Защо комунизмът не издържа – твърде много идеология и оръжия

Сигурни сме, че има много почитатели на СССР и идеята, че някой е успял да унищожи съветския блок отвътре. Най-вероятно ще говорим за греховете на Горбачов и опитите за запазване на контрол, но трябва да разберем, че Студената война взима твърде много и коства още повече на СССР, за да запази позициите си.

И до днес слушаме легенди за невероятния успех и възможностите, но не трябва да забравяме, че проблемите са повече от един. Тук можем да говорим за изоставаща икономика, неадекватна политическа система, неприятни позиции от гледна точка на географията. През 80-те години на миналия век се говори за силни и напреднали успехи, западът наистина се страхува от потенциалният поход на Червената армия през цяла Европа, но това не се случва.

Има два варианта за победа – чрез фундаментални правила и възможност за силна конкуренция със запада или чрез различни силови методи, в които Москва трябва да грабне предимството и да успее да се изправи срещу своите противници. Това звучи лесно на хартия, но никога не е лесно на практика.

Мнозина са се опитвали да изградят социо-политическите правила и да диктуват хода на света. Това е било забавление на Маркс и още много други социални изследователи, които са очаквали, че наистина работническата сила и концентрираната власт на една партия ще могат да започнат, да преминат и евентуално да спечелят Студената война. Човешкият ресурс е наличен, но по-важното е използването му. Проблемът на тази система е, че винаги използва възможно най-строгите правила, а те не действат положително. Ще открием, че анализаторите винаги са посочвали това като основната спънка при опита за каквато и да било конкуренция.

Централното планиране няма да провали цялата система, но помага за крайния резултат. Някои икономисти ще посочат, че точно това управление може да предскаже с голяма точност работната сила, да предоставя информация и да се релокира в определени точки на дадено общество. Това често може да включва дори местенето на столицата – с всички хора и ресурси в нея. Такива са впечатленията на повечето подобни управления по време на Втората Световна война. Наистина във военно време не можем да не забележим успехи.

Страната избира къде точно да бъдат насочени инвестициите, които се компенсират от други цивилни стоки, докато се разработват или създават други по-специални военни елементи и иновации. В мирно време ще открием, че системата не работи чак толкова добре, повечето работници ще изискват по-добро отношение и заплати, както и право на почивка. Извадите ли патриотичния дух и желанието за победа, обществото просто спира да работи и се фокусира предимно върху себе си. Обратното може да се забележи от другата страна на завесата, където ограниченията се разпускат, повечето работници ще искат да се развиват, да се наслаждават на своята печалба и да изграждат семейство.

Те искат да се независими, а не да бъдат част от поредния дълъг план. Военните иновации продължават, но има баланс и към цивилните. Именно те повишават качеството на живота. САЩ започва да използва силите на своята цивилна икономика и бързо продуцира повече стоки, отколкото СССР. Това не ощетява по никакъв начин военната система, особено след като имаме доволни работници и достатъчно място за иновация. Това е и тайната на американската мечта – всеки може да я постигне, стига да канализира таланта си в правилната посока. Отпуска се социалния натиск, а с него се връчва и по-сериозна свобода – населението може да пътува, може да се образова сравнително безплатно и лесно може да си позволи покрив над главата.

Социални конфликти се раждат около войната във Виетнам, както и напрежението в демокрацията. Ракетите в Куба и убийствата на американски президент ще са елементи и храна за пропагандата на изтока, но въпреки това ще открием, че САЩ се възстановява и самият наложен стандарт не се променя много. СССР планира най-различни сценарии за избягването на класовия конфликт, икономическата стагнация и други негативи, но дори и тогава не могат да установят мащаба на щетите.

Кризата на запада ще дойде не от икономическа гледна точка, а от опозиционна. Златните години на САЩ са между 50-те и 60-те години на миналия век, когато всеки може да постигне всичко и да трупа блага. Ускорението започва през 70-те години. От другата страна ще видим, че СССР постоянно заплашва за унищожаване на запада, но е изгубил чара си и силата си. Годините в упадък, неравноправието в социалната система, политическата агресия и стагнацията в икономиката, те водят до бавното и сигурно хапче за дълбок сън.

