Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
През XVII в. Япония се затваря за Западния свят за повече от 200 години. Този период носи името „сакоку“, което в буквален превод означава „затворена държава“. През това време християнското и неговото разпространение са забранени, както и външната търговия, с изключение на тази с Китай и Холандия. С възкачването на император Мейджи, това се променя.
Новите управляващи съзнават, че страната вече не може да продължи да живее в изолация, а трябва с бързи темпове да се модернизира, в противен случай ще ги сполети съдбата на съседите им от Югоизточна Азия и те ще се превърнат в поредната колония под властта на Великите сили. Според Мейджи фокусът на модернизацията трябва да е в сферата на икономиката и военната индустрия и поради тази причина те организират „Мисията на Ивакура“. Подбрани дипломати, учени и студенти обикалят САЩ и Европа за близо три години в търсене на най-добрите и иновативни индустриални, политически и образователни системи. След завръщането им, страната изживява своеобразна индустриална революция. Изграждат се ЖП линии, подпомага се частното производство, внасят се нови и модерни машини от Запада.
Зад този новаторски бум стои не само държавата, но и множество търговци, държавници и изобретатели. Един от тях е наричан „Бащата на Японската индустриална революция“ или „Японският Томас Едисън“. Макар да има скромен произход, той успява да се издигне до един от най-успешните изобретатели и индустриалци на своето време. Той също така е създател на метода „Петте Защо“, които се използват и до днес. Самият той винаги остава скромен, казвайки „Аз не съм по-талантлив от който и да е друг. Аз просто полагам много усилия и проучвам.“
На 14 февруари 1867 г., в деня след възкачването на император Мейджи, в Косай, префектура Шизуока се ражда Сакичи Тойода. Той е първородният син от общо четири деца на Еи и Икичи Тойода. Бащата на Сакичи е фермер и умел дърводелец. Той успява да осигури основно образование на сина си, но след това момчето напуска училище и става чирак-дърводелец при баща си. Годините са изключително тежки, защото започналата модернизация в държава води до социално напрежение и обедняване на някои райони. През този период в Косай цари крайна бедност. Една 14-15 годишен, Сакичи не само работи, но винаги, когато може гледа да е в полза на общността си. Чете вестници и списания на глас на по-възрастните и също така организира вечерна образователна група за младежите в селото.
През 1885 г. Сакичи навършва 18 години и през същата година са издадени първите 7 патента в Япония съгласно Закона за патентния монопол. Младият дърводелец изучава документа в дълбочина и решава, че бъдещето му трябва да е свързано с изобретенията. Първоначалната му идея е да замени парния двигател с друг вид енергия, но удря на камък. След това той решава да се цели в нещо по-близко до него и решава да подобри ръчния стан, който е широко разпространен сред фермерските семейства и следователно неговото подобрение ще е от голяма полза за общността, в която живее. Той обособява един хамбар за своя работилница и започва своите опити. Сакичи също така посещава Третата Национална Машинна експозиция в Токио, от която допълнително черпи вдъхновение. Така след шест години неуморен труд през 1891 г. той получава първия си патент за дървен ръчен стан. Той е едва на 24 години. Новият стан, за разлика от тези преди него, може да се управлява с една ръка и премахва неравностите на тъканта, което подобрява качеството на продукцията му.
Година по-късно Сакичи създава първата си фабрика в Токио, в която продукцията се произвежда от неговите дървени станове. Тъканите, които той произвежда се радват на добра репутация. Той едновременно управлява предприятието си, а в свободното си време продължава своите опити като изобретател. За съжаление, въпреки усилията му, печалбите не са достатъчни и фабриката трябва да затвори врати само година по-късно. Той напуска големия град и се мести при чичо си в префектурата Аичи. Там, през 1894 г., той създава машина за навиване на вълна. Макар сега да не звучи много сложно, в онези времена, това е епохално откритие.
1894 г. е много щастлива година за Сакичи, защото тогава, на 11 юни, се ражда и синът му – Киичиро. Когато обаче бебето е само на два месеца, майка му Тами изоставя семейството си. Причината е, че Сакичи е толкова погълнат от работата си, че не отделя никакво внимание на семейството си. Изоставен от майка си и пренебрегнат от прекалено заетият си баща Киичиро реално е отгледан от баба си и дядо си. Когато е на 3 годинки, баща му го взима при себе си след като се е оженил повторно – за Асако. През 1899 г. се ражда дъщерята на Сакичи – Айко. По-късно тя се омъжва за Рисабуро, който приема нейната фамилия Тойода и става Управителен директор в компанията на Сакичи.
