Когато съдебните заседатели попитаха умрелите кой ги уби

| от |

Преди много години, в едно английско село, наречено Уодхърст, младоженци били убити хладнокръвно във вилата си. Съпругът е убит пръв; съпругата звъни на спешната линия за помощ, но нейните молби били неразбираеми поради нараняванията й и никой не се притекъл да ги спаси.

По-късно местните власти установили, че мъж на име Стивън Йънг е извършил зловещото деяние. Той беше изправен пред съда… където 12 местни жители съдебни заседатели, пияни с бира, извършват окултен ритуал, в който се опитват да се свържат с духовете на онези, които той беше убил.

Убедени, че призраците на жертвите са потвърдили, че Йънг е техния убиец, членовете на комисията решават да осъдят човека – и така справедливостта, си казват всички, възтържествува.

Е, поне за няколко седмици. Вие така като сте прочели кратката история по-горе, може би сте предположили, че тя се е случила през 14-ти век или някъде там. В действителност обаче говорим за случай, който е много по-модерен.

Video experiment with ouija board

Годината е 1994; обвиняемият убиец е Стивън Йънг; а „окултният ритуал“, използван от съдебните заседатели, е една съвсем тривиална игра, запазена марка на компанията Hasbro – с други думи, дъската Уиджа.

„Стивън Йънг го направи“, казва „дух“, за който се предполага, че е жертвата Хари Фулър. И на въпроса как се е случило, умрелият Хари казва лаконично: „Застрелян“.

„Мисля, че беше… Ще използвам думата „глупаво“, но всъщност е много по-лошо от това“, казва Греъм Хил, бащата на убитата Никола Фулър, пред ABC News през 2018 г., повече от четвърт век след ужасното престъпление.

„Това е абсолютна подигравка – а става въпрос за най-сериозният тип съдебен процес, който може да има. В него изобщо няма елемент на хумор, в него изобщо няма несериозност и въпреки това тези членовете на това жури го превърна в посмешище.

Но какво е накарало 12 очевидно здравомислещи съдебни заседатели да седнат във фоайето на хотел и да се опитат да се свържат с мъртвите? Те знаят, че е против правилата – някои се разплакват по време на „сеанса“, а други по-късно открито съжаляват за действията си.

Професорът по наказателно право от университета в Мелбърн и автор на книгата „The Ouija Board Jurors: Mystery, Mischief and Misery in the Jury Room“ Джереми Ганс, подозира, че една улика, която да обясни действията им, може да се крие в последните моменти на Никола Фулър, Тъй като трагедията се случва през 90-те години, последните моменти на жената са прекарани във викане за помощ – по телефонната линия за спешни случаи. Което означава, че смъртта й е била запечатана на аудиозапис – и този аудиозапис е бил пуснат на журито. Всъщност се пуска пред две журита, обяснява Ганс.

„Първият състав на съдебните заседатели продължава цял ден, преди един от членовете мъ да напише писмо до съдията, че не може да продължи“, казва той пред ABC. „И съдията в този момент решава: „Добре, просто ще започнем отново с ново жури“, защото не иска да се налага да измисля как да се справи с този един разстроен съдебен заседател.“

Трябва да е било много травмиращо преживяване, казва той: „Това ме накара да си помисля, че каквото и да се случва в тази хотелска стая, вероятно не е особено приятно за журито.“

Пиянските паранормални мероприятия, предположава Ганс, са начинът членовете на журито „да се справят с това, което чува на записа“.

Тук обаче идва един досаден проблем: дъската Уиджа не е легитимен заместител на ДНК доказателства или критично мислене… Тя не влиза всъщност в контакт с мъртвите, а се възползва от идеомоторния ефект при човека: подсъзнателните и неволни движения, които правим, когато мислим за реално движение.

„Илюзията, че триъгълника с дупката се движи сам по дъската, е невероятно силна“, казва Крис Френч, почетен професор по психология в Университета Голдсмит в Лондон, пред Discover Magazine през 2021 г. „Но в действителност това е чисто и просто психологическо внушение: мислите за триъгълника и той го движите – съвсем малко и без наистина да осъзнавате, че сте вие, но достатъчно, че да се забележи.“

И „щом съберете по този начин няколко букви, вече неизбежно се опитвате да отгатнете какво означават, дори и да не го правите съзнателно“, добави Френч. „Ако попитате „Как се казваш?“ и отидете на буквата П, след това автоматично ще си мислите за имена, които започват с П. Вероятно всички останали около дъската също ще си мислят за тях. И така става много вероятно след това да бъде изписано някое от имената, за които си мислите.“

Но в крайна сметка, независимо дали това е механизъм за справяне с ужаса от записите или съдебните заседатели наистина вярват, че Хари Фулър им говори отвъд гроба, след като истината излиза наяве, е решено, че процесите със съдебните заседатели не трябва да включват никакви свръхестествени – или психо-естествени – помощни средства и инструменти.

Присъдата е отменена и на Йънг е назначен нов процес… който отново го признава за виновен и го осъжда на затвор. Но доколкото е известно, този път е нямало никакви спиртни напитки, нито свръхестествени влияния в обсъждането на заседателите.

 
 
Коментарите са изключени за Когато съдебните заседатели попитаха умрелите кой ги уби

Повече информация Виж всички