Ото Франк: Бащата на Ане, който публикува дневника ѝ

Една от най-сърцераздирателните и добре познати хроники за този ужасен период от световната история – дневниците на Ане Франк – разказват как семейството ѝ се укрива между 1942 и 1944 г. в Амстердам. Въпреки че Ане умира по време на Холокоста в концентрационния лагер Берген-Белзен, дневниците ѝ оцеляват. И когато нейният баща, Ото, ги намира, той решава да ги публикува.

Днес историята на Ане Франк е добре позната по целия свят. Благодарение на нея читателите навсякъде по света могат да се запознаят отблизо с ужасните обстоятелства, през които преминават тя и семейството ѝ – а по косвен път и други евреи – през този период.

Но Ото Франк е бил нещо повече от скърбящ баща – и неговата история е свидетелство за човешката упоритост. Ето я и нея.

Живот преди Холокоста

Ото (вляво) и брат му Робърт по време на Първата световна война. // Къщата на Ане Франк

Роден на 12 май 1889 г. във Франкфурт, Ото е второто от четирите деца на Майкъл Франк и Алис Бети Стърн. Според Къщата на Ане Франк – независима организация с нестопанска цел, която управлява музей в къщата, където Ане Франк се е укривала – той произхожда от семейство на либерални евреи. Те ценят еврейските традиции и празници, но не са спазвали непременно всички религиозни закони.

След като завършва гимназия, Ото учи история на изкуството в Хайделберг, а след това изкарва няколко стажа в различни банки, както и в универсалния магазин „Мейсис“ в Ню Йорк. Завръща се в Германия през 1909 г. след внезапната смърт на баща си, след което се записва в германската армия по време на Първата световна война. Там служи в артилерийската част Лихтместруп на Западния фронт.

През 1917 г. Ото е повишен в полеви чин до лейтенант и служи в битката при Сома и в битката при Камбре. Когато войната завършва с поражение за Германия, той е награден с Железен кръст за своята служба.

След завръщането си започва работа в семейната банка, а през 1925 г. 36-годишният Ото Франк се жени за 25-годишната Едит Холендер, наследница на фирма за скрап и промишлени доставки. Година по-късно, на 16 февруари 1926 г., се ражда първата им дъщеря Марго. Три години по-късно, на 12 юни 1929 г., Ото и Едит посрещат втората си дъщеря, Ане.

Същата година Германия е засегната тежко от световната икономическа криза, която поражда Голямата депресия и потопява в бедност хората по целия свят. В този крехък период Адолф Хитлер и нацистката партия яхват вълната от недоволство и започват да се издигат на власт.

Бягство от Германия

Ане Франк в 6-то училище Монтесори, 1940 г. в Амстердам, което днес носи нейното име. // Обществено достояние

Идването на Адолф Хитлер на власт променя живота в Германия – особено за германските евреи. Едит и Ото са толкова разтревожени от нарастващия антисемитизъм в страната си, че през 1933 г. решават да напуснат.

Те преместват семейството си в Амстердам, където Ото работи в компанията за пектин (използван за приготвяне на конфитюри) Opekta, а Марго и Ан посещават холандски училища. Семейството се справя добре, но същевременно нещата в Германия продължават да се влошават и когато Ото се замисля дали да не премести семейството си във Великобритания, през 1938 г. се случва Кристалната нощ. Същата година Ото Франк решава, че всички трябва изобщо да напуснат Европа.

Той добавя имената на семейството си в списъка на чакащите за американски имиграционни визи – но те са само четирима от над 200 000 германци, които искат да избягат в Щатите. А имиграционният процес, уви, е дълъг.

Минават две години и според Мемориалния музей на Холокоста в САЩ Ото все още не е интервюиран от американското консулство. И нещата само се влошават. На 10 май 1940 г. Адолф Хитлер и нацистите нахлуват в Белгия, Нидерландия и Франция – разрушават сградата на консулството на САЩ и именно списъка на чакащите за виза и довеждат нацистите до прага на Франк. Нацистите въвеждат антисемитски закони – като например забраняват на евреите да притежават компании и ги депортират в концентрационни лагери.

Ото Франк отчаяно се опитва да измъкне семейството си от нацитата. През април 1941 г. той пише на Нейтън Щраус младши, син на основателя на Macy’s, с когото Ото се сприятелява по време на престоя си в Ню Йорк. Той моли Щраус за помощ – и мъжът се съгласява да се опита да ускори имиграционния процес за семейство му.

Писмото на Ото Франк до Нейтън, наричан от приятелите си Чарли. // Фондация „Ане Франк“

Шест седмици по-късно, на 11 юни 1941 г., Щраус подписва пет екземпляра на клетвена декларация за семейство Франк и се съгласява да спонсорира имиграцията им в Америка. Въпреки бързината му обаче процесът се забавя заради новите правила, въведени от Държавния департамент на САЩ. Тогава Германия нарежда да бъдат закрити консулствата на САЩ в окупираните от тях територии, а когато САЩ се включват във Втората световна война след нападението над Пърл Харбър през декември 1941 г., имиграцията в странат става невъзможна.

„Жалко е, че засега всички усилия ще бъдат безполезни, тъй като американското консулство в Ротердам напуска… Така че трябва да чакаме“, пише Ото Франк в мрачно писмо до Щраус. „Лош късмет, но нищо не може да се направи. Да се надяваме, че условията отново ще се нормализират“.

Въпреки това условията само продължават да се влошават и когато става ясно, че сем. Франк са в непосредствена опасност, им остава само една възможност: да се скрият.

