Нежната страна на изкуството: Симон дьо Бовоар – когато замениш любовта за свобода
Тя е определяна от мнозина за икона на феминизма и написва не просто книга за женското движение, а библията му, събрана в хиляда страници и носеща името „Вторият пол”.
Симон дьо Бовоар е интелектуалка, съчетаваща философия и литература с политически действия, които довеждат до крайна законодателна промяна. Животът ѝ вдъхновява поколения жени, търсещи независимост, за което до някъде помага нетипичната ѝ романтична връзка с философа Жан-Пол Сартр – любов, която не идва с цената на свободата и непоносимите компромиси.
Симон дьо Бовоар оставя след себе си новели, есета, биографии и монографии по философия, политика и социални въпроси. Едни от най-известните ѝ заглавия в литературния свят са „Мандарините”, „Кръвта на другите” и „Сломена жена”, въпреки че това не би могло да бъде определено с точност, защото всеки неин труд е ценен сам по себе си.
Бовоар се ражда на 9 януари 1908 г. в Париж. Баща ѝ – Жорж Бертран дьо Бовоар, който е мечтаел за актьорска кариера, е адвокат, а Франсоаз Бовоар – нейната майка – силно религиозна католичка. Симон има и сестра на име Елен, която се разжда две години по-късно от нея.
Семейството е добре устроено и не усеща финансови затруднения. Малко след края на Първата световна война обаче Жорж дьо Бовоар усилено се бори фамилията му да остане в буржоазните среди, след като губи голяма част от богатството си. Майката на Симон не улеснява нещата, настоявайки двете ѝ дъщери да учат в престижно училище в женски манастир.
Бовоар от малка проявява завиден интелект. Баща ѝ я насърчава безрезервно, един ден заключвайки – „Симон мисли като мъж”, което трябва да е комплимент. По-късно тя става деветата жена във Франция, която успява да завърши в Сорбоната със специалност „Филисофия”. Записва се и в „Екол нормал”, за да успее да се яви на изпит, даващ най-високата степен и позволяващ да стане преподавател във френските обществени училища. Именно по време на обучението се запознава с Жан-Пол Сартр – мъжът, с когото ще споделя по нетрадиционен начин живота си в следващите 51 години, а едновременно с това се превръща в най-младия човек, който успява да вземе изпита.
Благодарение на това, че семейството ѝ губи почти цялото си имущество след войната, Симон остава без зестра и така печели свободата си. Сега вместо да се фокусира да търси мъж за изгоден брак, може да поеме контрол над собствения си живот. В този момент тя се заклева, че никога няма да се омъжи и успява да спази обещанието си както пред себе си, така и пред обществото. Любовта обаче изобщо не липсва.
Жан-Пол Сартр – мъжът, който остава завинаги в живота на Бовоар
Сартр успява да влезе под кожата на Бовоар и на 21 тя вече е лудо влюбена в него. След тази среща те никога повече не се разделят, но не в буквалния смисъл. Определено не са от двойките, които свиват семейно гнездо и планират старините си.
Жан-Пол сключва договор със Симон. Необичаен договор, даващ уж така желаната свобода и на двамата да бъдат заедно без да се женят, тъй като Бовоар твърдо отказва на предложението му, но с чиста съвест да имат възможността да са интимни и с други хора. Или казано накратко – дават си позволение да изживяват нови любови с условието, че винаги ще си споделят всяка забежка.
И ето как през 30-е години Симон и Сартр имат така наречената на модерен език „отворена връзка”, което за времето си е много повече от екстравагантност. Двамата са почти заклеймени и меко казано неразбрани от хората, които живеят в силно патриархален семеен модел. Бурният им младежки живот е изпълнен с безкрайни нощи, обикаляне от бар на бар и множество безразборни връзки с жени от страна на Сартр, но понякога и от страна на Бовоар. Тя е бисексуална и никога не го крие.
Двойката минава през различни етапи – Жан-Пол пие, взима наркотици, работи межди 12 и 15 часа на ден и има безразборни сексуални отношения. Докато Симон успява да се влюби силно в писателя Нелсън Алгрен, когото след време ще остави заради „мъжа си”.