След това откритие, Сакичи основава фирма Ито Шотен Ко., която по-късно става Тойода Шокай Ко. Благодарение на печалбата от нея, той успява да продължи своите експерименти и през 1896 г. той създава машинния стан. Това е първото подобно изобретения в Япония и е изградено от стомана и дърво. Машината е задвижвана от пара, има мотор и са автоматизирани проливането, прането и разбиването на вълната. Това, което я прави още по-специална е не само, че произвежда високо качество тъкани, но и факта, че не е много скъпа. Новото откритие бързо привлича инвеститори и Сакачи намира бизнес партньор в лицето на Тохачи Ишигауа, с който основава тъкачен бизнес.
През 1903 г. Сакачи изобретява първият в света автоматичен стан със смяна на совалката. Това изобретения не преминава тестовете за патент и този опит оставя траен отпечатък в съзнанието на създателя му. Сакачи решава никога да не пуска в употреба нещо, което не е издържало всички възможни предавателни тестове. Този горчив опит води до създаването на принципът на „Петте Защо“. Благодарение на този метод лесно се стига до основата на даден проблем. Той е едновременно просто и ефективен. Според Сакичи, когато се изправим пред даден казус трябва 5 пъти да зададем въпроса „защо“ и отговорът на петия път показва истинската същност на проблема. В днешно време този метод продължава да се използва за подобрение на качеството на процесите и намаляване на ненужните разходи.
През следващите години той отново и отново подобрява функциите на своя автоматичен стан. През 1910 г., на 43-годишна възраст, Сакичи изпада в творчески застой. Той оценява, че има нужда от ново начало и в търсене на вдъхновение предприема пътешествие в САЩ и Европа. След завръщането си той основава Автоматична тъкачна мелница Тойода. Днес на нейно място е издигнат Мемориалния музей на индустрията и технологиите. Избухването на Първата световна война подпомага бизнеса му и му докарва високи печалби. Сакичи решава да разшири предприятието си и като свои инвеститори кани роднини и приятели.
След края на войната бизнесът му се разширява още повече. Сакичи създава своя фабрика в Шанхай и купува като свой дом бившата немска резиденция в града. Той осъществява всичко това с помощта нa сина си – Киичиро, който вече работи заедно с него. След успешното усъвършенстване на автоматичния стан и разширяването на бизнеса в Шанхай, на 17 ноември 1926 г. Сакичи създава компанията си Автоматични станове Тойода в град Нагоя. Киичиро става неин управителен директор, а Рисабуро – президент.
В учредителния акт на компанията е посочено, че тя ще се занимава както с производство и маркетингово разпространение на предачни и тъкачни машини, така и със създаване на свързани с това изобретения и изследвания. Най-новите автоматични станове, които вече произвеждат, наречени тип G се разпространяват не само в границите на Япония, но и в световен мащаб. През 1927 г., за своите постижения в сферата на индустрията, Сакичи е отличен от императора с Орден на свещеното съкровище, Трета степен.
„Бащата на Японската индустриална революция“ напуска този свят на 30 октомври 1930 г. след прекарана тежка пневмония, вследствие на получен инсулт. На първата годишнина след смъртта му е издигнат монумент в негова чест. За да увековечи духа и личността му, ръководството на компанията събира т.нар. „Предписания на Тойода“:
„1. Винаги бъди верен на дълга си.
2. Винаги бъди любознателен и креативен.
3. Винаги бъди практичен и избягвай всякакви фриволности.
4. Винаги се старай да създаваш домашна обстановка на работното място.
5. Уважавай духовните ценности и винаги бъди благодарен.“
За 70 години след създаването на компанията, бизнесът оставен от Сакичи се превръща от предприятие за производство на текстилни станове в на-големия производител на автомобили в света. Неговият наследник – Киичиро, който оглавява бизнеса след смъртта на баща си, рискува всичко и създава автомобилен отдел към компанията. Както по-късно споделя на смъртния си одър, Сакичи го приканва да следва мечтите си и да рискува с автомобилния бизнес. Киичиро успява и надгражда постигнатото от баща си, създавайки Моторна корпорация Тойота.
Неговите наследници превръщат семейния бизнес в конгломерат от световна класа и въвеждат най-луксозната японска марка – Лексус. Емблемата на Тойота, освен че е съдържа буквата „Т“, има и три овала, които символизират духа на разбирателство в дизайна. През 1985 г. в чест на 100 годишнината на патентното право в Япония, основателят на компанията – Сакичи е включен в списъка на 10-те най-влиятелни японски изобретателя на всички времена и е удостоен с посмъртни ордени от страна на държавата.