2 години в скривалище

Къщата на Ане Франк (с черната фасада на нивото на земята) на улица „Принсенграхт“ 263 в Амстердам, Нидерландия. // Обществено достояние

През юли 1942 г. Франк получават съобщение, че Марго ще бъде изпратена в трудов лагер в нацистка Германия – и решават да предприемат незабавни действия. За щастие Ото Франк вече е правил планове да се укрие заедно със семейството на своя служител Херман ван Пелс в сградата на фирмата му.

С помощта на няколко приятели и колеги, сред които и Миеп Гиес, на 6 юли 1942 г. Франк се преместват в пристройка, скрита на улица „Принсенграхт“ 263. Семейство ван Пелс се присъединява към тях седмица по-късно, а осмият човек, Фриц Пфефер, се премества през ноември същата година. Въпреки че за момент са защитени от нацистите, скоро между осемте души започва да се заражда напрежение.

„Мислехме, че животът със семейството на партньора ми в нашето скривалище ще направи всичко по-малко монотонно“, разсъждава по-късно Ото за ситуацията в пристройката, „но не бяхме предвидили колко проблеми ще възникнат поради различията в характерите и възгледите“.

Въпреки напрежението обаче семействата ще останат скрити заедно повече от 2 години. А Ане Франк, която започва дневника си на 14 юни 1942 г., записва какъв е бил животът ѝ.

„Очаквам, че ще ти е интересно да чуеш какво е усещането да се криеш; е, единственото, което мога да кажа, е, че все още не познавам себе си“, пише Ане в дневника си на 11 юли 1942 г. „Не мисля, че някога ще се почувствам наистина у дома си в тази къща, но това не означава, че мразя това място, по-скоро е като да си на почивка в много особен пансион. Може би е доста налудничав начин да се гледа на укриването, но така ми се струва.“

Трагично, на 4 август 1944 г. e извършен внезапен обиск и обитателите му са арестувани. Някой е предал Франк и останалите, но и до днес не е известно кой.

Семейство Франк и останалите са изпратени в транзитния лагер Вестерборк, където мъжете и жените са разделени през деня. Те могат да се виждат през нощта, но само след няколко седмици били преместени, този път в концентрационния лагер Аушвиц. Там отново са разделени и този път това е за постоянно.

Ото Франк никога повече не вижда семейството.

Ото Франк оцелява Аушвиц-Биркенау

Затворници, пристигащи в Аушвиц през пролетта на 1944 г. // Обществено достояние

Ото Франк, както и повечето от останалите мъже в лагера, първоначално е изпратен на работа, първо да добива чакъл, след това да строи пътища и накрая да бели картофи. Той и съкилийниците му създават дълбока връзка помежду си и благодарение на тяхната подкрепа – особено на Петер ван Пелс – Ото оцелява.

През ноември 1944 г. той се разболява, което означава, че вече не е в състояние да работи физически труд. Това се оказва прикрита благословия. Ото Франк е преместен в лазарета за болни, където е защитен от студа, а благодарение на Петер ван Пелс успява да получи допълнителна храна. Въпреки това той бързо губи тегло – и достига едва В най-слабата си възраст той тежи едва 52 кг.

Но спасението идва на 27 януари 1945 г., когато съветската армия пристига, за да освободи Аушвиц.

Само 10 дни по-рано СС започват да изпразват лагерите, принуждавайки затворниците да ходят пеша, докато умрат или стигнат до друг лагер, тъй като нацистите се опитват да се отърват от всякакви доказателства за престъпленията си. Сред принудените да вървят в снега е и Петер ван Пелс, който в крайна сметка умира в концентрационния лагер Маутхаузен на 18-годишна възраст.

Ото е пощаден от това дълго ходене, но това едва ли означава, че е в безопасност. Той и другите болни затворници трябва да бъдат екзекутирани чрез разстрел, но тъй като есесовците много бързат да си тръгнат, отрядът е отзован. В рамките на няколко дни лагерът е в по-голямата си част изоставен, с изключение на 7 700 затворници в него. Те се мъчат да се стоплят и да споделят храната помежду си в продължение на седмица, преди да пристигнат съветските войски.

Пристигането на съветската армия бележи края на нацистката окупация и скоро след това Полският червен кръст построява болница, в която да се грижи за болните затворници. Ото Франк е един от малцината, които успяват да си върнат здравето. На 5 март той най-накрая напуска Аушвиц.

След което незабавно тръгва да търси семейството си.

Дневникът

След завръщането си в Амстердам Ото Франк се свързва отново с Миеп Гиес и научава, че е единственият оцелял от семейството си. Нещо друго обаче също оцелява – дневникът на Ане. Гиес го е пазил, планирайки да го даде на малкото момиче, когато се върне.

Вместо това тя го дава на Ото.

Въпреки че четенето е болезнено, то е и катарзисно. Ото знае, че дъщеря му иска един ден да публикува писанията си, и затова след първоначални колебания събира дневника ѝ в ръкопис.

Днес „Дневникът на едно младо момиче“ на Ане Франк е прочетен от повече от 30 милиона души по света и е преведен на повече от 70 езика. В много училища той е задължително четиво.

В интервю от 1979 г. Ото нарича произведението „завещание“ и „послание срещу расизма, антисемитизма и за разбиране на хората“. Той умира от рак на белия дроб една година по-късно, на 19 август 1980 г., в Бирсфелден, Швейцария.

В същото интервю той заявява: „За съжаление, човечеството обикновено не се учи от миналото си. Но тези, които могат, трябва да допринесат за по-доброто му разбиране, за да могат да се извлекат поуки. Все още всеки ден получавам писма от читатели от цял свят за дневника на Ане… Ето защо наистина мога да кажа, че той е хуманен документ. Съдържанието му докосва хората, без значение къде живеят.“