Германците са на нашата граница и могат да минат или като съюзници, или като врагове. Когато Гърция и Югославия са окупирани от Вермахта, България получава правото да администрира земите, където преобладават етническите българи. През следващите години, българското правителство и царят са притискани по два въпроса – да бъдат изпратени войници на Източния фронт и да бъдат депортирани евреите. Борис III е свидетел на ужасите на войната по време на участието си в Балканските войни и в Голямата война, поради което използва всякакви средства, за да не допусне изпращането на български войски на фронта. По време на лична среща с Хитлер, Борис III отстоява същите позиции. Според сведения, когато излиза от този напрегнат разговор, монархът казва: „Спасих ви, даже аз да заплатя за това.“ За делото на Борис III може да прочетете тук!

По това време в Кюстендил живеят 3000 евреи. Арестите на евреи в града започват още на 7 март 1943. На 8 март вече е съставена делегация от 40 души, която взима решение да отиде до София, за да изрази позицията си относно очевидно несправедливите задържанията на нейните съграждани. От 40 отиват само 4 и те са: адвокатът Иван Момчилов, пенсионираният професор Владимир Куртев, търговецът Асен Суичмезов, и местният народен представител Петър Михалев. В столицата те търсят среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, който също е от Кюстендил. Пешев вече знае за положението. Той кани четиримата да се срещнат с него в Народното събрание още същия следобед след пристигането им. След това настоява за среща с министър-председателя Богдан Филов, но такава му е отказана. Вместо от него, приет е от вътрешния министър Петър Габровски, при когото Пешев отива заедно с делегация от седем други народни представители.За съжаление липсва архивна снимка, която да покаже лицето на Георги Ефремов, но делото му не може да бъде забравено!