Лудият Майк се превърна в икона за Конго – търговецът на коли, който стана ненадминат наемник
След Втората Световна война се наблюдава спад на интереса към наемните войници. Мнозина очакват, че светът ще си отдъхне и най-накрая ще се живее в мир, но на прага на Студената война се отваря един цял нов фронт – Африка. Именно тук ще се появят новите фронтове и новите герои. Емблематичен войник на съдбата, както се наричат повечето наемници, е именно Томас Майкъл Хоар, познат още като „Лудият Майк“.
Неговият живот се променя в Конго, когато Белгия решава автоматично да даде независимост на тази колония. Очаквано, белгийците запазват своето цинично проявление и очакват, че дори и свободно, Конго пак ще бъде под техен контрол. В рамките на 6 месеца, Белгия решава да даде зелена светлина, но вместо да продължи управлението и мирът, Конго се превръща в една апокалиптична сцена. Армейски нападения, бунтове, кланета, изнасилвания, разграбвания и още много други, могат да бъдат проследени в най-богатата провинция – Катанга. ОН изпраща своите миротворци с идеята, че за малко може да овладее хаоса. Повечето белгийки на местна почва отказват да говорят за изнасилванията и бързат да се скрият в лагерите за бежанци, охранявани именно от сините каски.
Най-свирепи в тази картина ще бъдат бойците на Симба – думата означава „лъв“ на местен език. Те са въоръжавани от Китай, Египет и Алжир, но нито една от трите страни не може да прокара своята собствена политика с помощта на оръжието си. Лъвовете са твърде агресивни, луди и опасни, за да може да се водят някакви преговори. Техният лидер е Николас Оленга, който вярва, че има магическа закрила срещу куршумите. Неговите бунтовници спокойно разграбват северно Конго и се представят за конгоанската национална армия. Тук за първи път ще се постигнат нови нива на военни престъпления, които биха могли да обърнат стомаха и на най-коравите зрители.
В опит да се спре въпросният бунт, лидерът на Катанга е върнат обратно от изгнание на 30 юни 1964 г. Мойсе Тшомбе има възможност да управлява, но за да го постигне, трябва да се запознае с една частна армия, която да помогне за спечелването на неговите цели. В този случай става въпрос за белите наемници в региона. Тшомбе има помощта на Джеремая Пюрен, който от своя страна ще изпрати неговият най-голям любимец в цяла Южна Африка – Лудият Майк.
Роден е в Ирландия, но служи за британците и се сражава в Бирма по време на Втората Световна война. В един момент иска да смени познатия дъждовен сезон на Ирландия за по-топлия климат на Южна Африка. Започва да работи като счетоводител, търговец на употребявани автомобили, организатори на сафари и най-различни други дейности.
Като един от малкото войници с реален военен опит, той лети до столицата на Конго – Леополдвил, запознава се с Тшомбе и след това започва организирането на армия от наемници, които да се бият за него.
Пускат се реклами във вестници, както в Африка, така и в Европа и с тях идват още около 500 наемника, готови да понесат каузата на новия лидер. Хора от 19 различни националности пристигат, за да заемат своята длъжност. Сред тях има и 5-ма пенсионирани командоси с умения, които малцина могат да добият без бойна практика. Пристига дори американец, който премахва своето гражданство, за да може да се сражава свободно на бойното поле.
Всеки човек подписва договор и приема сумата о 420 длара на месец в рамките на 6 месеца. Ако има сражения, към заплатата се дават по 12.5 долара на ден. Договорът има и клауза за допълнителни компенсации. Ако един войник изгуби дясната си ръка, получава бонус от 75% на база платените пари за 6 месеца, 60% за лява ръка и 5% за загуба на голям пръст и 3% за малко пръстче.
Пристигат и двама британски офицера – Джереми Спенсър и Джон Питърс. И двамата са служили по време на Втората Световна война и имат сериозен опит в британският SAS. В досието им е написано, че са дезертьори, но истината е, че след края на войната, те просто остават в Африка и продължават да работят като наемници. Друг интересен кадър са кубинските доброволци, които искат да помогнат в битката срещу комунистите. Те бягат от Куба, след като Кастро обрича страната си на бавно и сигурно пропадане и са готови да се бият срещу неправдата.
На финалът Майк има повече от 512 доброволци, но е принуден да намали отряда си до 300 и оставя още 150 души в резерв, които се записват в последния момент. Изгражда една нова военна програма на мъчения, с която да превърне всички доброволци в първокласни машини за убиване. Напомня на своите войници, че няма наръчник за оцеляване в Конго и те ще бъдат първите автори. За по-бързо придвижване в джунглата, Майк открива много добри високо проходими джипове, боядисва ги в кърваво червено и монтира леки картечници. Обучава своите войници да стрелят в движение и когато има гореща точка, Майк се появява и доказва на Симба, че не са бронирани или омагьосани от куршумите.
С първият освободен северен град на Конго, започва и това, което наемниците винаги са правили – заграбват каквото могат. Мнозина носят динамит със себе си и отварят каси, събират злато, диаманти и пари, а Майк просто гледа на другата страна. Логично е, че не е очаквал нещо по-различно, все пак това е една от най-големите мотивации на повечето наемници, но към това не трябва да се забравя и желязната дисциплина. Неговите наемници разбират по трудния начин, че всички зверства към цивилните ще бъдат наказани жестоко.
Един наемник изнасилва конгоанка, а Майк го задържа, провесва го с главата надолу и с помощта на пистолета си премахва един от палците на ръката му. Твърди се, че същият страдалец не е получил своите 5% като компенсация. Някои от критиците му ще твърдят, че е прекомерно жесток в своята мисия, но това по никакъв начин не означава, че не е ефективен.
