Фани и Чавдар Мутафови: Възход и падение по време на политическа чума
Тя е жена, надскочила с великанска крачка времето си, писател-историк с голям талант и красив ум. Но тя е и “нацистка кучка” и “безсрамна шовинистка”.
Той е мъжът до нея. Но също и човекът, който прилежно обясни на литературните задръстеняци през 20-те, че конят трябва да е зелен “всеки път, когато пасе червена трева под жълт небе.”
Заедно те са една от най-емблематичните интелектуални двойки от времето “преди и след” 44-та, писатели с прекършени пера, но не и с прекършени криле.
Лавандуловата девойка
Съвременниците й описват Фани Попова като фина, дребничка хубавелка, която често се облича от глава до пети в любимия си лилав цвят. И въпреки типично женската суета, парфюмите, кожите и бижутата, които притежава в изобилие, тя е далеч от класическия имидж на повърхностна кокетка. За разлика от празноглавите си връстнички, които се мотаят по парковете под ръка с наперени офицери и танцуват “мръсни” танци по светските журове, тя предпочита да прекарва времето си като чете и се запознава с историческите светини на родината си от първо лице, за да може след това да разкаже за тях по възможно най-автентичен начин в книгите си. А те, книгите й, са абсолютен хит и хората се блъскат в книжарниците, за да си ги купят.
Всъщност Фани разполага с всички предпоставки, за да живее живот, за който много хора, особено в родината й по онова време, могат само да мечтаят. Родена е през 1902 г. в Севлиево. Със сребърна лъжица в устата! На клоните на фамилното дърво са накацали все военни от висшия ешалон – баща й е генерал Добри Попов, а чичо й – генерал Стефан Нерезов. До дванайстата си година Фани живее в Торино – градът-седалище на династията Савой, италианският Париж, чийто въздух само да диша човек и вече е с една идея по-възвишен и космополитен. Когато семейството се връща в България, Фани е записана в Първа софийска девическа гимназия. В онези времена не е необичайно девойките да се омъжват още преди да са навършили пълнолетие. Затова никак не е учудващ фактът, че гимназистката Фани Попова се омъжва в годината, в която е и абитуриентка.
Национални и други катастрофи
Голямата тийнейджърска любов на Фани Попова също е родом от Севлиево и с 13 години по-голям от нея. Когато се запознават, Чавдар Мутафов вече е натрупал на гърба си солиден брой годинки в чужбина и житейски опит поне като за трима – учил е инжинерство в Мюнхен, бил се е в балканските войни и е издал цели две книги! Всъщност голям късмет е, че не загива, разкъсан от шрапнели, защото иначе нямаше да се стигне до написването на “декоративния” роман “Дилетант.” Чавдар работи върху книгата във време, когато цяла Европа е разтърсвана от национални катастрофи. С belle epoque е свършено и Старият континент е изправен пред големи изпитания, които се отразяват и върху посоката, в която изкуството се развива. У нас Гео Милев запретва ръкави да “оправя” поезията, а Чавдар Мутафов се захваща с нелеката задача да пренесе авангардизма в иначе доста архаистичната българска проза. С “Дилетант” той цели да “взриви традицията”. И до голяма степен успява, защото създава текст, който му спечелва прозвището “Принца на парадокса”. Всъщност на експерименталния му роман не му потръгва в началото. Чавдар обикаля с ръкописа под мишница сума ти издателства, но навсякъде му отказват под претекст, че книгата е търговски нерентабилна. Иначе казано, никой не бил дал и две стотинки, за да си купи книга, в която героите само си разговарят и философства, а нищо конкретно не се случва. Младият писател обаче не се отчайва и с оскъдните си спестявания сам публикува “Дилетант”. Поради страх от финансови загуби никой книжар не иска да продава романа, така че авторът раздава няколко екземпляра на близки и приятели, а почти целият останал тираж остава да събира прах в дома му. Другото му произведение от този период, “Марионетки”, има горе-долу същата съдба като “Дилетант” – излиза в скромните 21 екземпляра.
