Клив Бакстър: Експертът по полиграфи на ЦРУ, който вярваше, че спермата и киселото мляко могат да четат мисли
Тестовете с полиграф са навсякъде: при полицейски разпити, интервюта за държавни длъжности, има дори цели телевизионни риалити предавания, базирани на резултатите на тези любопитни машинки. Тогава може да ви изненада да разберете, че науката тях нея е в най-добрия случай крехка – толкова крехка всъщност, че те определено не би трябвало да решават съдбата на хора, съдени за престъпления.
Един известен поддръжник на полиграфа е Гроувър Кливланд „Клив“ Бакстър младши, специалист по разпити в ЦРУ. Той основава отдела за полиграфи на Управлението малко след Втората световна война и след това Училището за откриване на лъжи Бакстър през 1960 г., след като напуска ЦРУ.
Но е най-забележителен с работата си с растения.
Видите ли, Бакстър наистина вярва, че растенията могат да изпитват болка и да имат екстрасензорни възприятия, които той нарича „първични възприятия“. Как обаче успява да подкрепи твърденията си? Ами прави им полиграфски тест, който дава някои наистина странни резултати…
Полиграфските тестове – съмнителна наука
Полиграфският тест, често наричан тест с детектор на лъжата, представлява снемане на поредица от физиологични показания, докато на субекта се задават затворени въпроси. Идеята на този прост процес е, че човешкото тяло ще реагира по специфичен начин, когато лъже, спрямо когато казва истината – и съответно тези промени се откриват от различните инструменти, прикрепени към тялото на субекта. В показанията са включени кръвно налягане, електропроводимост на кожата, пулс и дишане, с очакването, че стресът от лъгането може да ги промени.
Растенията очевидно нямат пулс или кръвно налягане, но имат специфична проводимост, която може да бъде измерена чрез електрическо съпротивление. Тъкмо от това се възползва Бакстър, за да извърши полиграфския си тест върху листо от растение, като го прикачва към електроди, които да измерят всичките му предполагаеми „отговори“ към стимули.
Когато му дава вода, Клив съобщава, показанията наподобяват тези от човешката кожа, което го подтиква да опита с още стимули, за да разбере степента на това, което растенията могат да „почувстват“. Започва да гори едно листо и полиграфът се развихря по начин, който прилича на реакция към стрес.
Може ли семенната течност да чете мислите ни?
Скоро обаче работата му малко излиза извън контрол. Бакстър твърди, че е записал повишена реакция с полиграфа, когато малка скарида умира в друга стая – как може растението да знае, че скаридата е умряла? Ами според неговото експертно мнение то е прочело намеренията на човека чрез някаква телепатична способност. Проучвайки по-нататък, той заключава, че дори малка промяна в емоциите може да предизвика отговор от растенията, което предполага, че те активно четат мислите ни. Клив нарича това „първично възприятие“ и публикува статия за него през 1968 г.
В нито един момент Бакстър не поставя под въпрос легитимността на полиграфските тестове, които провеждаше; не, той дори се развива и в други посоки, освен с растенията като започва да подлага на тестове кисело мляко, яйца и дори човешка семенна течност. И се оказва, че тези предмети не могат да четат мисли.
Неговите идеи са отхвърлени от научната общност и група експерти поставят под въпрос всичко относно методите му: от липсата на контрол до това дали полиграфът изобщо работи. Когато експериментите му са повторени от други и от самия него, резултатите не са същите, което предполага, че може просто влажността или статичното електричество да са причинили първоначалните данни. Ловците на митове дори правят епизод, в който използват точния модел на полиграфа и повтарят експериментите на Бакстър – но всички те се провалят.
Гроувър Бакстър почива през 2013 г. след дълго боледуване, но оставя след себе си много публикации и книга за творчеството си.
Така че, следващия път, когато някой предложи детектор на лъжата, опитайте се да си спомните, че един от основните разработчици на технологията е смятал, че киселото мляко чете мисли.