През 1964 г. Симба превземат втория най-голям град в страната – Стенливил. Създават зловещ комунистически режим и след това взимат около 1000 бели заложника, включително 500 белгийци и още 29 американци. Осъждат д-р Пол Карлсън на смърт и го обвиняват в шпионство. Вашингтон и Белгия ще се съгласят да изпратят белгийски паравоенни, за да решат проблема. Въпросните носят името „Червени дракони“. Белгия търси и Лудия Майк за помощ, който насочва своите сили в тази посока.
Майк получава команда да измине повече от 250 километра за едно денонощие. Конвоят му тръгва в 5 часа и 30 минути следобед и се движи в кал, бури и разнообразие от засади. Спират към 3 часа сутринта, за да изчакат изгрева.
С пристигането им в града, белгийците вече са направили десант и са на път към града. Симба напускат зоната, но не и преди да убият д-р Карлсон и 280 други заложници, включително 28 души от католическата църква. Въпреки посрещането им като герои, наемниците по-късно успяват да задигнат сейф със сумата от 65 хиляди долара.
Битката за този град продължава още една цяла година, но наемниците ще дадат най-доброто от себе си, за да се разправят с противника, колкото и трудно да е това.
По време на едно от сраженията, кубински наемник носи дневника на убит партизанин. В него ясно се потвърждава, че самият Ернесто Чегевара води отряд от външни наблюдатели.
До март 1965 г. Майк вече е успял да прочисти североизточно Конго, затваряйки линията за снабдяване на Симба. Судан и Уганда не могат да помагат повече. Осъзнавайки своята слабост, повечето партизани се насочват близо до езеро Танганийка. В края на дъждовния сезон, Майк пуска команда за атака. Изпратена е помощ от бомбардировачи, още няколко бойни батальона и други анти-Кастро бойци. Последният напън на Симба приключва, когато наемниците буквално посичат противника с хирургически точен картечен огън, който ги заличава.
След това клане, Танзания също спира подпомагането на партизаните, принуждавайки Ернесто и приятели да бягат. Един журналист отбелязва, че наемниците са обърнали вълната и шансовете на Конго.
През следващото цяло десетилетие, Майк Хоар ще работи като технически съветник за филми, които се фокусират върху неговите африкански приключения. През следващите години прави много опити да се включи в други големи конфликти като Нигерийската гражданска война, Персийския залив, Ангола, Мозамбик и други точки, но всеки път е смятан за твърде опасен и неговата помощ е отказвана.
Най-изненадващата бойна мисия ще бъде на около 1200-1300 километра от Конго. Майк отива на почивка на Сейшелите в Индийския океан. Там всичко е толкова спокойно и красиво, че човек просто не може да забрави времето и всички беди. Сейшелите са спокойно и мирно място и след много време се налага на самите британци да форсират обстоятелствата и да им дадат независимост, макар и местните никога да не са се интересували кой точно ги управлява.
През 1976 г. Сейшелите стават свободна и независима държава, избират Джеймс Манчам за президент и всичко продължава по план. През следващата година, същият ще получи телефонно обаждане, че е свален насила от Алберт Рейн – представител на левицата. Рене разпуска парламента и слага своята собствена партия за управление. С помощта на Танзания създава радикална армия и позволява на руското посолство да отвори врати и да започне активна търговия.
През 1978 г. прогонените богати сейшелски изгнаници са готови да платят щедро на Майк, за да прогони Рене и да върне обратно Манчам. Процедурата му отнема цели две години само в срещи с различни представители на страната, както и няколко силни политици от Кения. Изпратено е разузнаване, направени са няколко пътувания за разглеждане на обстановката и измисляне на план. Майк ще пристигне на острова със своите наемници, като смята да ги представя за спортен клуб на Южна Африка, пристигнал на почивка и смятащ да се включи в националния празник на столицата – Виктория.
В денят на операцията, наемниците трябва да завземат ключови локации в града и да позволяват на кенийските сили да се разгърнат и да възстановят реда. Всеки човек от 45-те души в отряда ще получат по 1000 долара на ден за мисията си, а клаузата за изгубени крайници продължава да важи.
Една от най-големите грешки е, че в екипа присъства и Кевин Бек. Той пие през цялото време на полета и забравя да следва инструкциите. Всички са събрали своите оръжия в разглобено състояние, прилежно загърнати в дрехите си. Инструкциите са ясни, Майк и неговите хора трябва да се наредят на линията „Нищо за деклариране“ и да влязат в страната, но Кевин забравя това и се зарежда на другата опашка, където се приемат декларации.
Властите отварят куфара му и откриват оръжието, като той самият признава, че има още 44 подобни пред самолета. Инспекторите викат помощ, докато повечето хора на Майк се въоръжават и взимат заложници. Наемниците са притиснати много бързо от армията на сейшелите и държат летището със заложници. Майк е готов да се бие до последния човек, но когато един самолет каца на пистата, повечето наемници го принуждават да се откажат от операцията и да се върнат обратно.
Южна Африка ще се отнесе по-грубо към Майк и ще го обвини в отвличането на самолет, както и нападение на цивилни, макар и да няма нито един пострадал На 63-годишна възраст, Майк е обвинен на присъда от 20 години, която се редуцира до 10 години. Освободен е през 1985 г. и отново мисли за участие в горещи конфликти, без да осъзнава, че неговата кариера е приключила.
Тъжното е, че излиза във време, когато африканците вече са се научили да правят своите кръвопролития и без нуждата от белите. Скоро след това ще има достатъчно действия на Балканите и в Южна Америка, като Майк ще работи до последните си дни като съветник и организатор на спасителни операции, но никога повече няма да види военни действия.
