Да зарежеш Принстън, за да отидеш на война, на която да умреш

Войниците, участвали във Втората световна война, са от всички слоеве на обществото. И поради различния си произход, те донасят различни уникални умения и опит на бойното поле. Александър Бониман-младши е син на собственик на въгледобивна компания, а самият той по-късно притежава собствен бизнес за добив на мед. Този опит е жизненоважен по време на неговите героични действия през войната.

Възпитанието на Александър Бониман-младши

Александър е роден в Атланта, Джорджия, но израства в Ноксвил, Тенеси., където баща му е президент на местната въглищна компания. Бониман се представя страхотно в спорта като футболист в отбора на Принстънския университет.

Той обаче напуска училище по време на втората си година.

След като напуска, Бониман младши се записва в армейския въздушен корпус и влиза в летателна подготовка, но по-късно е изключен от програмата – неговите инструктори отбелязаха, че макар да е показал страхотен характер, той не е имал способността да стане пилот. По-късно работи във въгледобивната индустрия, преди да започне бизнес за добив на мед.

Бониман-младши влиза в службата

Медта е основен ресурс за военните по време на Втората световна война. В резултат на това Бониман-младши, който има жена и две малки деца, е освободен от войната, тъй като предоставя критични стратегически материали. Въпреки това бизнесменът се записва в Корпуса на морската пехота на САЩ и изкарва обучение в Сан Диего, Калифорния.

След това Бониман-младши участва в първото си сражение – в битката при Гуадалканал през 1942 г. – където се представя добре и е повишен до втори лейтенант през февруари 1943 г.

Той става известен сред началниците си като отличен водач, който е много харесван от подчинените му.

Битката при Тарава

По време на битката при Тарава през 1943 г., Бониман и неговите войски са натоварени със задачата да се справят с логистиката на плажа. Когато в процеса попадат под силен огън, той повежда хората си към плажа като дружно унищожават японските съоръжения с помощта на огнехвъргачки. На следващия ден повежда екип от 21 мъже до входа на японско бомбоубежище, където успяват да убият редица врагове.

Вътре в убежището има 120 японски войници. Докато морските пехотинци удържат позицията си, получават и въздушна подкрепа, а след продължителна атака успяват да изхвърлят всички врагове от структурата. Но когато продължават напред, Бониман е посечен от японците. Благодарение на неговата храброст съюзниците успяват да превземат остров Бетио, а от неговата група от 21 пехотинеца, 13 оцеляват след операцията.

Бониман-младши е удостоен посмъртно с Почетен медал. Цитатът на тогавашния президент Хари Труман гласи отчасти:

„За очевидна галантност и безстрашност с риск за живота си над и извън служебните задължения като изпълнителен офицер на 2-ри батальон, 2-ра морска дивизия, по време на нападението срещу държания от врага Тарава на островите Гилбърт, 20–22 ноември 1943 г. Действайки по собствена инициатива, когато щурмови войски бяха притиснати в далечния край на кея Бетио от огромния огън на японските брегови батареи, 1-ви лейтенант Бониман многократно се противопоставя на експлозивната ярост на вражеската бомбардировка, за да организира и ръководи мъжете си над дългия открит кей към плажа и след това се сдобива с огнехвъргачки и оръжия, организира групата си и ръководи взривяването на няколко враждебни инсталации преди края на атаката.

Адресът продължава: „Със своя безстрашен боен дух, неумолима агресивност и силно лидерство през 3-те дни непрестанна битка, 1-ви лейтенант Бониман вдъхновява своите хора с героични усилия, позволявайки им да отблъснат контраатаката и да пречупят гърба на вражеските съпротива в този сектор без повече жертви за силите ни. В този подвиг той храбро дава живота си за своята родина.“

* * *

Паметта на Бониман-младши

В продължение на много години тялото на Бониман-младши заедно с телата на 35 други морски пехотинци, убити в Тарава, са определени като невъзстановени. През 2015 г. те са открити в гробище на бойното поле. Тялото на Бониман-младши е репатрирано в щатите и останките му в момента се съхраняват в гробището в Ноксвил.

Военноморският кораб, USNS 1st LT Alex Bonnyman (T-AK-3003), активен от 1985 до 2009 г., е кръстен на морския пехотинец. Също така наречена на негово име е и залата за боулинг над Кемп Леджуени, която се намира над река Тенеси.