Най-ранните свидетелства за съвременни хора в Европа бяха открити в българска пещера

Учените отдавна се опитват да установят хронология на пристигането на нашите предци, първите Homo sapiens, в Европа. Те в крайна сметка ще изтласкат неандерталците, коренните обитатели на континента преди да се появим ние.

Трудно е да се определи точно какво става през този период, отчасти защото човешките екземпляри от началната част на горния палеолит са много оскъдни. Но едно ново проучване, в което се разглеждат най-старите човешки останки, открити в Европа, дава на учените известни насоки.

Според Science Alert тези кости на H. sapiens са открити в български пещерен обект, известен на археолозите като пещерата Бачо Киро, разположена в подножието на Стара планина.

Известно е, че пещерата Бачо Киро е богата на палеолитни вкаменелости. Още в началото на 20-ти век в нея са проведени разкопки, но до 70-те години много от намерените там човешки кости някак си са изгубени.

Изследователите откриват и инструменти, подобни на тези на последните оцелели неандерталци. // Ценка Цанова

По време на разкопките на пещерата през 2015 г. са открити нови парчета от кости. Те са толкова фрагментирани, че учените не успяват да определят на кой вид са, нито дали изобщо са животински или човешки, само с бърз физически преглед.

Те все пак успяват да разпознаят един зъб като принадлежащ на съвременния човек, но това не е достатъчно, за да могат изследователите да определят с категоричност, че тяхната находка от вкаменелости наистина принадлежи на H. sapiens.

Затова дават всичко в лабораторията за надлежен анализ. Използвана е техника за масспектрометрия, наречена ZooMS, за да открият сред стотиците неидентифицирани костни фрагменти протеинови последователности, които съвпадали с вида H. sapiens. Така се установява, че 5 от костните фрагменти произхождат от нашите съвременни човешки предци.

Още по-шокираща обаче е възрастта им. Използвайки комбинация от методи като радиовъглеродно датиране и секвениране на митохондриална ДНК изследователите изчисляват, че тези хора са обитавали пещерата преди около 45 820-43650 години. Някои от останките може да датират дори от преди 46 940 години.

Тоест тези кости са най-старите останки от H. sapiens, откривани досега в Европа, което от своя страна дава на учените най-ранното присъствие на нашия вид на континента. Екземплярите изместват с поне 1000 години по-ранните ни изчисления.

Пещерата Бачо Киро е известна с богатото си находище на вкаменелости от началния период на горния палеолит. // Ценка Цанова

По време на разкопките в пещерата учените откриват и редица предмети, включително накити, изработени от зъбите на пещерна мечка. Те много приличат на тези, изработени от последните неандерталци в Западна Европа, които са изчезнали преди около 39 000 години.

Изследователите смятат, че това означава контакт между H. Sapiens и неандерталците.

Ранните съвременни хора „са донесли нови модели на поведение в Европа и са взаимодействали с местните неандерталци“, казва пред CNN Жан-Жак Юблен, съавтор на изследването и директор на отдела за човешка еволюция в Института за еволюционна антропология „Макс Планк“.

„Те са обменяли не само гени, но и техники: Видът на накитите, открити в Бачо Киро, по-късно ще бъде изработен и от последните неандерталци в Западна Европа.“

И допълва: „Тази ранна вълна на модерно заселване до голяма степен предхожда окончателното изчезване на неандерталците в Западна Европа 8000 години по-късно… Подобно хронологично припокриване на двата вида в Европа показва, че замяната на единия с другия е била по-сложен процес от това, което досега са си мислили повечето учени.“