Мистериозният синдром Хавана не оставя никакви доказателства след себе си

Според заключенията на две нови изследвания, странното заболяване, което поразява американските дипломати в чужбина през 2016 г., не е оставило трайни мозъчни увреждания. Познато като синдрома Хавана, странното състояние обикновено включва замайване, главоболие и замъглено зрение наред с други неврокогнитивни симптоми. Но причината за него остава пълна загадка.

Теориите за естеството на синдрома започват да се разпространяват, когато първите случаи са регистрирани сред правителствени служители в посолството на САЩ в Хавана, Куба. Страдащите твърдят, че са чували силни шумове и са усещали натиск в главата си, след което са развили редица други симптоми, включително безсъние.

Наречени от здравните служители на САЩ „аномални здравни инциденти“ (АЗИ), тези симптоми скоро са докладвани и от служители в други посолства – в Китай и Австрия. Въпреки липсата на солидни доказателства, много наблюдатели – включително високопоставени политици – започват да разпространяват идеята, че всичко е предизвикано от някакъв вид импулсна енергийна атака, въпреки че понастоящем не е ясно какъв точно вид оръжие би могло да предизвика такива симптоми.

Засилвайки паниката, едно проучване, публикувано през 2019 г., установява, че страдащите от синдрома имат намалено бяло вещество и функционална свързаност в слуховите и визуално-пространствените подмрежи на мозъка. Сега обаче тези данни са оспорени от двойка нови проучвания, които не откриват никакви клинични разлики между заболелите тогава лица и здравите контроли.

Първото от тях включва 81 души със синдрома и 48 незасегнати лица. След провеждане на сканиране с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на всеки участник изследователите не откриват значителни разлики в структурата или функцията на мозъка между двете групи.

„От тези констатации може да се заключи, че от гледна точка на структурния магнитен резонанс няма доказателства за широко разпространени мозъчни лезии в групата с АЗИ“, пишат те. Важно е да се отбележи, че последващите сканирания също така разкриват, че мозъците на хората със синдрома на Хавана остават стабилни с течение на времето, „което предполага липса на еволюиращи лезии“.

„Липсата на еволюиращи лезии може да означава липса на остра мозъчна травма, тъй като повечето травми водят до промени с течение на времето“, заключават изследователите. Въпреки това те казват и, че фактът, че тяхното проучване „не е идентифицирало неврологичен подпис на мозъчно увреждане в тази кохорта на АЗИ, не омаловажава сериозността на клиничното състояние“.

Второто проучване сравнява магнитно-резонансните сканирания на 86 души със синдрома Хавана с тези на 30 контролни лица. Отново не са наблюдавани значителни разлики между двете групи.

Тълкувайки предпазливо своите данни, авторите пишат, че „липсата на доказателства за мозъчно увреждане не означава непременно, че не е налице такова или че то не е настъпило по време на АЗИ“. Те също така отбелязват, че въпреки липсата увреждане, 28% от лицата със синдрома са показали признаци на „функционални неврологични нарушения“, като например световъртеж.

„Възможно е също така лицата с АЗИ да изпитват резултатите от увреждане, което е довело до световъртежа и други симптоми, но вече не е откриваемо“, пишат изследователите.

В крайна сметка нито едно от проучванията не е в състояние да разреши загадката какво е причинило синдрома. Авторите на втората статия обаче казват, че „ако наистина става дума за „насочена енергийна атака“, тя изглежда създава симптоми без постоянни или откриваеми физиологични промени“.