Най-смъртоносната социална група в средновековен Оксфорд са били… студентите

Студентите от Оксфорд са били най-смъртоносната и насилствена група от всички социални и професионални групи в средновековен Оксфорд, Лондон и Йорк, сочи ново изследване.

Проект „Средновековни карти на убийствата“, ръководен от Центъра за изследване на насилието в Кеймбридж, цели да очертае и картографира местата на престъпленията в три от най-големите градове на средновековна Англия. Използвани са доклади от разследвания на съдебни лекари от XIV в., за да се реконструира образа на убийствата и внезапните смъртни случаи в тези процъфтяващи средновековни места. На картата е отбелязано и местоположението на църквите-светилища – където бегълците е трябвало да бъдат защитени от арест – както и средновековните затвори.

През този период лекарските доклади служат като форма на каталог за внезапни или необичайни смъртни случаи, които са били определяни за такива от жури от местни жители на града. Макар и далеч не толкова подробни и обективни като днешните, тези документи съдържат информация като имена, местонахождение, характер на събитията и дори стойността на оръжията на убийството.

Данните са предоставени от Historic Towns Trust, което позволява на изследователите да създадат своеобразен атлас на 354 убийства в трите града. Според техните резултати броят на убийствата на глава от населението в Оксфорд е бил около 4-5 пъти по-висок от този в късносредновековен Лондон или Йорк. Това е изненадващо висока цифра, така че какво е било различното в този град?

Ами сред извършителите, чийто произход е установен в коронерските доклади, 75% са били „клерикали“, както и 72% от всички жертви на убийства в Оксфорд. Думата „клерикал“ най-вероятно се отнася за студент или член на университета по това време.

Девиз на университета: Dominus illuminatio mea или Господ е моята светлина

„Средновековен университетски град като Оксфорд е имал смъртоносна смесица от различни обстоятелства“, казва в изявление професор Мануел Айзнер, разследващ картите на убийствата и директор на Института по криминология в Кеймбридж. „Всички оксфордски студенти са били мъже и обикновено са били на възраст между 14 и 21 години – пикът за насилие и поемане на риск. Те са били млади мъже, освободени от строгия контрол на семейството, енорията или гилдията, и захвърлени в среда, пълна с оръжия и с широк достъп до кръчми и секс услуги.“

Важно е да се отбележи, че в допълнение към сблъсъците между местното население и придошлите студенти, последните членуват и в регионални братства, които, както и много студентски братства днес (където ги има), са източник на конфликти.

„Когато в късносредновековна Англия се открие заподозряна жертва на убийство, се търси съдебен лекар, а местният съдебен изпълнител събира съдебно жури, което да разследва“, обяснява Айзнер. „Типичното жури се е състояло от местни мъже с добра репутация като тяхната задача била да установят хода на събитията, като изслушат свидетелите, оценят всички доказателства и след това посочат заподозрян. Обвиненията се обобщават от писаря на лекаря.“

Стандартите и процедурите за разследване на престъпленията са били изключително различни от тези днес. По онова време използваните методи са били неясна смесица между детективска работа и лов на слухове. Въпреки акцента върху „добрия характер“ като основа за избор на съдебни заседатели, е имало много възможности отделни лица да повлияят на съденото решение в посока „самозащита“ чрез създаване на фалшиви слухове за жертвата.

„Не разполагаме с доказателства, които да показват, че съдебните заседатели умишлено са лъгали, но много от присъдите им ще са били „най-достоверно предположение“ въз основа на наличната информация“, обяснява историкът от Кеймбридж и съизследовател д-р Стефани Браун. „В много случаи е вероятно заседателите да са посочили правилния заподозрян, а в други може да се окаже, че две плюс две е равно на пет.“

Според техните изводи в средновековен Оксфорд е имало около 60-75 убийства на 100 000 души. Това е около 50 пъти повече от ситуацията в днешните английски градове. Смесването на енергични пубертети и алкохол изглежда е основната причина за тази склонност към насилие.

В един особено кървав случай от 1298 г. в четвъртък вечер в таверна на главната улица избухва спор между студенти. Спорът прераства в масова улична кавга с мечове и брадви. Сред жертвите било и едно момче на име Джон Бурел, който получил „смъртоносна рана на главата си, дълга шест инча (15 сантиметра) и дълбока до мозъка“.

При друг инцидент през 1299 г. един студент се измъкнал от правосъдието с убийство, след като намушкал с нож сексуална работничка, след което избягал от местопрестъплението. Оказва се, че той е предпочел да убие жената, вместо да й плати за услугата.

Случаите, регистрирани в рамките на проекта, хвърлят светлина и върху социалното напрежение, както и върху отговорностите в местните общности. Съществуват достатъчно доказателства за враждебност между студенти от различни региони – например, от Южна и Северна Англия, както и от Ирландия и Уелс.

Освен това сред жертвите на агресията са били и мъжете, които са се опитвали да „пазят кралския мир“ и са реагирали на въргалите; нещо като полиция.

Айзнър добавя: „Обстоятелствата, които често са водели до насилие, ще ни бъдат познати и днес, като например млади мъже с принадлежност към конкретна група, които искат секс и алкохол през свободното си време през почивните дни. Оръжията никога не са били далеч и крехката им мъжка чест е трябвало да бъде защитена.“

„Животът в средновековните градски центрове може да бъде суров, но в никакъв случай не става въпрос за масово беззаконие. Общността е разбирала своите права и е използвала закона при възникване на конфликти. Всеки от случаите дава малка представа за динамиката на насилие по улиците на Англия преди около 7 века.“