това ще си припомни уроците по история и ще инвестира в него.
Реновацията ще бъде блестяща и ще се запази оригиналната структура, ала по-важната оригинална колаборация идва директно с помощта на модерните за времето си промени. Уилям закупува още земя, за да превърне замъка в малко селце, добавя езеро, градина и гора в пределите. До днес замъкът може да се посещава, след като остава владение на фамилията.
Дори бедният Уолдорф да не вижда място в политиката, неговата бъдеща съпруга Нанси Уичър Лангхорн ще си намери място. Родена е през 1879 г. и до 18-годишна възраст живее от успехите на баща си. Изпратена е в Ню Йорк, където открива и своя съпруг – Робърт Голд Шоу II. През 1903 г. бракът приключва, а под натиска на баща си, Нанси ще замине за Великобритания с 2-те си деца.
Пристигайки на острова, тя е посрещната от други заможни фамилии, сред които и Уилям Уолдорф. Двамата скоро ще сключат брак, а след това Нанси ще помогне на сина си да влезе в парламента. През 1918 г. Нанси също ще влезе в политиката, след като законът премахва половите ограничения. Кариерата ѝ продължава стремглаво нагоре и през 1919 г. е избрана за първия министър-председател.
Семейство Астор има и някои проблеми. Джон Джейкъб IV ще има нещастието да се качи на борда на Титаник. Успява да поживее известно време, да създаде малко главоболия на майка си – развежда се на 47 години и започва да се среща с 18-годишната Маделин Форс. Двамата се женят през 1911 г. и заминават на меден месец в от Ню Йорк до Бермудите и Египет, а на връщане минават и през Европа. По време на пътешествието, Маделин забременява и двамата решават да се върнат обратно в САЩ.
Качват се на Титаник от Франция на 10 април 1912 г. Два дена по-късно ще докажат, че няма сума, която може да помогне на потъващия кораб. Маделин, нейната прислужница и медицинска сестра ще получат място на една от спасителните лодки. Джон ще трябва да изчака с неговия прислужник товаренето на всички останали дами. Някои очевидци си спомнят, че Джон е помогнал на две жени да се качат, а на младата съпруга обещава, че ще се видят на сутринта. На другата сутрин тялото му ще бъде едно от 333-те в морето. Върнат е обратно в САЩ и е погребан в Манхатан.
Златният му часовник е даден на най-големия син и наследник – Винсънт. Той никога не се разделя с него. Маделин ще роди момче на 14 август и ще го кръсти Джон Джейкъб Астор VI. Още с раждането си, младежът наследява суумата от 3 милиона долара. Маделин получава и къща, както и фонд с още 5 милиона долара. Старият Джон е имал и някои подводни камъни около богатството. Маделин нямала право да се омъжва втори път, но ако се опита, задължително трябва да се откаже от наследството. Синът ѝ ще запази парите си и ще бъде приет като Астор. Призован е в Англия, където учи в Оксфорд и демонстрира висока класа в спорта.
Играта „Ракета“ е подобна на скуоша и се играе в затворени пространства. На Олимпийските игри през 1908 г. ще бъде част от спортовете, макар и само Великобритания да идва с отбори. Частното спортно световно събитие ще бъде и причина за спечелването на златен медал – Джон ще спечели два медала, защото играе и с партньор по двойки. През 1922 г. също ще влезе в политиката и ще бъде министър-председател на Дувър. Участва в Първата Световна война, губи един крак и успява да спечели шампионата по скуош през 1926 и 1927 г.
Интересен факт е, че семейство Астор успява да спечели много чрез политиката. Факт е, че едно парти през 60-те години ще помогне за свалянето на консервативната партия във Великобритания. Семейството ще има много добри връзки с фамилията Рузвелт – някои от наследниците дори ще продължат рода, но като цяло, това е една от първите и може би най-успешни, както и скандални фамилии на милионерското потекло в САЩ.
