Първият човек, загинал в самолетна катастрофа

В понеделник, 14 декември 1903 братята Райт взимат самолета си, Flyer I, и го изпробват за първи път. Той полита само за няколко секунди, след което се спуска обратно към земята. Три дни по-късно, след като поправят щетите от първия му полет, другия брат Райт се пробва да полети. Успехът е дори по-голям от първия и той лети 12 секунди, преминавайки около 60 метра преди също да се разбие. Този процес се повтаря още веднъж и този път самолетът минава 260 метра за около минута. След този полет обаче машината е много счупена.

Дали тези полети са първите в историята, е спорно. Много хора преди тях са създавали глайдери, някои от тях и моторни летящи машини (но не и пилотирани от човек). Който и да е първи, не може да се отрече, че апаратът на братята Райт не само е моторизиран и способен да лети с човек върху него, но има и най-много опции за контрол.

Flyer II, 1904

Flyer II е до голяма степен подобен на Flyer I, само че има по-мощен мотор и е направен от друг вид дърво. С него братята летят общо 105 пъти и успяват да достигнат полети от по 5 минути. С Flyer III те се справят дори по-добре – в един от полетите Уилбър обикаля в кръг цели 40 минути или общо 38 километра.

През 1908, 5 години след първият им полет, братята вече пътуват из цяла Америка и Европа, за да показват летящите си машини като понякога взимат някой човек със себе си в самолета. Всичко върви добре до септември същата година. Тогава Орвил Райт прави демонстрация във Форт Майърс, Вирджиния – армията се интересува от изобретението на братята и иска да купи няколко самолета, само по-младият брат първо трябва да демонстрира безопасността им. На 10 септември той лети заедно с лейтенант Франк Лам, а два дни по-късно лети с майор Джордж Скуайър. Тези два полета минават чудесно, но третият е… истинска катастрофа.

Лейтенант Томас Селфридж

На 17 септември 1908 Орвил Райт взима 26-годишният лейтенант Томас Селфридж за още един полет. Събира се тълпа от около 2000 човека, които да гледат демонстрацията. Първоначално Орвил прави няколко кръгчета над събралите се на около 50 метра дължина, когато изведнъж, по негови думи: „На четвъртото кръгче, като всичко изглежда че си работи добре и гладко, колкото при всеки друг полет, реших да заходя по по-голяма окръжност, която изисква не толкова резки завои. На първия такъв бавен завой проблемите започнаха… Погледнах бързо назад, но не успях да видя какво става. Въпреки това реших да се приземя в момента, в който машината се насочи в правилната посока. Точно си помислих това, всъщност около 2 или 3 секунди след като се чуха първите почуквания, два изключително силни труса разклатиха машината, което показа, че нещо е счупено. Моментално се насочихме директно надолу. Лейтенант Селфридж, които досега не беше казал нито дума, при вида на отчупената перка се обърна към мен, очевидно за да види какво мисля за така настъпилата ситуация. Но когато машината се засили към земята, той възкликна „О! О!“ почти без глас.“

При нормални обстоятелства Орвил би могъл да „плъзне“ самолета, но перката е счупила механизма, които контролира вертикалния рул – именно това е и причината за внезапното гмуркане. Самолетът се удря челно в земята и изхвърля двамата си пасажери напред. Селфридж за жалост удря главата си в една от рамките на самолета и черепът му се счупва.

Катастрофата на Орвил и лейтенант Селфридж

Двамата скоро са извадени от отломките и въпреки всичката кръв, и двамата са все още живи. Докато Орвил е в съзнание обаче, лейтенантът не е. И двамата са закарани по най-бързия начин в най-близката болница, където Слефридж е опериран, но въпреки това той не оцелява. Официалната причина за смъртта му е вписана като „усложнения заради фрактура на черепа“.