Мумифицирано дете от 17-ти век може да е починало, защото е било държано далеч от слънцето

Виртуална аутопсия на уникално запазено тяло на дете от аристократично семейство от епохата на Ренесанса разкри един кратък живот, който, макар и привилегирован, далеч не е бил съвършен.

През по-голямата част от човешката история шансовете да стигнеш до зряла възраст са били в най-добрия случай 50:50. Има много причини за това – повечето се свеждат до липса на разбиране на концепции като теорията за микробите и липсата на елементарна хигиена – но това далеч не са всичките. Затова е много полезно да анализираме реални исторически реликви – и екип от учени от Германия наскоро имаше рядката възможност да направи точно това.

Екипът комбинира авангардни технологии и техники за историческо архивиране, за да извърши виртуалната аутопсия. Измерванията на зъбите и костите на детето разкриват, че подобно на приблизително един на всеки четирима от неговите съвременници, то не е надхвърлило възрастта от около 1 годинка.

Той е с наднормено тегло за възрастта си, но показва деформации на ребрата, която обикновено се наблюдават при състояния като рахит или скорбут – все болести, произтичащи от хранителни дефицити, които сега са почти нечувани за хората с целогодишен достъп до мляко и цитрусови плодове.

Рахитът най-често се смята за заболяване, което засяга костите като ги прави меки и лесни за огъване – затова и един от най-стереотипните признаци е изкривеният вид. Малкият лорд, анализиран от изследователите, не е имал този симптом, може би защото е бил твърде малък, за да пълзи или да ходи, за да го развие – но той има нещо по-притеснително.

Рахитът може също така значително да увеличи уязвимостта на детето към тежки респираторни инфекции, като пневмония. Едно болнично проучване от 2010 г. установи, че децата с рахит са по-склонни да имат остра респираторна инфекция, отколкото децата без заболяването. Виртуалната аутопсия на момчето показва, че то не е изключение: изглежда почива с възпаление в белите му дробове, характерно за пневмония.

Всичко това хвърля нова светлина върху аристократичния луксозен живот в изобилие от онова време, според изследователите. „Комбинацията от затлъстяване и тежък дефицит на витамини може да се обясни само с като цяло „добър“ хранителен режим паралелно с почти пълната липса на излагане на слънчева светлина“, казва в изявление Андреас Нерлих, професор по патология в Академичната клиника Мюнхен-Богенхаузен и водещ автор на изследването. „Трябва да преразгледаме условията на живот на аристократичните деца от предишни популации“, добавя той.

Компютърна томография

Тези открития идват благодарение на компютърната томография – събитие, което не би било възможно, ако не беше много необичаен набор от обстоятелства, довели до естествената мумификация на малкото тяло. И докато загадката защо е умрялo вече е разгадана, много малко се знае за това кое въобще е момчето – тук също има мистерии за разрешаване.

Момчето е погребано в обикновен дървен ковчег, в който не е отбелязано името му – всъщност дори не изглежда достатъчно голям за тялото му. То е единственият човек, погребан по този начин: всички останали гробове имат специални обозначения, артистично изработени от метал, с имената на починалите, записани за бъдещите поколения, за да ги помнят.

Така че може би малкото тяло не е принадлежало на някой достатъчно важен. От друга страна, то е единственото бебе, погребано изобщо в криптата – крипта, която, трябва да се отбележи, е била използвана изключително от благородното семейство фон Стархемберг, къща на имперски графове и принцове, чийто произход датира от 12 век.

Анализът показва, че вътре в скромната си кутия то е облечено в дълго палто с качулка, изработено от скъпа коприна – така че очевидно може да е приложено някаква степен на „специална грижа“, казва Нерлих.

Колкото и противоречиви да изглеждат тези улики в началото, когато се комбинират с радиовъглероден анализ, който датира останките между 1550 и 1635 г. сл. н. е., те наистина разкриват един вероятен кандидат за самоличността на момчето: Райхард Вилхелм, внук на неговия съименник граф Райхард фон Стархемберг.

„Нямаме данни за съдбата на други бебета в семейството“, казва Нерлих. „Според нашите данни то най-вероятно е билo първородният син на графа след издигането на семейната крипта.“

Може да изглежда като малка награда за толкова много научно усилие – научаване на името и историята зад едно отдавна мъртво пеленаче – но това е резултат, за който екипът вярва, че може наистина да повлияе на начина, по който се отнасяме към нашите предци и техния живот.

„Това е само един случай“, казва Нерлих, „но тъй като знаем, че ранните нива на детска смъртност като цяло са били много високи по това време, нашите наблюдения могат да окажат значително влияние върху цялостната реконструкция на живота на бебета дори в по-високите социални класи.“