Сухият режим в Америка – как липсата на алкохол раздели една нация
В период от 13 години в Съединените Aмерикански щати всякаква консумация и пренасяне на алкохолни напитки ще стане напълно нелегална и ще се наказва дори със затвор. Звучи ли познато? Може би се досещате за едно зелено растение, чието употребяване и разпространение в по – голямата част на света е сигурно лежане зад решетките. Но нека се върнем към алкохола.
През 19 век се отчита рекорден брой на домашно насилие, хората се появяват пияни на работните си места и правят грешки и също така съществува и политическа корупция. Това ще разберат по – късно, са последиците от алкохолизма. Прекомерното приемане на токсикиращите напитки ще накара пиетистките протестанти и социалните прогресивисти да поставят забрана на всякакъв вид алкохол в цялата страна. Това няма да продължи за дълго.
Забраната е в сила от 1920 до 1933 година. Въпреки предприетите мерки нищо не може да спре ожаднелите американци. През това време се осъществява нелегален внос на алкохол и хората секретно ще почнат да си уговарят срещи, за да пият тайно далеч от очите на закона.
Това не е единственият проблем, обаче, защото преждевременно в Америка ще се изсипят имигранти от всеки край на света, желаейки да започнат нов живот.
Според много забраняването на алкохола е политическо коректния начин да се раздели нацията на две без да се споменават конкретни имена. Сухият режим се интерпретира като анти-имигрантско съобщение, “да държи имигрантите под контрол”. Тук играе и фалшивата информация, че американските барове се разделят на националности, но в реалност хора от различни етнически групи отдавна спокойно се наслаждават заедно на няколко чаши бира нощем още от 1910 година.
Така ще се роди и невероятният слогън, поставян във всеки бар, който твърди “Всички националности са добре дошли, с изключението на Кери”. Но коя е Кери ще се запитате. Възрастната дама, за която става въпрос е върл защитник на забраната на алкохол. Още преди сухият режим да влезе в пълна сила, Кери Нейтиън ще стане известна със секирата си, с която обикаля различни барове и напада гостите вътре. С този слогън американските кръчми не само обявяват, че са против закона за алкохола, но и не подръжават на анти-имигрантските идеи.
Сухият режим ще създаде и доста нестандартни приятелства на групи, които никога не контактуват заедно. За първи път в историята на Америка, въпреки различията в мисленето си, един до друг маршируват жените, борещи се за равноправие с мъжете редом с анти-имигрантските групи. Единственото свързващо ги е мисията им да не позволят никога повече да се пие алкохол легално. Тяхното дело е подкрепяно от индустриалисти, виждайки алкохолната индустрия и баровете като “центърът на властта”, позволявайки на имигрантите да се установят добре в страната.
За един момент от нормални продавачи и производители, пивоварите ще се превърнат в криминално провинени и контрабандисти с 18-тата поправка на Конституцията на САЩ. Те нямат друг избор освен да превърнат баровете си в нелегални бизнеси, спомагащи разпространяването на алкохол в страната.
Ясно е, че всеки задигал алкохол дори и полицаите, които са отговорни да затварят всеки, който видят с бутилка в ръка. Краят на Сухият режим идва за облекчението на народа с подслушването на генерал-лейтенант от Сиатъл. В разговор се чува как той разкрива, че кондрабандира алкохол. Това показва как вместо да унищожи корупцията в страната, законът против алкохола допълнително я насърчава. С омраза към органите на реда хората не искат нищо повече от това да сложат край на един от най – мразените закони в историята.
Интересно е да се види как ограничавайки свободата на народа, той ще започне да търси заобиколки на закона. Въпреки, че Сухият режим е в сила само 13 години и се знае какви са последствията за употребата на алкохол, това не спира работниците да се напиват и да бият жените си. Всичко това просто се случва насаме, зад затворени врати. Допълнително с това се повдига и въпроса за имигрантите. Под претекста за алкохола расистите имат основание да обвинят напразно всеки с различен цвят на кожата и от друга националност. В заключение, може да се види ясно в исторически план последствията, когато свободата на хората е взета насилствено. Създават се различни групи претендиращи своите собствени разбирания и нищо не се решава.
Снимки: Wikipedia
