Мексиканската журналистка, която си игра с огъня на картелите
Мирослава Брийч остава завинаги в мексиканските медии като човек, който отказва да спре историите си или да лишава читателите си от истината. От март 2016 г. е под постоянен натиск от издатели, политици и различни нарко групи, които се опитват да спрат разкритията ѝ. През годините е работила за най-различни издания, включително и Bellingcat и Centro Latinoamericano de Investigaciones Periodsticas. Очевидно е вършила много добра работа, след като неин приятел е Хавиер Корал – местен губернатор на Чихуахуа, който ѝ подсказва, че заплахите скоро ще бъдат изпълнени. Една година по-късно, заканата е изпълнена, но коя точно е Мирослава Брийч и защо се превърна в жертва на картелите?
Само няколко дни преди убийството ѝ на 23 март, камерите на квартала проследяват сив автомобил „Malibu“, който прави няколко обиколки на квартала. Спира пред къщата на номер 1609 и след това продължава бавно, оглеждайки околните адреси. 23 март по нищо не подсказва на журналистката, че това ще е нейният край. Тя е в автомобила си и чака синът ѝ да дойде, за да бъде закаран на училище.
Само няколко дни по-рано, по-голямата сестра на Мирослава е дошла на гости. На 20 март, докато двете разтоварват личния си автомобил, странен човек минава покрай тях. Същият може да предизвика студени тръпки с очи. След извършеното убийство, дамата подозира, че сестра ѝ е била наблюдавана от много време. Живот под постоянни заплахи не е нещо ново за нея. До момента на нейното убийство няма дори реална представа за броя заплахи.
Няколко месеца по-рано, Мирослава започва да споделя със своите приятели, че нейното убийство не е толкова далече в бъдещето. Никога не взима особено сериозно заплахите, следователно и никой не се разстройва много от новината. Мирослава оставя ясни и строги упътвания, ако евентуално изчезне, децата ѝ трябва да получат два плика с инструкции. Направено е завещание, застраховка и са посочени настойници на децата, ако нещо се случи.
Всичко това дава някакво усещане, че най-вероятно журналистката се е примирила със съдбата си. Никой не знае защо властите не се заемат с нейната сигурност, особено след като са знаели, че подобна трагедия не е толкова далече. Самата Мирослава винаги е искала да работи в полза на обществото, запазвайки правото на свободното слово. Легендарният ѝ статус в журналистика не носи абсолютно нищо като почести на самата нея, тя остава смирена и живее нормален живот.
Не се сприятелява с всеки и често се опитва да открие някакви други варианти на действие. Изучавала е политически науки в Баха, Калифорния, но реално се връща у дома си, където през 1995 г. започва своята кариера като журналист. Разследва случаи на изнасилвания, различни социални групи и други по-дребни престъпления. През 2004 г. започва да пише за картелите и начините им, с които успяват да пробият в политиката. Нейната идея е насочена към по-големите и мащабни престъпления, които пряко рефлектират върху живота на жителите в Мексико.
През 1999 г. пише своя първи материал относно насилието на картелите в Сиера де Тарахумара. Там се извършват редовно убийства, изнасилвания и изгаряне на лична собственост. Това е наказанието на фермерите, които отказват да засаждат наркотици в своите имоти. Всяко едно престъпление е докладвано на полицията, но реакцията е нулева. След една година започва да говори за лица като Адан Салазар Заморано – основателят на Лос Салазарес. Журналистиката описва детайлно цялата му операция и го поставя на върха в окръг Чихуахуа.
Посочва как няколко пъти е бил предупреден от властите, че трябва да бяга, но изобщо не му пречи да посещава луксозното си имение в същия град.
През всяка следваща година посочва и по-сериозните връзки на властта и картелите, показва кой спонсорира кампаниите им, както и мобилизирането на гласоподаватели при изборите. Пез 2011 г. посочва Алфредо Салазар Рамирез – синът на Адан, за следващия наследник и териториален владетел. Неговата задача е да прекарва убийци, да създава складове и поддържа организирана престъпна група. Никой не успява да постави секция за гласуване в града, след като повечето картели са се постарали да изберат своя политик и изобщо нямат намерение да дават свобода. През тези три години няма нито една заплаха, но всичко се променя за първи път през 2015 г.
След убийството става ясно, че заподозрените са твърде много. Такъв е случаят на Цезар Дюарте – мексикански политик, чиято схема за бързо забогатяване се разкрива почти веднага от Мирослава. Други подозират картела Хуарез, получил детайлно разследване в по-ранни години. Вниманието е насочено и към Лос Салазарес и техният горчив вкус от истинска журналистика.
През 2016 г. журналистката е изпратила информация за разследването на поне 8 депутата, които са обвързани и избрани специално с помощта на трафиканти. След представянето на този материал ще започнат и първите телефонни заплахи. Първи звъни Алфредо Пинера – говорител на Националната партия на действието, като настоява да разкрие веднага своите източници и да докаже, че написаното от нея е вярно. Брийч отказва да представи тази информация и след това продължава да се подиграва на отчаяния и видимо засегнат политик. Записът на разговора е предаден от Пинера до Хюго Шулц, който го предава на членове на Лос Салазарес.
Мирослава Брийч винаги открива недосегаемите теми и намира какво да представи на своите читатели. Особено внимание обръща на кмета Хюго Шулц и го обвинява в посланичество на картелите в региона. Последният ѝ материал е публикуван през февруари и струва живота ѝ.
В него се говори за публичния сектор и криминалните организации в региона. Един месец по-късно е убита пред очите на сина си. По време на последните няколко седмици, нейните приятели забелязват, че е твърде нервна. Започва да мисли за пенсия и отдаване на личния си живот, както и друго хоби – готвенето. Единственият проблем е, че тогава ще се откаже от амбицията си да се бори за по-свободно и щастливо Мексико. Мълчанието, по нейни собствени думи, е съучастничество. Хавиер Корал е колега журналист, който по-късно е избран за губернатор. Пред него е споделено за заплахите и той лично обещава, че ще се заеме с тях, но помощ не идва. Едва след смъртта ѝ, Хавиер ще признае, че полицията не е действала и по никакъв начин не се е опитала да предотврати това.
През декември ще има засилване на заплахите. Мирослава ще сподели на своите родители, че най-вероятно ще има убийство на журналист, за да се изпрати послание в страната и тя също фигурира в този списък. Семейството решава да ѝ поръча брониран автомобил, но дори той закъснява.
След една година властите посочват, че жената е отговорна за своята собствена смърт, след като е била убита. До днес няма задържани и няма заподозрени. В досието е посочен неизвестен извършител. През септември 2017 г. камерите показват, че непознати влизат в дома ѝ, не взимат нищо, но разхвърлят хартия, най-вероятно са търсили и други инкриминиращи материали, които не са били публикувани.
