Музикални хроники: Партньорът в сянка, който написа най-големите хитове на Елтън Джон
Сър Елтън Джон е сред музикалните звезди, които не се нуждаят от представяне.
Но далеч от неговата известност е другата половина от суперуспешното музикално дуо, родило десетки хитове в период от няколко десетилетия.
Бърни Топин е името на автора на текстове, който твори с великия изпълнител от над половин век. И който заедно с Елтън е отговорен за над 35 златни и 25 платинени албума, както и над 255 млн. албумни продажби по цял свят. Не се учудвайте, ако не сте чували за него, тъй като Топин предпочита да бъде далеч от светлината на прожекторите и да действа в сянката на прочутия певец.
Двамата се запознават още през 1967 г., когато отговарят на обява на музикалната компания Liberty Records, търсеща изпълнители и автори на песни. Тогава Бърни Топин е само на 17, а Елтън Джон е 20-годишен и бързо впечатлява новия си другар. „Аз бях типичният селяндур, докато той беше толкова изтънчен“, спомня си Бърни, който е син на фермер. „Елтън вече живееше в Лондон и свиреше по клубове! Грижеше се за мен и ми беше като по-голям брат“.
По онова време Джон се опитва да се утвърди като музикант и композитор, но има един проблем – макар че може да измисля мелодии, изпитва затруднения при лириките. От друга страна, Бърни Топин е способен да пише красиви и често интроспективни текстове, само че му липсва композиторския талант на колегата му. Liberty Records съвсем случайно ги събира и праща Елтън Джон да пише музика по една папка с текстовете на Бърни. Така съвсем естествено се получава формулата на хитовото им партньорство.
Странното при тях е, че от самото начало творят отделно и общите им песни не са резултат от колективен процес. Елтън Джон измисля музиката по вече готовите текстове на Бърни Топин и двамата не сядат да пишат заедно – за толкова години им се е случвало само един-два пъти. Така че не си представяйте някакво партньорство от типа на Джон Ленън-Пол Маккартни от ранните години на Beatles. Дуото Елтън Джон-Бърни Топин работи при определена критична дистанция и строго разделение на дейностите.
В началото на сътрудничеството си двамата пишат и за други артисти, но скоро излизат първите им два албума и започват да валят незабравими хитове като Rocket Man, Tiny Dancer, Candle in the Wind, Goodbye Yellow Brick Road, Don’t Let the Sun Go Down on Me и още десетки. Следва период на главозамайващи успехи и на злоупотреби с вредни вещества, които толкова често вървят ръка за ръка с парите и славата.
Бърни си създава репутация на „рок звезда в сянка“, който пътува по турнета, но не обича вниманието да е върху него и не иска да се появява на сцената. Той мрази, когато Елтън Джон го призовава да се появи пред публиката и да обере овациите за общите им песни.
Това обаче не означава, че в начина му на живот липсва рокендрол елементът – всъщност поне в началото неговите навици и наклонности са доста по-разточителни от тези на Елтън. Топин развива афинитет към водката, кокаина и жените, макар че в работата си остава стриктен и не пише под влиянието на алкохол или наркотици.
Към средата на 70-те тежкият цикъл на композиране, записване и обикаляне по турнета започва да изтощава звездното дуо. По-малко от десетилетие след началото на партньорството им, Елтън и Бърни решават, че албумът Blue Moves (1976) ще е последният им заедно и ще продължат по различни пътища.
Раздялата между тях идва точно когато приключва и първият брак на Бърни Топин и той влиза в клиника с цел да започне живота си начисто. В същия период се мести в Южна Калифорния, където живее чак до днес. Следват още три брака с различни жени, както и подновяване на творческия съюз с Елтън Джон.
Раздялата с певеца трае само две години, като и двамата казват, че не са се разделили с кавги и лоши чувства и не им е трудно да подновят съвместната работа. А и запазват дистанцията помежду си, заради което конфликти трудно могат да се зародят. И днес те все още работят разделени, макар че Бърни споделя, че често си говорят по телефона – обикновено за общата им страст да колекционират музика.
През 80-те и 90-те Бърни и Елтън създават нова порция хитове като I’m Still Standing, Sad Songs, I Guess That’s Why They Call It the Blues, The One, Simple Life и Believe. Най-успешният им сингъл излиза през 1997-а, когато Бърни пренаписва текста на Candle In the Wind в памет на покойната принцеса Даяна. “Не я познавах, не съм я срещал. Но го направих за Елтън, като за приятел”, споделя Топин. През 90-те текстописецът се отдава и на другите си основни занимания – ездата и изобразителното изкуство.
Днес счита, че основната му професия е именно тази на художник и рисува постоянно. Елтън Джон пък приключи с финалното си турне през 2023 г., но обеща, че ще продължи от време на време да прави концерти, а даже планира и следващ албум, макар че скоро ще навърши 77 години. Така че нищо чудно сътрудничеството между двамата отново да се разгърне. Но каква е тайната на толкова успешен и дълъг творчески съюз?
Някои от текстовете, като например този на Goodbye Yellow Brick Road, са много лични за Бърни, но Елтън успява да вникне в неговата емоция. По същия начин текстописецът проявява огромно разбиране към същността на Елтън Джон като човек и като изпълнител. Взаимното им разбирателство е предпоставката толкова много слушатели да се асоциират с техните песни.
Ако има композиция, която най-добре описва тяхното сътрудничество, това е We All Fall in Love Sometimes от биографичния албум Captain Fantastic and the Brown Dirt Cowboy (1975). “Всяка фраза от този албум е за мен и Бърни, за нашите преживявания при създаването на песни и осъществяването на големия пробив”, разказва Елтън. „Плача, когато пея тази песен, защото обичах Бърни. Не в сексуален смисъл, но той беше човекът, когото съм търсил цял живот – моята малка сродна душа“.
