Празникът преди Хелоуин – историята на един толкова противоречив празник в България
Чували ли сте за празника „соу-уин“? Така повечето празнуващи отбелязват празника „самхайн“ – древен фестивал на езичниците и основа на толкова коментирания празник Хелоуин, за който всички имат мнение. Категорични сме, че докато четете тези редове, най-вероятно вече сте с мнение по темата. Все пак да потърсим и произхода, защото често сме чували, че това е американски празник.
Езичният празник самхайн продължава да се движи в най-различни посоки по земното кълбо и предава своята традиция. В общи линии има някои сходни качества като големи огньове, както и сериозно количество храна. Логично е, че тук ще видим и страшните моменти, които ще бъдат основата на бъдещия празник. За повечето езичници, това е един много специален и спиритуален момент, който се отразява на културата им и запазва паметта на мъртвите.
Историческите архиви показват много ясно и кога е записан първият такъв празник. Историята идва от келтските следи и може да бъде открит сред старите записки на ирландския. По време на средновековния период там ще открием, че между 400 и 1100 г. има традиция за празнуването на Самхайн – винаги при настъпването на зимата.
Преводът от стария ирландски език посочва, че значението на думата е:
„Когато лятото отива да си почине“
Днес най-популярната дата е 31 октомври към 1 ноември. Това поставя точно в покой основата между есенното и зимното слънцестоене. Средновековният самхайн фестивал е нещо като празник за края на октомври и приветстването на ноември. За модерните езичници, които живеят под екватора, датата за празнуване се пада между април и май и ритуалите са малко по-различни. Причината за празнуване е, че лятното прибиране на реколтата вече е приключило и макар да идва един от най-суровите сезони, повечето селяни са готови да си почиват и да чакат следващата година. Времето в Ирландия е перфектно и за среща с различните племена. Някои от тях са продължавали с дни, следователно основата на модерният Хелоуин днес, тогава е бил за срещи и обсъждане на някои пазарни цени.
Има редица ирландски истории, които по-късно се предават в самхайн. Една от тях е свързана със смъртта на кралете и други опасни и параномарлни явления. Свръхестествените сили винаги са се свързвали с този фестивал. Историческите дебати относно паранормалното се проследяват с вярването, че на тази дата ще можем да видим мъртвите да се завръщат обратно на нашия свят, но няма нищо страшно, защото повечето идват за комуникация, а не за някаква форма на отмъщение или наказание. Към края на IX век ще открием и първите опити за конкуренция от Католическата църква. Там ще открием, че празникът за почитане на мъртвите е запазен за 19 май.
През 873 г. ще открием, че този празник се мести на 1-ви ноември и е за почитането на всички мъченици и по-късно приема името „Вси Светии“.
Дали самият празник е насрочен за противовес на езичния, няма как да знаем. Има някои такива предположения, но липсва и съгласие за всички. Има и още един празник, който е специално запазен за 31 октомври. Изписването му на английски е „All Hallows Day“ и по-късно се съкращава на „Hallow-ee’n“.
Познаваме го като следващия най-дебатиран празник и точно това започва да ни забавлява много. По една или друга причина ще открием, че Православната църква, Католическата църква и още много други, разполагат с ден за почитане на мъртвите. Имаме няколко запазени дати, в които отбелязваме задушница. Следователно е странно как може да има истински почитатели, които са готови да приемат едни празници свободно и да пазят различни паметници , които обаче не влизат в противовес с нашите. Идеята за костюмите и разходката из домовете идва през XXI век.
Някои от така наречените кухи вечери са традиция за самхайн. Тази традиция изисква от семейството да остави една чиния и празно място за член на семейството. Така се почитат и изгубените близки. Всички имат право да седят на масата и да говорят за този, който не е там.
Това е празник и за някаква форма на медитация, присъстват и различни церемонии. Задължително е да присъстват и снимки на изгубените приятели. Извън домът, различни дроиди трябва да извършват някои по-специфични действия. Изпращат се и хора, които да обикалят по градините и по време на фестивала могат да взимат по един плод от градина. Оставят се предварително касетки с храна, като останалата ще се смята за храна на духовете.
Като цяло можем да видим прилики и разлики между двете дати и методите за празнуване. Това не пречи на никого да се наслаждава на това, което иска. От модерна гледна точка днес, това е просто възможност за хора да се забавляват, нека не забравяме, че някога дори християнските празници са се гледали с насмешка и не са се почитали, следователно всеки празник има своите последователи.