Снимка на български писатели, поети, литературни критици и общественици по повод посещението в България на френския поет Жул Ромен
Frau und Herr Mutafoff
Неминуемо е умната гимназистка с разностранни интереси да си падне по млад мъж не толкова заради външността му, колкото заради оригиналното му мислене и страстта му към литературата. Макар че и външността на този конкретен млад мъж изобщо не е за подценяване – той е красив, елегантен и излъчва класа с аристократичните си маниери. Майката на Фани обаче не е никак впечатлена от проекто-зетя и прави всичко възможно, за да осуети сватбата. Само че дъщерята си стъпва на ината и отказва да се раздели с любимия. В крайна сметка брак има и той е идеален като поздравителна картичка. До края на живота си обаче свекървата така и не може да се отърси от чувството на недоверие и неприязън, което изпитва към Чавдар.
Когато обмислят как да продължат по-нататък съвместния си живот, младите логично се спират на Мюнхен. Двамата заминават за баварската столица, където Фани започва да учи пиано в консерваторията, а Чавдар записва архитектура. Младото семейство живее досущ в стила на европейската бохема – общува с интелектуалци със сходни на техните интереси, слушат Вагнер, ходи на театър и изложби, пие и се весели. За всички е видно, че двамата се обичат много. Но също не им убягва фактът, че Чавдар предпочита да се движи в сянката на “Малката маркиза”, както наричат съпругата му. Въпреки че Фани безрезервно го подкрепя и поощрява във всичките му начинания, е очевидно, че тя е водещата личност в семейството.
Роди се звезда
Въпреки че обожава музиката, писането определено повече влече Фани. Дебютът си като писателка прави с разказа “Малка приказка”, който излиза във “Вестник за жената” през 1924 г. Всъщност когато младоженците заминават за Германия, Чавдар все още дори не подозира, че жена му има писателски амбиции. Първите й книги – “Жени” и “Жената на приятеля ми”, както подсказват заглавията им, са на женска тематика и създават име на авторката си като на проницателен познавач на женската психика и душевност. За разлика от съпруга си, първите й литературни опити носят на Фани забележителен успех – не само сред женската читателска аудитория, но и в критическите среди. Истинският си пробив обаче прави с историческите си повести и романи. Със своите над 35 произведения на историческа тематика, издадени до 1944 г., тя се превръща в най-популярната българска писателка. Отвсякъде валят суперлативи за впечатляващата й продуктивност (издава по книга на година) и невероятен талант. Поетът Кирил Христов дори я сравнява с мъжете-писатели по качества и успех!
Дете на хоризонта
През 1925 г. Чавдар най-после се дипломира като архитект. През същата година се ражда синът им Добри и семейството решава да се върне в България. Каквато е властна и строга в живота, такава се оказва Фани и като майка. В едно интервю, вече като възрастен, Добри си спомня: “Впрочем, аз като дете доста съм страдал от това. Казано на груб език, тя доста ме командореше, а аз, като всеки млад човек, исках повече свобода. Докато баща ми много-много не се интересуваше от това какво правя. Но никога не възразяваше на майка ми по “педагогически въпроси”.
В немилост
През 1938 г. Фани и Чавдар се присъединяват към наскоро учредената историко-научна организация “Ордата”, чиято основна цел е да извади на бял свят истината за древната българска история. Но само ако знаеха какви главоболия ще им донесе това членство в бъдеще…
По време на Втората Световна война Фани залита по националистичексите идеи и открито показва пристрастия към царското семейство (написва генеалогия на династията на Кобургите и книга за майката на цар Борис III). Лош избор на идоли, както се оказва след 1944-а! След смяната на политическия режим в България Фани се оказва трън в окото на новата власт. Лепват й етикета “фашистка писателка” и дори пускат слух за нея, че от немското посолство редовно я “командировали” до Берлин с държавни пари, където била засичана да се разхожда под ръка с Хитлер. Заради подобни клевети, а и защото е “провеждала, при това користно прогерманска политика и е способствала да бъде насадено в нашата литература национал-социализма и българския шовинизъм”, Народният съд на бърза ръка я осъжда на 7 години затвор. През същата 44-та година Чавдар е изключен от СБП, а на следващата година е въдворен в трудов лагер. Без съд и присъда.
Да пишеш под диктовка, за да оцелееш
Фани има късмет, че докато е в болницата на затвора, за нея се грижи сестра, която е прочела повечето й книги и благодарение на нея крехката писателка оцелява. Помилвана е след 11 месеца заради тежката форма на астма, от която страда. Литературната й присъда обаче не подлежи на преразглеждане. Върху всичко, което е написала досега, комунистическите литературни цербери налагат желязно вето.
