Сингапур одобри 20 вида насекоми за продажба като храна
Сингапур е международно известена с храната си – досега със способността си да възприема кухни от цял свят и да ги преправя в нещо уникално и вкусно свое. Но следващото голямо нещо в сингапурското меню – или, за да бъдем по-точни, следващото малко нещо – може да донесе на града-държава малко по-различна репутация.
Става въпрос за буболечки.
По-конкретно 20 вида насекоми, които Сингапурската агенция по храните (САХ) одобри за продажба и консумация тази седмица. „С незабавен ефект САХ ще разреши вноса на насекоми и продукти от насекоми, които принадлежат към видове, за които е оценено, че са с ниска степен на грижа за регулаторните органи“, обяви агенцията в съобщение до търговците на храни в града-държава.
„Тези насекоми, както и продукти от тях, могат да се използват за консумация от човека или като фураж за животни, отглеждани за производство на храни“, се казва в съобщението.
И така, кои са тези насекоми? Списъкът включва пет вида щурци; скакалци; седем вида ларви на бръмбари, включително брашнени червеи и ларви на бръмбар носорог; два вида ларви на молци; копринени буби, и, може би най-изненадващо, ларви на медоносни пчели.
За привържениците на насекомоядните диети новината е добре дошла. „Наистина е невероятно да видим, че вече има толкова голям списък с видове, които са одобрени за консумация от хора“, казва пред The Guardian Скай Блекбърн, австралийски ентомолог и учен в областта на храните, който е и застъпник за консумацията на насекоми. „Това наистина показва, че Сингапур е малко по-отворен, отколкото си мислехме, че ще бъде към ядливите насекоми“.
Яденето на буболечки и бръмбари далеч не е нова идея. То не само е разпространено в повече от 100 държави – като най-гладните са Мексико, Тайланд и Индия – но някои смятат, че глобалното преминаване към тази практика е потенциално решение на задаващия се климатичен апокалипсис.
„Насекомите са пренебрегван източник на протеини и начин за борба с изменението на климата“, съобщи Световният икономически форум през 2022 г. „Консумацията ни на животински протеини е източник на парникови газове, които стимулират климатичните промени. Консумацията на насекоми може да компенсира изменението на климата по много начини.“
Разбира се, за много от нас – включително и за Сингапур – яденето на насекоми в момента е по-скоро неприятно, отколкото апетитно. Но пълзящите насекоми, които ще навлязат в света на гастрономията, ще се сблъскат с правила, които имат за цел да гарантират безопасността им за потребителите: например, те не могат да бъдат „събирани от дивата природа“, обявиха от САХ, като за продуктите ще се изисква „документално доказателство, че насекомите са отглеждани в помещения, регулирани от компетентен орган“.
Други съмнения могат да се породят от последното в списъка – не са ли медоносните пчели, нали разбирате, прекалено ценни за околната среда, за да стават за мезе? Но според Блекбърн не бива да се притесняваме излишно: макар че в някои кухни се консумират женски пчели, далеч по-голямата част от използваните за храна пчели са мъжките търтеи.
И изглежда дори, че с консумацията им правим вид услуга на самите тях. „Търтеите се премахват от кошера, защото по тях ходи пчелния паразит вароа“, обяснява Блекбърн. „Така че затова търтеите всъщност се използват като източник на храна – защото вече няма полза от тях за кошера.“
Въпреки това, ако се надявате да опитате вкусно меню от насекоми, вероятно бихме ви посъветвали да избягвате пчелите. Не от екологични съображения или нещо подобно; просто защото пчелите технически са риби, а не насекоми.
