Какво не знаете: Бъз Олдрин
Бъз Олдрин е най-известен като втория човек, който стъпва на Луната. Но възпитаникът на Уест Пойнт, пилот от Военновъздушните сили и инженер от Масачузетския технологичен институт има невероятен живот и след мисията „Аполо 11“.
Ето някои от най-интересните факти за Бъз.
Бъз Олдрин получава награда за бойната си служба в Корейската война
Той е роден под името Едуин Юджийн Олдрин на 20 януари 1930 г. в Монклер, Ню Джърси. Баща му, Едуин Юджийн Олдрин-старши, е бивш военен пилот, служил и в двете световни войни, а моминското име на майка му Марион е буквално Муун („Moon“, от английски език „Луна“). Преди да направи шеметната си кариера в НАСА, той лети на реактивни самолети F-86 Sabre в 51-во изтребително крило на ВВС, като изпълнява 66 бойни полета в Корея. За един месец подразделението му сваля 61 вражески самолета и приземява други 57. Самият Олдрин сваля два изтребителя и получава Почетен кръст за своята служба.
След края на войната изкарва докторска степен по аеронавтика от Масачузетския технологичен институт и е избран в Група астронавти 3 на НАСА, в която влиза и неговият колега от „Аполо 11“, пилотът на командния модул Майкъл Колинс.
Бъз Олдрин получава причастие на Луната
Море на спокойствието
Лунният модул „Аполо 11“ се приземява в Морето на спокойствието на Луната на 19 юли 1969 г., но Олдрин и Нийл Армстронг трябваше да изчакат няколко часа, преди да могат да напуснат космическия кораб. Олдрин използва това време, за да се причасти.
Като старейшина в презвитерианската църква „Уебстър“ в Тексас Олдрин е получава разрешение да занесе хляб и вино в космоса. По-късно той пише, че виното „бавно и грациозно се стече по стената на чашата“ благодарение на гравитационното привличане на Луната, което е 1/6 от това на Земята. Чрез радио връзката със Земята той приканва и другите си колеги да съзерцават момента, но по-късно казва, че е трябвало да се опита да стигне до повече хора.
„Бяхме дошли на Луната в името на цялото човечество – независимо дали са християни, евреи, мюсюлмани, агностици или атеисти“, пише Олдрин в книгата си „Великолепната пустош: Дългото пътуване до дома от Луната“. „Но по онова време не можех да се сетя за по-добър начин да призная огромните габарити на преживяването „Аполо 11″ от това да благодаря на Бога.“
Когато се връща на Земята, Олдрин вече има по-практични задачи: трябва да изпрати отчет за разходите (за 33,31 долара) на НАСА за пътуването до Луната.
Олдрин яде съвсем просто меню на Луната
Той излиза от лунния модул „Ийгъл“ 19 минути след Армстронг и двойката прекара 2 часа в събиране на скални проби, правене на снимки и организиране на научни експерименти. По време на работата си те стават и първите хора, които хапват на Луната. Менюто им е внимателно разработено от ученият по храните на НАСА Рита Рап. Но то все пак звучи като от студентски стол: захарни бисквити, бекон, плодова напитка и кафе.
„Не беше точно грандиозно пиршество за едни момчета на прага на историята“, пише Олдрин в Туитър през декември 2021 г., „но когато си в космоса, трябва да се задоволяваш с каквото имаш“.
Олдрин пристига в космоса, готов за всякакви спешни медицински случаи
Олдрин, Армстронг и Колинс вземат със себе си два медицински комплекта, които съдържат стотици хапчета, за осемдневната мисия на „Аполо 11“. Общо те включват 60 антибиотика, 12 за гадене, 12 стимуланта, 18 болкоуспокояващи, 60 деконгестанти, 24 за диария в космоса, 72 аспирина и 21 сънотворни. Още – различни мехлеми за първа помощ, капки за очи, спрейове за нос, превръзки и термометри подготвяха астронавтите за всичко, което Луната може да им поднесе.
Олдрин прекарва малко повече от 12 дни в космоса общо
На борда на „Джемини 12“
Престоят му в космоса е по-точно 289 часа и 53 минути, като около 8 часа от това време е извън космическия кораб. Той поставя рекорд по разходки като прекарва 5 часа и половина извън космическия кораб „Джемини 12“ по време на мисията му през 1966 г., а по време на „Аполо 11“ той и Армстронг прекарват 2 часа и 31 минути извън лунния модул.
Постиженията му обаче понякога го превръщат в мишена на привържениците на конспиративните теории, които твърдят, че кацането на Луната е било измама. През 2002 г. Олдрин удря с юмрук един от тях, който го тормози; човекът се опитва да повдигне обвинения, но в крайна сметка съдия решава, че Бъз е бил провокиран.
Олдрин откровено разкрива борбата си с депресията и алкохолизма след края на кариерата си в НАСА
След еуфорията около кацането на Луната Олдрин се уморява от пътуванията по света, които НАСА налага на астронавтите. Той прави кариера като пилот на изтребител, а след това като астронавт, и животът на цивилен се оказва трудна адаптация. Така 2 години след кацането на Луната той постъпва в болница.
Олдрин разказва за тези трудности в автобиографията си от 1973 г. „Завръщане на Земята“
Окуражен от първоначалния обществен отзвук на историята си, Олдрин става председател на Националната асоциация за психично здраве през 70-те години. През 2009 г. той отново се връща към темата във „Великолепната пустош“.
През 1988 г. Олдрин законно променя първото си име на Бъз
Той получава прякора „Бъз“ като дете, защото по-малката му сестра произнася неправилно думата “brother” като “buzzer” (съответно „брадър“ и „бъзър“), което по-късно е съкратено на Бъз. През 1988 г. Олдрин законно го променя от оригиналното Едуин. Можете да го наричате д-р Бъз.
Олдрин има номинация за награда „Еми“
През 2020 г. Олдрин и Колинс получават номинации за „Еми“ за изключителната си операторска работа за кадрите, които заснемат на Луната и които са използвани в документалния филм на CNN „Аполо 11“. Двамата астронавти губят от създателите на филма „Пещерата“ на National Geographic.
На страницата на Олдрин в IMDb са изброени някои от предишните му победи, включително наградата „Жул Верн“ за популяризиране на духа на изследването и наградата на Обществото на операторите за разработване и постигане на резултати в областта на фотографията в космоса.
Олдрин има три патента
Патентното ведомство на САЩ е издало три патента на Олдрин: един през 1993 г. за съоръжение за космическа станция, което побира осем до десет астронавти, което той проектира сам вкъщи; друг за „летящ бустер с подвижен ракетен двигателен модул“ през 2003 г.; и един през 2004 г. за модули за многочленен екипаж за космически полети.
Олдрин има световен рекорд на Гинес
Световните рекорди на Гинес посочват него като най-възрастния човек, посетил Северния и Южния полюс. Той се отправя към Северния през юли 1998 г. на борда на ядрения ледоразбивач „Советский Союз“, а до Южния полюс пътува като турист през ноември 2016 г., когато е на 86 години и 314 дни.
За съжаление по медицински причини трябва да бъде евакуиран от станцията Скот-Амундсен на Южния полюс до град Крайстчърч, Нова Зеландия, след като се разболява от височинна болест. Олдрин заявява в изявление, че се е почувствал много по-добре, когато е достигнал морското равнище.
Между другото, той е бил и далеч под това равнище – когато през 1996 г. се осмелява да стигне до останките на „Титаник“.
