Лошите момичета на историята: Кейт Уорн – първата жена-детектив
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
Първите частни детективи се появяват близо половин век преди великият детектив Шерлок Хоумс да произнесе „Елементарно, драги ми Уотсън“. За баща на съвременната криминалистика и основател на първата частна детективска кантора през 1833 г. се смята Йожен Франсоа Видок. Той е удивителна личност – бивш престъпник, превърнал се в невероятен следовател, вдъхнал живот на литературни образи, герои в произведения на Едгар Алан По и Оноре дьо Балзак. Модата се пренася бързо отвъд океана. През 50-те години на XIX в., шотландският емигрант Алън Пинкертън създава в САЩ своя национална детективска агенция.
Неговите хора са не само умели детективи, но и шпиони. Той и агентите му взимат активно участие в събитията около Гражданската война (1861-1865). С времето агенцията става една от най-големите и известни частни правни и охранителни организации в световен мащаб, а от края на XIX в. започват да ги наемат, за да следят от близо работата на профсъюзите. Това, което отличава агенцията още от самото начало от други нейни събратя на европейския континент е факта, че те наемат жени за детективи и шпиони.
Алън Пинкертън изпреварва своето време и бързо осъзнава, че за определени деликатни мисии е много по-успешно да бъдат инфилтрирани жени. Една от неговите агентки оставя траен отпечатък в историята не само като дамата, отворила вратите на жените в детективската професия, но и като човека, успял да разкрие заговор, спасил живота на американския президент Ейбрахам Линкълн.
Самият Пинкертън я описва като „тактична, изключително умело преценяваща човешкия характер, с вродена интуиция да отгатва мотива на извършителя и притежаваща рядкото качество да бъде дискретна“. За нейният ум могат да се открият суперлативи като „брилянтна“ и „безценна в работата“. Нейната интелигентност и изключителни качества са причината, Пинкертън да реши да наема още жени и по този начин да ги допусне в смятаната дотогава за мъжка професия.
Кейт Уорн не е красива и външният й вид не привлича ненужно внимание. Еднакво добре се дегизира и като дама, и като мъж. Има кестенява коса и тъмносини очи, които „изпепеляват“ събеседника. Съществуват спекулации, че на някои от запазените ранни фотографии на детективска агенция Пинкертън може да се види самата тя, предрешена като млад джентълмен или войник. Във висшите кръгове на обществото тя остава като „Мис Чери“, очарователната дама от Юга, на която всеки е готов да разкрие мислите си.
Кейт Уорн се ражда през 1833 г. в гр. Ерин, в графство Чемунг, Ню Йорк. Семейството й е много бедно и на нея й се налага да започне работа още от ранна възраст. В началото тя работи като прислужница в домовете на заможните граждани в града. Няма информация дали е завършила училище. Типично за онова време, Кейт се жени много ранно, може би преди да навърши 18 години. И също толкова ранно тя остава вдовица, след по-малко от четири години брак. Със съпругът й нямат деца. Така на 23 години, тя се оказва вдовица, без собствен доход, образование или финансова подкрепа от семейството си. В търсене на по-добри условия за месторабота, Кейт се мести в Чикаго.
В онези години градът се издига като един от процъфтяващите търговски центрове. През него минават важни железопътни маршрути, земеделски стоки и манифактурни изделия. Малко след като пристига, Кейт вижда реклама във вестника на Чикаго, че детективска агенция Пинкертън си търси детектив. За съжаление не са останали дневници или лични бележки защо тя е впечатлена от тази професия и решава да кандидатства, но е факт, че един ветровит късен следобед на 1856 г. мис Уорн почуква на вратата на кантората и настоява да говори лично с г-н Алън Пинкертън. Самата фирма се състои от 9 мъже и когато Кейт потропва на вратата, първата реакция на Алън е да я попита дали е дошла за позицията „секретарка“.
За тази тяхна първа среща научаваме от запазените архиви на агенцията. Уорн обаче се представя и му отговаря, че идва да кандидатства за позицията „детектив“. Алън е меко казано учуден и казва, че за тази позиция не се наемат жени. Тук Кейт му апострофира обяснявайки в детайли защо смята, че една жена би била полезна в тази сфера. По нейни думи е много по-лесно една дама да отиде на места, където мъжкото присъствие не е позволено и по този начин да се добере до информация, която те иначе няма как да съберат. Тя му обяснява, че може да се сприятелява със съпруги, любовници или други близки от женското обкръжение на даден мъж, когото следят и по този начин да извлече това, което й е необходимо.
Също така тя набляга на някои характерни за жените качества – това да забелязват и най-малките подробности. Макар цялата тази пледоария да е забележителна, това което притеснява Пинкертън е, че във физическо отношение Кейт не е равна на мъжете от кантората. Веднъж един от агентите му тича зад една карета над 10 мили. Въпреки това Алън решава да я наеме. По-късно той пише: „Истина е, че това бе първият подобен експеримент, но ние живеем в прогресивна епоха и в прогресивна държава, затова реших поне да опитам.“
Само два дни след като я наема, Пинкертън поставя на Кейт първата й задача и много скоро разбира, че е взел правилното решение. През следващите няколко години, Кейт влиза в различни образи и понякога действа под прикритие в продължение на месеци. В един от случаите тя се представя за гадателка, за да извлече информация от заподозрян, увлечен по окултното. В друг – тя се сприятелява със съпругата на заподозрян в убийство и успява да открие улики в дома на семейството.