Междувременно съпругът й е освободен от трудовия лагер и за кратко се включва в редакцията на сп. “Архитектура”. Скоро обаче отново остава без работа и до смъртта му през 1947 г. нито един негов текст не е публикуван.
Фани е реабилитирана чак през 1962 г. Формалният повод – нейната 60-годишнина, а фактическото условие това да се случи – да напише самокритичен предговор към новото, “подобрено” издание на романа “Дъщерята на Калояна”, както и да редактира по угоден за властта начин всичките си останали книги. Фани дълго се колебае дали да склони – все пак това би означавало, че се отрече от всичко, в което е вярвала цял живот. Всъщност да се отрече от живота си. В крайна сметка волята й е пречупена и “Дъщерята на Калояна” е публикувана с поръчковия предговор. Всички, които познават писателката лично, са убедени, че тези чудовищни глупости не са излезли изпод нейното перо, а някой друг е написал уж авторския предговор. Много от заклетите фенове и близки приятели на Мутафова са направо потресени от коригираното съдържание на романа. “Защо ни предаде?”, чете се в обвинителните им погледи.
Фани се затваря в дома си и плаче по цели нощи. Струвало ли си е изобщо да предаде човешкото си и творческо достойнство, за да възстановят членството й в СБП и за няколко залъка милост, подхвърлени от комунистическите номенклатурчици!
Живот, разделен на две – между ужаса и мизерията
След смъртта на любимия мъж Фани е съвсем сама. Всичките й някогашни приятели се правят, че не я познават от страх да не ги сметнат за поддръжници на фашисткия режим. Дълго време тя не смее да напусне дома си, дори за да си купи хляб, защото е убедена, че Държавна сигурност зорко я следи. Всъщност да се нарече “дом” мизерната стаичка, в която живее, би било ужасно преувеличение. Допотопното легло, на което спи с дрехите, като клошарка, е с метални тръби. Въпреки теснотията, стаята е претъпкана с книги, в които Фани намира упование в моментите, в които си мисли, че полудява.
Но не лудостта я довършва, а туберкулозата. Годината е 1977-а. Понеже състоянието й бързо се влошава, в Медицинска академия не знаят какво да я правят и само я прехвърлят от стая в стая. Последното й убежище е студено и неуютно помещение, в която берат душа още 23 други жени. Последното й желание е да я погребат по църковния канон. Издъхва на 9 юли. Тялото идва да прибере някое си семейство Ножарови, които се представят за близки роднини. Те обаче си правят оглушки за последното желание на своята “сродница” и я погребват по одобрения от Партията граждански ритуал. На погребението не присъства нито един представител на Съюза на писателите. На другия ден старият й приятел еспископ Партений отслужва опело без тялото.
Теория на конспирацията
В периода 2007-2009 г. четирилогията на Фани Мутафова “Асеновци” излиза за първи път след 1945 г. с автентичния си текст, от който са отстранени всички насилствено наложени поправки и добавки. Това добре. Говори се обаче, че двама писатели са публикували от свое име неиздадени романи на писателката. Върви една такава легенда, според която преди смъртта си Фани Попова-Мутафова прави завещание, пликът с което трябва да се отвори три месеца след погребението й. Когато това се случва, намират в плика друг плик, адресиран до Панталей Зарев. “Завещанието” всъщност представлява собственоръчно написан текст, в който Фани споделя, че понеже е била репресирана от комунистическата власт, последните си два романа е дала за публикуване под имената на двама млади писатели. Името на единият е Стефан Дичев, а на романа – “За свободата”. Другият е Антон Дончев. Вече над 40 години твърдението, че романът му “Време разделно” всъщност е дело на Фани Мутафова, не спира да циркулира в общественото пространство и да разбунва духовете. В социалните мрежи продължават да споделят историята като сто процента истинска и като в криминален роман да се посочват “следи”, които, ако се следват, биха довели до оригиналния ръкопис.
“Завещанието” на Фани Мутафова обаче го няма. А може би и никога не го е имало. Други писмени документи за авторството й на тези два романа също липсват. Изглежда, че всичко е вятър, мъгла и Фейсбук жълтини.
И все пак съмнението остава.
