Нани – митичната кралица на Ямайка и пътят към независимост

Една империя се ражда с цената на много робства, историята го потвърждава всеки път, но ако има страни в Европа, които носят доста тежки грехове, една от тях със сигурност ще бъде Великобритания. С разрастването на влиянието на короната, няма територия, която да е в безопасност, апетитите на лордовете не са никак малко, но ако в списъка с греховете не трябва да забравяме, че има една страна, която е успяла да усети агресора по възможно най-жестокия начин. Става въпрос за Ямайка – родината на най-бързия човек в света и някогашна колония на британците.

Извършените престъпления там ще ни покажат, че когато най-накрая идва време за свобода, Ямайка не може да си спомни някои от своите герои, а и историята им е тясно обвързана с Великобритания. В случай, че се чудите как точно се обезличава една страна, отговорът се крие някъде там между времето и агресията.

Ето защо и историята на Ямайка е точно толкова голяма, колкото и историята на Австралия – никога не повдигайте тази тема, защото всеки местен австралиец, той е задължен да се засегне. Да се върнем обаче на Ямайка. След като идва време за писането на нова история, жителите си спомнят много добре Нани Марунска – това са и потомците на някои роби, които успяват да стигнат до Европа и Новия свят. Дамата е особено известна и до днес краси банкнотата от 500 ямайски долара, но получава и полу-митологичен статус, защото малцина могат да потвърдят дали изобщо е съществувала или не, това е цената за обезличаването на една нация. Да се върнем на Нани, известна като кралица Нани, Нани Нани и още много други подобни имена. Според легендата, това е възрастна жена, която повежда народа си към партизанска война в планините и джунглите на Ямайка – не е имала много пространство за движение, защото островът разполага генерално с почти 11 хиляди квадратни километра, но за воденето на война са повече от достатъчно.

Снимка: jis.gov.jm

Нани, името ѝ също така не е известно, успяла да държи някои територии на острова около 2 десетилетия, освобождавайки ги от английските господари, освободила е по пътя си стотици роби и с тяхна помощ е успяла да изгради добра защитна линия срещу британския агресор. Във времето на своето царуване, тя успява да се възползва и от нещо друго – съвършената шпионска мрежа, с която да следи близо, като сянка, своите противници и техните намерения. Нани не е изцяло и агресор, а защитник на своите братя и сестри и докато има възможността да живее свободно, позволява развиването на музиката и изкуството, с които днес жителите на острова се гордеят. Тя не свършва като повечето бунтовници, нейната глава няма да бъде окачена на кол за назидание на останалите, след като успешно води своята военна и културна кампания, успява да спечели независима територия, в която да живее до края на дните си.

В днешно време Нани е и единственият национален герой-жена на Ямайка. Фолклорът около нея ще бъде подчертан. Смята се, че дамата е била вещица, която познава черната магия и може да бяга от куршумите, докато подчинените ѝ, въоръжени с мачетета за захарна тръстика, разчленяват противника. До днес старицата оставя някои въпросителни. Никой не знае откъде идва, къде е родена и дори как е изглеждала, фантазията на този герой ще ни напомня много за Крали Марко и неговите подвизи. Според един от оцелелите британски пленници, лидерката на маруните е дребна, с мускули и много сериозно напрягащи очи. Със себе си носила жилетка, в която прибирала между 8-10 остри малки ками, като всяка една имала предназначение за дялкане на специфична точка от тялото.

Повечето историци подозират, че е била докарана от Гана и нейните роднини са били част от племето Ашанти – известно с кръвожадния си стил на воюване и липсата на всякаква милост. Ако това е така, не трябва да се изненадваме и от следващия факт, Нани успява да избяга от своите собственици и да се скрие в джунглите на острова, като за нея, те били перфектното убежище. Има обаче и някои легенди, че е родена на острова, но след като липсват архиви, най-вероятно е докарана като робиня, която да работи в захарните плантации.

В джунглите, Нани развила своите умения в Обея – ямайската версия на Вуду, Сантерия и Мукумба. Местните я познавали не само като войн, но и като лечител, благородник и свещен лидер, който ще донесе по-добър живот на острова. По това време, перлата в Карибската корона се е превърнала в желан маршрут за търговия, захарта се е продавала за алкохол и роби, следователно поробителите имали възможност да се подпомагат доста сериозно и ревностно да бранят острова. Животът на робите не е особено розов, ако един човек не може да изпълни работната си квота, бързо намира мястото си до бесилото и се замества от друг, търговията с роби е била доста цветна, докато един ден някой не закупува и Нани.

