Как Уди Харелсън спаси „Бар „Наздраве““
„Наздраве“ освен приятно пожелание при вдигане на тост, е и доста приятен телевизионен сериал, който започна своя пробив България през 90-те години на миналия век. Със забавни шеги и доста приятни истории може да се смята за един от първите ситкоми на телевизията, предлагащ достатъчно хумор и възможност на зрителя да разпусне след дългия работен ден. Заснети са 275 епизода, всичко се развива в бар „Наздраве“ в Бостън и дори песента „Where Everybody Knows Your Name“ на Гари Портной става изключително популярна.
Както много други сериали и този започва с трудно начало и много критики. През 1982 г. среща суровата критика, наричан е скучен и дори е на път да бъде спрян изцяло. Евентуално успява да набере скорост и скоро различни издания го слагат в класацията на класическите комедии, които въздействат положително на публиката. Сценаристите Глен Чарълз, Лес Чарълз и Джеймс Бъроус много скоро се изправят пред още едно изпитание, което застрашава изцяло шансовете им да продължат напред. През 1985 г. с навлизането в апогея и печеленето на добри пари, триото сценаристи се сблъсква с трагичната загуба на Николас Коласанто, който играе ролята на Ърни Пантусо. Актьорът умира на 61 години от сърдечен удар.
В този труден момент дори актьорите не са сигурни дали има смисъл да продължават работата си, макар и сериалът тепърва да се развихря и да развива историята си. Загубата на Ърни – Ник идва в най-неприятния момент, след като „Наздраве“ вече е обявен за топ заглавие в националния американски ефир. Липсата му затруднява сценаристите, особено след като въпросният герой позволява на публиката да разбере терзанията на останалите герои. Ник е от онези елементи в сериала, които могат да изслушат историята на свите приятели и по този начин да се разкрият истинските житейски проблеми.
Той е нещо като катализатор за приятелската група и съответно е повече от ясно, че аудиторията няма да може да преглътне толкова лесно загубата. Вариантите пред тях са два: да прекратят предаването или да намерят заместител. Първоначалната идея е да създадат нов персонаж, но с по-млад актьор, с чиято помощ да продължат предаването. Името на новия персонаж е Уди, а потенциалният избраник е Майкъл Джей Фокс. Въпреки обявяването на вакантна позиция, прослушванията са забавени. Повечето сякаш се надяват на чудо или възкресение, което няма как да се случи. В този труден момент, един човек излиза на преден план – Уди Харелсън. Макар и вече да е спечелил ролята си за Нийл Саймънс, Уди решава да се отбие и покрай снимачната площадка на „Наздраве“, за да види както се случва там и просто да си опита късмета.
Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=50693919
Тогава е все още млад актьор, който приема всички видове поръчки. На снимачната площадка, осъзнавайки, че няма какво да губи, Уди решава да изиграе себе си и да не се опитва да впечатлява никого, все пак има сигурна позиция и няма нужда от допълнително изхвърляне. Заставайки пред сценаристите, решава да си издуха носа, без изобщо да се притеснява. Питър Кейси си спомня, че Уди бил толкова неглежиран и въпреки това достатъчно заплашителен, сякаш е човек, с когото никой не иска да има взимане-даване. Изненадата за всички са сълзите, които потичат по лицето на Уди, когато разбира, че Ник е починал.
Макар и това да е комедийна роля, сълзите са искрени и мнозина осъзнават, че актьорът пред тях има и човешка страна, при това за колега, който рядко е виждал. Сценаристите са категорични, че са открили Уди от „Наздраве“, но Уди е човек, който трябва да впечатли и останалите си колеги и да бъда приет не само като роля, но и като човек. Тед Дансън, който играе ролята на алфата, решава да извади Уди извън сцената и заедно с всички да изиграят една игра на баскетбол. Уди успява да отвее всяка конкуренция и да спечели уважението им. Следващият тест на Тед е канадска борба и отново следва горчиво разочарование – новият колега има невероятна сила.
Групата бързо осъзнава, че това е липсващото звено и свежата кръв носи нови преживявания, но също така позволява на всички да не забравят своя добър приятел, с когото са се разделили внезапно. Дансън по-късно обяснява, че никога не е имал брат и се изненадал как бързо запълнил тази празнина с Уди. Освен това, неговият телевизионен брат и колега имал достатъчно възможности да измете пода с хората, които прекрачват границата и нарушават добрия тон. За камерата това била братска любов от пръв поглед. Последното изпитание било одобрението на публиката и всички притеснения, че Уди Бойд – селянинът в големия град, носи награда Еми през 1989 г.
През 90-те години, когато Тед осъзнава, че вече е време да преследва нови проекти, сценаристите предлагът на Харелсън да поеме бара и да стане водеща фигура. Актьорът осъзнава, че това е голяма стъпка и предаването никога няма да бъде същото без главната роля и решава да откаже предложението. На 20 май 1993 г. повече от 40 милиона домакинства в САЩ сядат, за да видят финала на сериала. Сладко-горчиво преживяване ще е най-често използваната фраза през следващите седмици. Харелсън обаче не съжалява и винаги ще говори изцяло положително за този сериал. След него вратите на Холивуд се отварят и започва да снима нови филми. И всичко това започва с един пробен кастинг за роля, която изобщо не е необходима на Уди.
