Колко голям и влиятелен е Интерпол

Интерпол е институция, която често се обвързва с преследването на международни престъпници. Обикновено разбираме за нея с помощта на филмите, но когато започне международно издирване, именно Интерпол трябва да бъдат първи на линия и да търсят правилните хора.

Те са единицата, която стои малко по-високо от локалното законодателство, особено след като играят на глобалната сцена, като винаги трябва да получават съдействие. Какви са правомощията, какви са ограниченията и могат ли наистина да преследват хора във всяка една точка на света, както най-често се представят. Истината е, че Интерпол дори не може да се смята за законова институция.

Интерпол започва своето съществуване с 12 желания. Основите са положение през 1914 г. със събирането на всички полицейски сили от цял свят за среща в Монако. Това е първият международен полицейски конгрес, а домакин е принц Албърт от Монако. Въпросният се опитва да открие правилно решение за действие срещу крадците, които са фокусирани върху казината.

Най-вероятно знаете, че Монако е страна, която се издържа изцяло от хазарт и няма данъчна система. Единствената подробност е, че жителите на тази малка държава нямат право да посещават тези развлекателни заведения. Пристигат полицаи от 24 страни и започват да обменят информация, като освен съвети за спиране на престъпленията, започват да се мислят и други стъпки за предотвратяването на кражбите. За бъдещо съдействие, всички представители имат 12 желания, които биха помогнали за прекъсване на порочните практики.

Сред тях са възможност за контактуване директно – полицията на една страна да има бърз достъп до друга. Комуникацията да бъде напълно безплатна и да се осигурят преводачи, да се обменят кадри за обучение. Да се отделят ресурси за идентифициране на престъпниците, както и споделяне на базата данни. Едно гениално решение е цялата база с данни да е централизирана, както и да предоставя бърз и ефикасен достъп на всеки, който издирва престъпник.

Много от тези предложения са въведени в новата институция, която носи името Интерпол, а след Първата Световна война са добавени и допълнителни. Следващата среща на организацията е през 1923 г. във Виена, а домакин е полицейският директор Йоханес Шчобер. На нея присъстват 16 страни, а от тогава членовете са около 195 страни.

Един от най-големите проблеми в глобалната полицейска мрежа – да, може да се нарича и така – е употребата на език. Изпращането на различни спешни съобщения изисква скорост за превеждане, но в много отношения това забавя допълнително. Интерпол имат решение и в началото искат да използват есперанто като универсален език за комуникация. За съжаление тази идея не успява да се наложи и вместо един значително по-лесен език, Интерпол днес използва испански, арабски, английски и френски език. Работата на тази институция за кратко време се прекъсва. Втората Световна война се оказва голям противник, а и Германия отказва да съдейства на институцията.

Останалите страни също се оттеглят от участие. Записките на международните полицейски институции са унищожени. След войната Белгия ще направи първите стъпки за възобновяване на дейност. Квартирата на Интерпол се мести от Берлин в Париж и започва нова работа. Самият Интерпол се разделя на Национални централни бюра. Когато една полиция иска информация от друга, то най-често се обръща към това бюро и изисква информацията.

Бюрата обменят информация и си помагат чрез най-различни изисквания, опитвайки се да открият бегълци и престъпници. През последните години дори съдействат активно и за залавянето на кибер престъпници. Интерпол може да се разглежда като социална мрежа, в която има само полицаи, най-вероятно няма да искате да сте там, особено след като селфитата са по-скоро досиета с издирвани хора.

Най-често ще открием, че Интерпол винаги обръща особено внимание на така наречената червена нота, която се издава за задържане. Това е някогашният плакат „Издирва се“, който е използван в миналото за най-различни престъпници. Ако едно име и лице получи такъв документ, то шансовете да бъде заловен, са изключително сериозни. Това не е заповед за арест, а за задържане. Интерпол се заема със задачата да екстрадира задържания в определената страна, която да го съди.

Първата червена нота е издадена на руснак, издирван за убийството на полицай през 1947 г. Секцията с такива бюлетини позволява на медиите също да обръщат внимание на случващото се по света. Интересно е, че на този етап има около 70 хиляди издадени червени ноти за задържане, но около 7500 дори не са официално обявени. Интерпол често има право и да откаже да изпълни нарежданията на друга страна, в случай, че се срещнат противоречия при изискването за задържане.

Отзвукът от това правило не закъснява и на  16 май 1986 г. квартирата на Интерпол е разстресена от две експлозии. Няма никакви жертви, но един полицай е ранен. Отговорност за атентата поема терористичната организация „Direct Action“ и някои от членовете ѝ ще бъдат арестувани по-късно. Централата се мести от Париж в Лион.

Променят се и някои други правила. Интерпол запазва правото да бъде политически и религиозно неутрален в своята работа. Това означава, че исканията на някои страни, особено ако се говори за идеологически или политически опоненти, може да бъдат напълно игнорирани. Със сигурност това не трябва да ни изненадва, особено след като има много случаи за директна намеса.

През 2013 г. руски активисти са арестувани в Испания, след като Русия изисква червена нота. Престъплението за задържането е участие в про-екологична демонстрация. След разглеждането на искането, Интерпол отказва да се намеси.

Една от най-честите грешки е, че някой си представя Интерпол като отделна полицейска единица. Такава не съществува и никога не е съществувала. Самите служители под тази шапка са част от редовното законодателство, но не могат да извършват арести или да разследват престъпления. Никога не се доверявайте на човек, който вади значка с емблемата на „Интерпол“, такива също не съществуват.

Истината е, че в глобално отношение, Интерпол е доста малка институция. През 2014 г. регистрираните там са едва 650 служителя, на фона на Ню Йорк, където полицията е около 34 500 души, можете да направите особена разлика в разминаванията между едните и другите.

Въпреки това, Интерпол има и някои успехи. През 2019 г. агенцията помага за спирането на доставки на екзотични животни. С помощта на митниците, повече от 109 държави успяват да проследят трафика на около 10 хиляди животни, включващи делфини, лъвове, птици и около половин тон слонова кост. Операцията по задържането се провежда в Испания и Уругвай и завършва с ареста на 24 души.