Единственият по рода си – Уил Роджърс
Между 1915 и 1935 г. философът каубой Уил Роджърс, който озарява тъмните дни на Голямата депресия с думи на състрадание и здрав разум, се превръща в звезда на Бродуей, топ звезда на мъжкото кино, най-високоплатената филмова звезда, най-популярната радио звезда, най-често исканият водещ и най-четеният колумнист на всекидневник в Съединените щати.
В днешния сегментиран медиен свят никой не може да претендира за широката аудитория, на която се радва Роджърс.
„Уил се доближава до това да бъде гласа на нацията по време на последната част от кариерата си повече от всеки друг писател“, пише историкът Иви Каденхед-младши. Вестникарската му колонка достига до 40 милиона души в нация от 123 милиона, приблизително 1/3 от които са деца. Неговата рубрика се появи в New York Times и 550 други вестника, а той пише над 3600 текста.
Сатирикът и учен Х. Л. Менкен го нарича „най-опасният жив човек“ заради растящото му влияние върху американското население. Авторът Деймън Руниън го описва като „най-пълният човешки документ на Америка“. Теологът Райнхолд Нибур хвали търсенето на Роджърс за повече истини, „които по-претенциозните учители оставят недокоснати“.
Роджърс e запомнен с умните си наблюдения върху американското общество. Той обича бейзбола и мрази сухия режим, обръща внимание на потиснатите и критикува силните; въпреки че развива лични приятелства с няколко президенти на Съединените щати, случките както в Белия дом, така и в Капитолия осигуряват материал за много от шегите му.
От части чероки, Роджърс е роден през 1879 г. в ранчо на баща си, в Оклахома. След като Законите на Къртис и Даус влизат в действие и започва преразпределение на индиански земи, семейното ранчо намалява до 140 акра в края на 90-те години на 19 век преди Оклахома да стане щат. Роджърс става натурализиран гражданин на САЩ, след като Законът на Къртис от 1898 г. разпуска племенните правителства. И двамата му родители имат кръв от чероки и въпреки че успешният му баща горещо иска той да бъде добре образован, Роджърс не обича училището.
Като тийнейджър той напуска дома си, ставайки каубой в Аржентина и цирков артист в цирка Jack’s Wild West, който обикаля Южна Африка. Показвайки уменията си с ласото, на които го научава освободен роб, той създава сценичната си персона Хлапето Чероки.
„Той е добър до степен, че може да използва три ласа едновременно и да хване и кон и ездача му“, казва историкът Джим Барбър от Националната портретна галерия. Роджърс е каубой, добавя Барбър, но за разлика от други популярни западни звезди от онази епоха, той никога не носи пистолет. Освен това се различава от повечето момчета – има страст към странстването от ранна възраст и тази страст го кара да изследва континентите, вместо да завърши образованието си.
Когато приключва с първите си чуждестранни приключения, Роджърс обикаля водевилната сцена на САЩ. За пръв път получава широко национално внимание, след като чевръсто демонстрира уменията си с ласото върху жив добитък в Мадисън Скуеър Гардън. С течение на годините съпругата му Бети го насърчава да говори повече с публиката и той вижда, че тълпите реагират добре, когато говори с тях между демонстрациите си. „Ако пропусне даден трик, той винаги имаше шега за неуспеха“, казва Барбър. Скоро Роджърс вижда възможност да сподели наблюденията си и по текущите дела в държавата.
Той си намира работа в сценичната поредицата Ziegfeld Follies през 1915 г. на Бродуей. Работи там десет години, превръщайки се в безспорната звезда на шоуто.
От 1918 г., Роджърс се появява в повече от 70 филма – повечето неми, но той участва и в 11 със звук. Работи заедно с актьори като Мики Руни и с легендарни режисьори като Джон Форд и Хал Роуч. В радиото започва през 1922 г., а през 1930 г. стартира седмична поредица, спонсорирана от Gulf Oil като заплащането му за първите седем седмици е 50 000 долара, а той дарява половината на Червения кръст. С нарастването на печалбите му става известен със своята филантропия. През 1931 г., когато изтощените от суша фермери в Англия, Арканзас, отиват до Червения кръст и разбират, че агенцията е изчерпала заявленията за помощ, те организират хранителни бунтове, за да привлекат вниманието към глада в Съединените щати. Роджърс изнася 50 шоута за набиране на средства в Арканзас, Тексас и Оклахома специално за тях.
Уил Роджърс никога не излиза от паметта на Америка. „Историята на Уил Роджърс“, биографичен филм с участието на Уил Роджърс-младши и Джейн Уайман, се появява през 1952 г. Почти 40 години по-късно, The Will Rogers Follies – мюзикъл от Бродуей с Кийт Карадайн в главната роля – дебютира през 1991 г. и печели наградата Тони за Най-добър мюзикъл. Шоуто се съсредоточава върху годините на Роджърс със Ziegfeld Follies – само една спирка в живота на човек, който е постоянно в движение и може честно да каже: „Никога не съм срещал човек, когото да не харесвам“.