Социалната свобода и активната роля в социалната система ще даде още едно предимство за технологичен и икономически растеж – елемент, който ще липсва в изтока. Нека не се лъжем, че когато един инженер на изток започне да твори или да създаде по-добра технология, той автоматично споделя своя успех с всички над него – това може да е главният инженер, неговият директор, партийният локален лидер, а след него и цялата партия. Накрая изобретателят се прибира с нещо подобно на лампа и медал, докато колегите над него се обзавеждат с долари и западни стоки.

Чували сте достатъчно такива примери. Американецът с идея има свободата да я превърне в бизнес, с който да издържа следващите поколения и дори да го завещае и наследява. Обезличаването на изток е и причината да видим опитите за бягство, отказът да се използват всякакви нови идеи – важното е денят да мине и друг да дойде след него. Синергията в икономиката и социалния живот ще позволят на САЩ да се възползва от всички блага, докато източните идеали и вечната война срещу капитализма ще изморяват всеки. Рано или късно ще се прокрадне качеството, което наистина няма да може да се игнорира, но никой не се интересува от тези факти.

Двете страни ще осъзнаят, че толерансът към гражданските и политически свободи могат да изкарат някаква слабост – съветската система може да се справи с вътрешните конфликти, отколкото американската система.

За да се реши този проблем, американците ще използват икономиката и подсилването на всички редици. Точно по тази причина ще видим и намаляване на бедността. Отварят се икономическите ограничения и вносът на по-ценни стоки ще запълни необходимата нисша за още по-добро развитие.

Ако революционните модели са имали ефект върху пост-колониалния свят, то сега икономиката има всички сили, за да бъде точен и завършен ресурс. Съветската политическа и икономическа система ще твърдят, че са лидери и водят в голямото състезание, но истината е различна – те изостават значително в голямата картина.

Какво да говорим за войната? Единственият добър момент за разклащане на НАТО ще дойде в първите 2 десетилетия след Втората Световна война. Това е било времето за действие. Коалицията е все още слаба и няма как да реагира, но след това ще видим, че нещата отново се променят.

Генералната офанзива през западна Европа ще доведе до бърз, но и краткотраен успех. СССР никога не тръгва, защото плановете за атомната бомба все още принадлежат само и единствено на САЩ. В онзи момент липсва всякакъв ресурс за война, а точно той може да унищожи СССР отвътре.

По-добрата преценка и оценка можеше да достави необходимите предимства и бърза война за Европа, от която най-вероятно и сега нямаше да има възстановяване. Един голям проблем е, че германците, французите и италианците, няма да искат да се задържат много под комунистическия ботуш, а това говори за още няколко революции.

Китай се отказва от идеята за строга политика през 70-те години и залага на икономиката. Не се правят някакви кардинални промени, но ще забележим, че поне има шансове за развитие – необходимият елемент, който отпуска напрежението около партията. Тези стъпки би трябвало да подскажат на СССР правилната посока, но това продължава да не се случва.

Има и още един елемент – намесата на САЩ. Да си представим, че тази страна не се намесва в Европа, то най-вероятно Москва щеше да оправи отношенията си с Париж. След това щяхме да видим, че напрежението и към САЩ да се редуцира, а с това и инвестициите във военната индустрия, което ще се отрази върху останалата икономика. Измъкването от прегръдките на военната индустрия ще доведе до трусове в икономиката и отново ще видим социалната нестабилност, както и напрежение към вътрешните елементи. Всичко това не може да бъде игнорирано, защото гневът на обществото ще е насочено към съветските закони и политики.

Икономиката не може да реши проблемите на грешките – такива са допуснати във Виетнам. Това ще увеличи времето за отхвърлянето на комунизма и социализма в Китай, но от друга страна Китай ще стигне сам до това заключение, докато СССР ще продължава да прави грешките си една след друга. Дори и след като виждаме началото на края през 80-те години, никой не вярва, че режимът ще рухне. Надеждата, че победата е близо, продължава да крепи мнозина, но не носи толкова добри резултати, колкото им се иска.

И накрая виждаме, че нищо не е същото. Високият брой сметки не може да се осребри с идеология и едната страна губи, инвестирайки твърде много във военната си индустрия, надявайки се, че идеологията ще продължи да върти мишките в хамстера, но това не стига. Свободата е в ключа на всичко.