Оксана Малая – детето, което беше отгледано от бездомни кучета

| от |

Не всеки човек може да избира родителите си, но понякога е по-хубаво дори да ги няма. Историята на Оксана Малая го доказва. А нейното съществуване доказва и колко добри са били социалните служби в някогашния социалистически блок. За целта трябва да се върнем назад във времето, някъде през далечната 1983 г. Никой не знае за съществуването на Оксана, тя има акт за раждане, но малко след това изчезва от радара. Няма информация къде живее, нейните родители не се интересуват от нея, а и няма кой да се трогне от историята ѝ.

Откриването ѝ се случва много по-късно, когато е едва на 8 години. Съсед я забелязва в гората, докато е на разходка, а това, което вижда, остава завинаги в историята. Малкото момиче не е социално, както повечето ѝ връстници на същата възраст. То не може да говори, не се държи нормално и нейните най-добри приятели са дивите кучета. Оказва се, че Оксана е гледана от дивите животни, когато е на 3-годишна възраст.

Не знаем и не можем да подозираме какви са нейните грехове, за да получи такова отношение, но фактите наистина са плашещи. Тя е една от първите, които се описват като хора, вярващи, че са диви животни, в този случай – куче. Оказва се, че има огромна пропаст в нейното развитие и тя е по-близка с природата и нейните диви закони, отколкото с човешката ѝ същност. Този феномен е разказван някога в книгите като „Тарзан“ и „Книга за джунглата“, а всичко това показва, че не говорим просто за литературна измислица, а за факти.

Родителите на Оксана са алкохолици, които никога не са обръщали внимание на най-малкото си дете. Една вечер и двамата, докато отново са пленени от духовете на Дионисий, забравят детето извън къщата, в студената режеща нощ. Оксана, която години по-късно ще бъде възпитана и ще започне да говори, разказва, че нейното семейство е било многобройно. След като всички останали деца получат своето легло, майка ѝ решава, че няма смисъл да търси място за Оксана и просто я остава навън.

Нито едно дете няма да издържи на студа, но най-вероятно семейството изобщо не се интересува от загубата ѝ. В някакъв опит за оцеляване, малкото дете решава да допълзи до кучето и да се стопли от неговата топлина. Животното, за разлика от човека, не отказало грижа. Найма, както по-късно е кръстено, решава да премести детето при своите малки. Скоро и други бездомни кучета се включват в защитата.

Оксана може и да не порасне в човешко семейство, каквото очевидно няма никакво качество, поне в нейните представи, но пък е отгледана от кучета, които са я оценявали много повече. Скоро ще бъде приета в глутницата, а това идва и с навици да се храни директно от пода и да се ближе като всички останали животни. Не е ясно как, но Оксана се научава да комуникира с останалите животни. Разказва, че е разбирала какво точно е значението на ръмженето и как може да провежда разговори с тях. Подобни техники запазват живота ѝ и позволяват поне някаква протекция от злото, което познава в хората.

Скоро кучетата ще я виждат като себеподобна и няма да я възприемат като човек. Защитават я яростно и не допускат други хора до нея. Изискват се сериозни усилия от властите, преди да успеят да я спасят. Спасението, както го наричат те, идва чак след пет години. Похвално е за социалната система, както и позорно за семейството ѝ, но последните не са се вълнували чак толкова. При опити детето да се вземе, мнозина са нахапани и накрая е необходимо всички животни да се примамват с храна, докато детето е изведено в безопасност.

Историята добива популярност в медиите, когато Оксана е разделена от кучешкото семейство. Нейното поведение на куче не се променя веднага, необходими са години на терапия, за да я превъзпитат. Учи се да ходи, учи се да се държи като човек, но това е процес, който изобщо не може да се разглежда като лесен или бърз. Ако човек ѝ даде храна, Оксана често я крие така, както кучето прави. Ако се опитат да вземат предмет от нея, тя започва да ръмжи или да хапе. Липсата на първите 7 години като възпитание ще се окажат пагубни за нея. Има дори съпротива, когато я учат да ходи на два крака, до този момент детето винаги е използвало и ръжете си.

Един от психолозите споделя, че е бил ужасен, защото детето не приличало изобщо на човешко същество, а по-скоро на малко животно. Ако види вода, Оксана изплезва език, а се храни предимно с устата си, без да използва ръцете си. Човешката ѝ форма започва да се развива и скоро учи стотици нови думи, с които да комуникира, малко след това започва да ходи и на два крака, което е трудно занимание. След няколко изследвания ще стане ясно, че момичето никога няма да стигне нормалното нивo на развитие. На 3-годишна възраст, учените смятат, че все още е със съзнанието на 6-годишно дете. Въпреки факта, че е обучавана и гледана, нейните първи родители оставят сериозни щети, които не могат да бъдат възстановени.

Появата на Оксана като медицински феномен ще отвори тема на още един разговор: какво наистина влияе върху нашето развитие – гените или средата, в която израстваме? За съжаление Оксана доказва, че има още една променлива, която може да отговори на някои въпроси. Много учени ще изследват поведението на Оксана, дават ѝ най-различни тестове, за да установят нейното интелектуално развитие. Изненадата наистина е интересна, особено след като е била възпитана от кучета. Командите към нея не са с особено уважение. Лингвистите са на мнение, че детето учи език от раждането си до 12-годишна възраст. Ако липсва такъв, то мозъкът не се развива и този дял няма да може да даде ключа към социализирането.

Има и други истории на несправедливост. Случаят на Джени Уили не е по-различен. Тя е открита у дома си, завързана за стол. 13-годишното момиче е било наказано, защото не слуша и често създава бели. Баща ѝ я завързва за стол и не говори, а често я бие и ѝ ръмжи. Той самият никога не е искал да има деца и се е постарал да скри Джини от погледа на света. След като тя стои на стол за доста години, без право на социализация, скоро забравя да комуникира с хората. Това я лишава от правото да се обслужва сама и да опознае света.

Не може да говори, защото просто никой не е говорил с нея. Също като Оксана ще се научи да говори, но никога няма да може да създава изречения. Детето накрая е преместено в лудница, защото не може да комуникира и да се справя с външния свят. Никой не знае какво се случва след това.

Оксана вече е възрастна и живее във ферма с приятеля си, където отглежда бездомни кучета и се грижи за други животни. Успява да опознае света, макар и още да среща трудности, но с това разбираме, че езикът е много важна част от формирането на характера и без него сме напълно изгубени.

 
 
Коментарите са изключени за Оксана Малая – детето, което беше отгледано от бездомни кучета

Повече информация Виж всички