Големият й пробив обаче идва през 1858 г., когато на нея е поверен случая с изчезнали средства от голямата инвеститорска фирма „Адам Експрес Къмпъни“. От касата на компанията изчезват 50 000 долара, която е голяма за времето си сума. Представяйки се за заможна дама от Юга, на име Мадам Имберт, която крие страшна тайна, че съпругът й е в затвора за фалшификация, Кейт успява да се сприятели със съпругата на главния заподозрян – г-Марони. Събирайки важни веществени доказателства срещу него, той бива осъден на 10 години затвор и сумата от 40 хил. долара е възстановена на компанията.
Благодарение на този случай, Алън решава да инвестира средства в създаването на женски подотдел във фирмата си. Начело на него поставя Кейт. Мис Уорн е и човека, който лично ги обучава. Сред тях личат имената на Хати Уолтън, която шпионира силите на Конфедерацията, скулпторката Вини Риъм, която разузнава тайните на Белия дом и Мис Бейкър, която открива плановете на Конфедерацията за ново въоръжение и ги унищожава.
Един от най-големите случаи в кариерата на Кейт Уорн е от 1861 г. Тогава новоизбраният президент Ейбрахам Линкълн планира да пътува от дома си в Спригфийлд, Илинойс до Вашингтон с влак, като по пътя спира в ключови градове и се среща със своите избиратели. Един от работниците в жп компанията предупреждава Пинкертън, че се готви заговор срещу президента и най-вероятно покушението ще бъде извършено по време на това няколкодневно пътуване. Алън включва най-добрите си агенти да работят по случая и разбира се – Кейт Уорн.
Тя се внедрява във висшето общество в Балтимор, Мериленд, под името Мис Барли – богата южнячка, носеща черно-бяла розета на роклята си, символ на отцепниците, които са противници на политиката на Линкълн. Скоро тя набира популярност из висшите кръгове на Балтимор и се сприятелява със съпругите и дъщерите на потенциалните конспиратори. По-късно Пинкертън пише, че информацията, която тя успява да събере е безценна.
Друг детектив от агенцията се внедрява в едно от тайните мъжки общества в Балтимор, водено от италианеца-анархист Киприано Фернандина. Те разбират, че планът предвижда, когато влакът на Линкълн пристигне на 23 февруари в Балтимор, с помощта на местната полиция, конспираторите да стрелят и след това да се измъкнат незабелязано. Тогава Пинкертън изпраща Кейт в Ню Йорк да се срещне с делегацията на Линкълн и да ги предупреди за покушението.
Въпреки всички разкрития, Линкълн казва, че няма да промени срещите си във Филаделфия и Харисбърг. Тогава Алън и Кейт измислят хитър план, в който са посветени само те, президента и някои от най-приближените му хора. След събранието в Харисбърг Линкълн е предрешен на сакатия брат на Кейт Уорън и тайно качен на влака за Балтимор. Когато пристига рано сутринта в града, неговият вагон е сменен с друг и прикачен към влака за Вашингтон. Така новоизбраният президент успява да пристигне невредим в града.
Случаят остава в историята като „Заговора от Балтимор“. След него Пинкертън е назначен за началник на новата правителствена организация: Тайните служби. Той продължава да работи с Кейт. По време на Гражданската война, той я инфилтрира в Тенеси, където тя събира информация за Конфедерацията, представяйки се за богата дама от Юга. По-късно е изпълнява със същата задача в Мериленд, Вирджиния и Вашингтон.
Изпълненият с трепет и мистерии живот на Кейт обаче завършва заедно с Гражданската война. През 1868 г. тя се разболява тежко от пневмония и умира едва на 35 години. Тя е била на детективска служба в продължение на 12 години, където не просто става един от най-добрите агенти на Алън, но и негов близък приятел. Той я изпраща в сетния й час и след това се грижи останките й да бъдат положени в закупения от него парцел в гробището Грейсленд, в Чикаго. Там се погребват всички агенти на детективската фирма. Веднага след смъртта й, Пинкертън е подложен на критика от страна на останалите мъже-агенти. Те настояват да се закрие дамското крило, тъй като професията не била за дамите, а също така, съпругите на някои от тях ревнували, че те работят с толкова „опасни“ и „освободени“ жени. Пинкертън отказва и не се поддава на провокациите.
Макар Кейт Уорън да полага основите за появата на нежния пол в службите на реда, жените извървяват дълъг път преди да бъдат приети от своите колеги и от обществото. В края на XIX – началото на XX в. тепърва започват да се наемат жени в редиците на полицията, а едва през 1985 г. е назначена първата жена началник на голямо полицейско управление в САЩ. Днес около 73 000 жени са част от американските полицейски сили, което възлиза на едва 11% от общия брой на служителите на реда.