Тази игра продължава почти до смъртта на философа. Бовоар така и не успява да се откъсне от него, вярвайки в силната духовна връзка по между им. Доказва го моментът на неговата смърт, след която Симон не съкрушена. Накрая самата тя признава, че най-голямото постижение в живота ѝ е именно тази 51-годишна връзка, подарила ѝ безценни мигове с непокорния дух на Жан-Пол Сартр.
„Човек не се ражда жена, човек става жена”
„Вторият пол” е сред най-влиятлените и известни творби на Симон дьо Бовоар. Цитатът „Човек не се ражда жена, човек става жена” предизвиква усилени дискусии и в наши дни. С него тя твърди, че не съществува ясна дефиниция за женственост. Жените могат да бъдат всякакви, но социалните норми работят всячески те да бъдат вкарани в определена рамка. Тези норми са с патриархален характер и създадени през погледа на силния пол, което според Бовоар се дължи на факта, че мъжете винаги са имали повече власт в обществото и светът изглежда така, както искат те.
Пример за това може да се даде възприемането на определението за женската красота. Симон твърди, че приетата норма за обезкосмяването, грима и неудобните дрехи, подчертаващи фигурата, ограничават свободата на жената, за да обслужват интересите на мъжа. По този начин нежният пол се принизява до степен, която по никакъв начин не може да се бори за равенство. Авторката разглежда мъжете като активни и свободни да контролират живота си, докато жените биват принуждавани да са пасивни – те трябва да бъдат защитени, насочвани или спасявани в различни ситуации.
Бовоар допуска, че в посоченото правило има изключение, но при едно условие, и то е когато жената бива възприемана като мъж.
„Мъжът се определя като човешко същество, а жената – просто като жена. Когато тя се държи като човешко същество, се казва, че имитира мъжа”, подчертава авторката.
За Симон нежният пол винаги е хвърлен в ролята на другия. Кои са жените има по-малко значение от това кои не са. А те в случая със сигурност не са мъже. Това се оказва голям проблем за философите екзистенциалисти, за които целта на живота е възможността свободно да избираме кои точно искаме да бъдем.
Всеки трябва да бъде творец на себе си
Като екзистенциалист Бовоар вярва, че хората трябва да живеят автентично. Те трябва сами да изберат кои искат да бъдат и как искат да живеят. Колкото обаче по-голям натиск оказва обществото, толкова по-трудно е този избор да бъде направен, но в никакъв случай не го прави невъзможен.
Симон смята, че свободата никога не може да бъде изгубена, въпреки усилията на различните външни и вътрешни обстоятелства в тази посока. Стигне ли се до подобно усещане, то по-скоро е провокирано от избора на човек. Някои хора се крият от възможността да проявят свободната си воля, живеейки чрез вярванията на другиго. Например, мъжете са свободни да спрат да налагат желанията си над жените, но мнозина не го правят. По-лесно е, смята Бовоар, да бъдат приети социалните норми, в които сме родени, защото да се живее с автентичния избор е по-голямата борба.
Значението на свободата кара авторката да посъветва представителките на нежния пол, които са успели да постигнат живот, изграден на автентичен избор, да не принуждават други жени да го правят по този начин. Ако някои от тях сами решат да отхвърлят разбирането на мъжете за тяхната женственост, е страхотно постижение. Но да бъде уважаван другия, значи да му бъде позволено да живее със свободния си избор.
Такава се опитва да бъде и Бовоар през жизнения си път. С теориите си по наболели екзистенциални въпроси, които се оказват от ключово значение за правата на жените, тя успява да отвори кутията на Пандора и да събуди недоволството и у двата пола.
Симон дьо Бовоар се превръща в символ на феминизма и оказва силно влияние в тази посока, особено в САЩ. Нейните идеи биват разглеждани обстойно до ден днешен, а тя остава една от най-влиятлените личности на XX век.
Снимки: Wikipedia
