Тайният план на един немски командос за възраждане на Западна Германия

Ото Скорцени е един от последните сериозни кадри на Германия по време на Втората Световна война. Той е известен със спасяването на Бенито Мусолини, след това изпраща немски войници в американски униформи, за да извършват най-различни саботажи на западния фронт. Смята се за любимец на Хитлер, макар и повечето негови колеги да не го харесват.

Историята на Ото е изключително праволинейна, той се записва в нацистката партия през 30-те години на миналия век, като изобщо не се интересува от идеологията на Хитлер, неговата основна идея е била, че искал да запълни живота си с приключения.

Всички знаем как приключва Втората Световна война, но хора като Скорцени оцеляват, дори и след като са изпратени, за да създадат партизански бригади в Южна Германия и Австрия. След като се опитва да обърне хода на войната, при това с доста по-малко хора зад гърба си, германецът решава да се предаде, но за голяма радост, предоставя своите услуги на американците, а не на руснаците.

Американците го арестуват и след това изпращат британски разузнавачи, които да проверят нивото му на нацистка ангажираност и идеология. В повечето разпити се изискват най-различни подробности за фюрера, както и желание да го зачислят в различните защитни линии на демократичните страни, но Ото има сериозно желание да бъде далече от светлината на прожекторите.

В началото е бил готов да се върне в Западна Германия, където да се върне към новото демократично немско общество.

Проблемът е, че американците се страхуват от факта, че Скорцени може да попадне в ръцете на руснаците и да го използват за развиването на пропагандата. Братът на Скорцени, Алфред живеел в съветската зона на влияние. Очаквано е, че и той ще се опита да избяга от руснаците. По време на Коледа 1947 г. окупационните сили позволяват на Алфред да отиде и да види семейството си в Западна Германия. Интересен факт е, че през цялото време германецът е следен от контра-разузнаване, но след като прекарва няколко дни, доброволно се прибира.

Необходими са седем месеца, за да може Скорцени да промени мнението си, докато е задържан. На 27 юли 1948 г. пристига кола с трима души от американската военна полиция.

Те посочват, че Ото трябва да замине за Нюрнберг и без много думи, германецът се качва в автомобила и изчезва. Оказва се, че американците са били германци от бившето SS и просто са се престорили на американското разузнаване. Според Ото, който говори много по-късно по темата, униформите били предоставени именно от американското разузнаване.

Никой не искал да го премахне, неговите умения във воденето на партизански бой е трябвало да влязат в употреба, особено ако се наложи воденето на война със СССР.

През 1951 г. Ото Скорцени е изпратен в Мадрид. По това време има мнозинство в Испания, което харесва нацистите или поне по-голямата част от тях.

С избухването на Корейската война има сериозни страхове, че руснаците могат да тръгнат към Европа, която все още се възстановява и се пази единствено и само от ядреното оръжие на САЩ.

Именно тук и Скорцени започва да блести, защото има план как да изгради нова немска армия, с която да спре съветското настъпление. Неговата идея е, че трябва да открие немски имигранти, които са се скрили в Испания, но реално са стари военни ветерани. ЦРУ знае за този план, но не се намесва. Агенцията смята, че Скорцени може да бъде от помощ, докато СССР все още се интересува от тази личност и дори често се подиграва на Западна Германия, че никога няма да събере армия.

Официалната работа на Ото в Мадрид е под прикритието на журналист, който публикува истории и мемоари относно десните привърженици на политиката. Ото е намерил нова съпруга и се е разделил с предишната си. Илзе – новата съпруга – твърди, че е била богата германка, но всичките ѝ средства са останали в съветската зона. Испанците, които познават тази немска двойка, посочват, че Ото е бил енергичен, а Илзе е била подкрепяща.

Необходими са пари за създаването на армия и противно на очакванията, Ото никога не е имал скрито нацистко злато, както се очаквало от всички. Оказва се, че по-често дори парите за материалите му били прибирани от различни редакции, което е наистина тъжната страна на историята.

Правят се опити за помощ от стари немски индустриалци, но дори те не искат да имат нищо общо с вдигането на армия, особено за Германия.

Въпреки факта, че е наблюдаван и знае, че не трябва да бие барабана за набиране на армия, Ото говори пред повече от 200 хиляди души и се стреми да ги подготви за евентуална война със СССР, ако се стигне до такава. Нещо повече, човекът не се притеснявал дори да говори, че е защитен от американците.

Скорцени говори и за таен съветски кръг от шпиони, които все по-често превземат управлението на Западна Германия.

През 50-те години Ото става търговски представител и пътува до Египет и Аржентина, където се крият други интересни кадри на SS и бившата немска армия.

Твърди се, че Ото дори е успял да намери оръжия, използвайки връзките с египетските власти, но така и не получава необходимия ресурс, за да вдигне армия за защита на Западна Германия. По това време египтяните се стремят да вземат Суецкия канал и изобщо не се интересуват от немски амбиции.

От спечелените средства за оръжия, Ото започва да открива една нова страст – парите. През 60-те години продължава да участва активно в търговията и повишава значително своите капитали. Твърди се, че е срещал с израелски агенти и дори е успял да предостави информация за Адолф Айхман.

Ото живее известно време в Ирландия, след това се среща с британски офицери, които се интересуват от въпроси като „Защо нацистите никога не са се сприятелили със страните, които са покорили?“. Единственият проблем е, че тогава Ото обяснил как това били подчовеци и приятелството не било възможно. Ото умира на 5 юли 1975 г. и така и не успява да създаде армия, остават неговите големи и величествени желания за свободна Германия.