Мотото на Ямайка

Според мнозина, тя трябвало да работи за добива на захарна тръстика, но била добра с децата и променили работните ѝ задължения, в последствие не разбирала защо британците трябва да бъдат толкова жестоки и преориентирала своята гледна точка – точно по тази причина я наричат и Нани Нани – или бавачката Нани. През 1710 г. архивите разказват, че марунците започнали да се обединяват в Източна Ямайка и да признават лидерството ѝ. Стратегическите ѝ умения, които никой не може да знае откъде точно са дошли, дават смелост на местните да избягат и да се защитават.  Градът на Нани се оказва и едно от най-недостъпните места за британските окупатори, позициониран е на висотите на Сините планини, климатът позволява отглеждането на добитък, жито и други ресурси за оцеляване, а веднъж след като жителите успяват да осигурят първите стъпки от пирамидата на Маслоу, рязко продължават напред и създават своята култура и музика.

За да е по-трудно нападението, те не оправят планинската пътека, която остава достатъчно тясна – двама души  се разминат с доста усилия, а тя самата е с дължина от приблизително 10 километра. Новата крепост става изключително недостъпна. Самият град има гледка към една по-широка долина и струпването на войски няма как да остане незабелязано. Наблюдателите били най-отговорните хора и при нужда от тревога, можели веднага да активират защитата – огромни скали, които да пуснат надолу към равното поле, като е излишно да споделяме какви точно щети се случват с неканените гости долу. Правени са няколко опита за разправяне с тази независима точка, докато най-накрая британците не решават, че е време да сложат край на всичко и този път обявяват официална война. Идеята е просто на теория – да стигнат до тази територия и да я изпепелят, погребвайки всички шансове за независимост. Така започва Първата Марунска война.

Жителите не били съгласни и използвали своята любима стратегия, хвърляли огън от по-високите позиции, засилвали огромните скали надолу и помитали всичко безмилостно по пътя си. А след като падала нощта, джунглата се превръщала в забранена зона. Свободните войници усвоили камуфлажа на джунглата и можели да изчезнат толкова лесно, колкото и да се разкрият на неканените гости, проблемът бил, че при случването на второто, никой няма да бъде жив, за да разкаже. Марунските войни вярвали, че с отрязването на нечия глава, официално взимат и душата. По-късно Нани споделила, че ако се изяде сърцето, войнът-победител става още по-силен.

За ужас на британците, откриването на бойните другари се оказва много грозна картина с тенденция да се превърне в легенда. Това обаче не било всичко, веднъж след като успели да отблъснат противника, войниците се насочили към сърцето на Ямайка – плантациите. Както често се случва, никой не може да избяга от остров, а марунците удряли източника на ресурси, който носил най-много ресурси за водене на война. След всяко нападение, бойците ставали повече – робите също приемали идеята, че вече е време да останат независими и намирали ново приложение за мачетето за захарна тръстика – то било съвършен елемент за рязането на глави. Тук започнала да работи и шпионската игра, все по-често емисарите на Нани разбивали дисциплината на дадена колония, дезертирали и оставяли британците без необходимата работна ръка и логистика.

Положението станало още по-неприятно, защото шпионите с лекота можели да предават информация относно следващите военни маневри, а марунците просто изпреварвали събитията в няколко хода. И ако това не е достатъчно, Нани се превърнала в един много свиреп и неприятен символ, особено след като се родила и легендата, че притежава магически сили, може да контролира времето, да чете мислите и е имунизирана към болка. За лъжите нямало ограничение, скоро марунците започнали да разказват, че тя не била сама, имала още няколко сестри и всички можели да заемат ролята на великата лидерка. В последствие има и три случая, в които се твърди, че вещицата е убита. Капитан Куфе заявява, че я е прострелял в битка и след това я е намушкал, за да е сигурен, че е мъртва, друг офицер на име Стодард разказва, че е успял да я уцели с оръдие, но никой не бил прав, по една или друга причина, старицата просто не влизала в битка – била твърде ценна.

Синините планини

След повече от 14 години в сражения, Великобритания най-накрая успява да пробие защитите на крепостта в Сините планини. Отнема на капитан Стодард около 5 дни, за да премине основната отбранителна линия и да започне дългия поход към планината. Не е ясно колко време е било необходимо, за да докара и оръдия, с които да вземе превес в сражението. Марунците се бият до последния човек и бранят всеки сантиметър от своя нов дом. Последната битка наистина е драматично, но редовната армия винаги печели в открита битка. Градът е запален, защитниците са избити, но Нани не е мъртва. Тя успява да избяга с още 300 от най-приближените ѝ хора и се скрива в джунглата от другата страна на острова, познайте какво е започнала да прави там – нова колония. Само за няколко месеца започва да оперира вторият независим град.

Новината за живата и здрава Нани се разнасят отново и историята се повтаря в следващите 5 години. През 1739 г. се обявява и официално примирие. Позволява ѝ се да запази своята територия, но с условие, че трябва да спре да гори плантации и да редуцира британските жители. В продължение на 19 години. При празнуването на независимостта на Ямайка, това е героят, който се дава най-често за пример.

Снимки: Wikipedia