Мумиите миришат много хубаво

Труповете обикновено не се отличават с приятна миризма, но според ново проучване внимателно балсамираните тела на древноегипетските мумии са изключение.

Проучването, публикувано в Journal of the American Chemical Society, е първият систематичен анализ на миризми и химикали на множество египетски мумии от различни периоди.

И така, на какво миришат древните египетски владетели? Изследователите откриват дървесни, пикантни и билкови аромати от деветте мумии, които анализират, както и някои нотки на дим, плесен, цветя, чай и прах.

Използвайки тези открития, те сега работят по пресъздаването на композиция от миризми, което ще позволи на посетителите на Египетския музей в Кайро да усетят аромата на мумиите. На теория това би трябвало да помогне и на изследователите и уредници на музеите да разберат кога мумифицираните тела започват да гният.

Аромат

Идеята хрумва на водещия изследовател Матия Стрич, химик от Университета в Любляна, по време на обиколка в лаборатория за съхранение преди няколко години. Както разказва той пред списание Смитсониън, наскоро в лабораторията пристигнала мумия от разкопки, която миришела изненадващо приятно.

„Имаше почти козметична миризма – приятно сладка и билкова“, казва той. „Бях чувал истории от консерватори, които казваха, че много мумии миришат приятно и сладко, ако са добре консервирани, или на гнило, ако не са и се разграждат. Но за пръв път се убедих сам в това.“

Въпреки че в някои случаи мумиите са на почти 5000 години, изследователите с изненада установяват, че те все още миришат на маслата, восъците и балсамите, които са били нанесени върху тях по време на процеса на мумифициране.

„Във филмите и книгите ужасни неща се случват на тези, които помиришат мумифицирани тела“, казва Сесилия Бембибре, един от изследователите в проучването, пред Би Би Си. „Ние бяхме изненадани от аромата им.“

Балсамиране и ароматизиране

Древноегипетската мумификация е щателен процес, който цели да запази тялото за задгробния живот; той обикновено продължава около 70 дни и включва няколко подробни стъпки.

Първоначално балсаматорите отстраняват мозъка, често през ноздрите с помощта на специални куки. След това се прави разрез от лявата страна на корема, за да се извадят вътрешни органи като белите дробове, стомаха, черния дроб и червата. Тези органи се обработват поотделно, изсушават се и се поставят в буркани, като всеки от тях се наблюдава от един от четиримата синове на Хор – божества, за които се вярва, че защитават органите.

Сърцето, което се смята за седалище на интелигентността и емоциите, обикновено се оставя в тялото, за да бъде претеглено в задгробния живот.

За да се предотврати разлагането, тялото се дехидратира с помощта на натрон – естествена сол, която ефективно премахва цялата влага.

След дехидратацията балсаматорите почистват тялото с вино и подправки, за да го пречистят. След това то се помазва с масла и смоли, които служат както за поддържане на еластичността на кожата, така и за придаване на приятен аромат на тялото, тъй като древните египтяни вярват, че сладките аромати се свързват с чистота и божественост.

Специфичните масла и смоли, които се използват, често са вносни и имат значителна стойност. Сред тях са тамян, смирна, кедрово масло и хвойнова смола.

Улавяне на аромати и ефектът от изследването

За да уловят и анализират по-обстойно тези миризми, изследователите имитират техника, която обикновено се използва от парфюмеристите за събиране на аромата на редки цветя в природата – техника, която също така е „недеструктивна“. Те използват малка форма за внимателно вакуумиране на аромата в патрон, който съдържа полимерен материал за улавяне на молекулите на миризмата.

Въпреки че първоначално планирали да улавят миризми само от поставките на мумиите, уредниците в музея в Кайро им разрешили да вземат проби и директно от саркофазите, което им позволило да направят по-задълбочени сравнения. Това, което те откриват, е, че в зависимост от епохата и специфичната рецепта, използвана от балсаматорите, ароматите са шокиращо различни.

За съжаление това също така затруднява екипа да определи първоначалните източници на много от ароматите. Наличието на съединение, наречено нонанал, например, което мирише на смесица от восък и портокалови кори, може да е резултат от първоначалния процес на мумифициране или продукт на биоразграждане.

Въпреки това изследването доказва, че този процес може да бъде ефективен за консервация на мумии, като позволява на учените да се намесят „на практика“ и да определят най-добрите методи за съхранение на телата. А за обществеността то предлага уникална възможност да изследва историята чрез миризмата.

„Миризмите са ценна част от културното наследство“, казва Стрич. „Искаме да можем да предадем на обществеността преживяването на тези миризми.“