Смърт чрез смачкване – един от най-мрачните методи за екзекуция в историята
Един от най-ранните примери за метода на екзекуция откриваме преди повече от 4000 години в Югоизточна Азия. Ако клетникът има късмет, слонът ще го смачка като буболечка; Ако не, смъртта му ще е бавна и болезнена.
По-натам през години обаче наказателното смачкване се оказва практикувано в почти всяка страна.
Въпреки че имаше разкази за хора, притиснати до смърт в страни като Персия (днешен Ирак), Картаген (днешен Тунис) и древен Рим, почти всяка страна в света практикува наказанието под една или друга форма.
В Югоизточна Азия – особено в цяла Индия – смачкването е практикувано от слонове. Последният регистриран случай е през 1914 г. Картагенците и древните римляни също използват практиката, като последните отбелязват, че слоновете са предпочитани пред лъвовете и мечките, защото са по-интелигентни и лесни за обучение.
Във Великобритания пък практиката се използва за мъчение. Докато техните колеги от Югоизточна Азия и Картаген прилагат наказанието като присъда на вече осъден престъпник, англичаните предпочитат да налагат мачкането на обвиняеми, които не искат да пледират вината или невинността си. В крайна сметка човекът може да спре процеса като просто извика „не съм виновен“. Но всеки отказ да направи това би довел до непрекъснато и постепенно нанасяне на тежест върху гърдите му – докато не се задуши, костите му не се счупят вътре в тялото му и дори не пробият кожата.
За мнозина обаче поддаването на мъчението не е опция, защото смъртта е за предпочитане пред признанието.
Джайлс Кори под камъните
През 1692 г. Джайлс Кори е успешен фермер в град Данвърс, Масачузетс, на около 30 минути северно от Бостън. За негово нещастие, той е залят от вълната обвинения, отправени от местни жени, в различни магии.
Такива обвинения често се отправят срещу хора, които не са особено харесвани в дадена общността, а Кори – като осъден престъпник, след като пребива до смърт крадец на ябълки – попада в тази категория. Като цяло около 200 души са обвинени в магьосничество.
Свикан е специален съд, който да се справи с наплива от обвинения, и Кори е изправен пред този съд. Там получава две възможности: или да каже, че е виновен или невинен, с голям шанс да бъде осъден от скалъпения съд, или изобщо да не казва нищо и да откаже да бъде съден. Кори също знае, че ако избере второто, съдът ще разпореди да бъде натиснат с надеждата, че ще се признае за виновен. За него обаче това няма значение – и той избира второто като реши да умре с непокътнато достойнство.
Massachusetts Historical Society има ужасяващо описание на случилото се след това:
Джайлс е помолен да се съблече гол и да легне с лицето нагоре на земята. Върху него е поставена дървена дъска, а на дъската, един по един, шериф Джордж Корвин поставя големи камъни. След два дни на такова мъчение, през което Джайлс запазва мълчание, без дори да вика, той е помолен да пледира. Джайлс обаче не иска имуществото му да бъде взето (защото ако е осъден, точно това и ще стане), а иска да го остави на живите си роднини – така, че запазва мълчанието си. На третия ден, 19 септември 1692 г., той умира от притискане до смърт.
Последните му думи са „още тежест“. Смъртта му в крайна сметка помага да се промени начина, по който местните жители гледат на процесите срещу вещиците в Салем.
Салонът на мадам Жофрен – типична форма за комуникация между философите във Франция
В Англия епохата на Просвещението донася новия поглед върху практиката и тя е окончателно забранена през 1772 г.
Но дори и с този милостивия край, има уловка – след забраната, ако затворник откаже да пледира виновен или невинен, той автоматично се счита за виновен, еквивалентно на осъдителна присъда. Следователно имуществото на обвиняемия вече не може да остане „в семейството“.
