Какво е Синдромът на Питър Пан и как да спрете да бъдете „майка“ на гаджето си
Макар да не е признато официално за психологическо разстройство само по себе си, ако опишете „синдрома на Питър Пан“ на група жени в хетеросексуални връзки, има сериозна вероятност поне на няколко от тях да им звучи познато. А няколко пък от тях – може би случайно, може би съзнателно – ще се окажат в ролята на Уенди.
Но каква е динамиката меджу Питър Пан и Уенди и как тя влияе на взаимоотношенията в една връзка?
Сър Джеймс Матю Бари
Най-вероятно знаете кой е Питър Пан – дяволито момче, облечено в зелено, което може да лети; главен герой в редица филма и адаптации на Дисни. Персонажът първоначално е създаден от шотландския драматург Джеймс Бари като се появява в неговата едноименна творба. Но най-важното качество на Питър е, че отказва да спре да бъде дете, като обръща гръб на света на възрастните в полза на вечна инфантилност в Невърленд.
Въпреки че можем да се съгласим, че определени аспекти от живота на възрастните са надценени (на ум веднага ни идват данъците…), проучванията показват, че някои хора възприемат това отношение до крайност. Така се появява Синдромът на Питър Пан, който описва възрастни, обикновено мъже, които изглеждат неспособни да се справят с отговорностите на живия живот – и конкретно с динамиката в една интимна връзка като вместо да играят своята отговорна роля, разчитат на партньоркити се да поемат и техните отговорности. Което не е точно рецепта за успех между двама души.
Проучване от 2021 г. се позовава на някои от ключовите признаци, че мъжът в живота ви може да е приел образа на Питър Пан: хората със синдрома често изразяват емоциите си по неподходящ начин, склонни са да бъдат егоцентрични, но също така и апатични, и не желаят да правят дългосрочни житейски планове. Твърди се още, че са самотни и изпитват затруднения да изградят социални отношения. Може да им е трудно и да поемат отговорност за грешките си.
Нещо много показателно за зараждането на синдрома е, че неговите жертви често имат трудни отношения със собствения си баща, докато същевременно очакват жените в живота им да поемат ролята на майка.
Когато са изложени по този начин, тези характеристики може да не звучат особено привлекателно; но, както клиничният психолог Карла Мари Менли казва, други личностни черти на човека могат да ви привлекат поне в началото на връзката. „У един Питър Пан има игривост, която може да бъде прекрасна – но същевременно тя му пречи да участва в житейските задължения. Може да има момчешки чар, който е едновременно завладяващ и дразнещ (поради избягването на реалността на възрастните).“
Проучването продължава с разработването на петобална скала за количествено определяне на степента на Синдрома на Питър Пан, която включва 22 фактора в три различни категории: „Бягство от отговорност“; „Възприятие на силата“; и „Никога непорастващо дете“. Максималният резултат е 110, а колкото повече точки събере човек, толкова е по-високо нивото на синдрома. Авторите предполагат, че тяхната скала е надеждна и може да се използва за насочване на клиничната практика, например при брачно консултиране.
Но къде идва Уенди в уравнението?
Уенди Дарлинг кърпи дрехи на децата в подземния дом
В историята Уенди тегли доста неприятна къса клечка, като е отведена в Невърленд, за да поеме ефективно майчинската отговорност за група деца, които досега са живели без надзор на остров за неопределен период от време. Това не спира, дори когато тя се завръща у дома в края на историята, тъй като любезно се съгласява да се връща там веднъж годишно, за да прави пролетното почистване на Питър Пан вместо него.
Точно като нея, партньорките на хора със синдрома на Питър Пан може да се окаже, че правят възможна тази неприязън към отговорностите на възрастните. Това може доста бързо да доведе до негодувание и чувство на недооцененост. Една жена обяснява пред NBC News BETTER как след няколко месеца връзка се оказва не толкова с гадже, колкото просто с още едно дете:
Започна да става дразнещо, когато идваше в къщата ми и просто си се настаняваше удобно и оставаше. Искаше даже да го разтривам по гърба и изяде зърнената закуска на детето ми. Колкото повече правих аз, толкова по-малко правеше той. Дори трябваше да го закарам до тях на следващия ден!
Това съвсем не означава, че всички, които биха се разпознали в ролята на „Уенди“, са недоволни от това. Но за тези, които искат да се измъкнат от капана на тази динамика, психологът Марк Травърс подчертава някои неща, които можете да направите, за да възстановите връзката си. Може да съществува варианта, в който можете да помогнете на партньор ви постепенно да поеме повече отговорност, като в същото време прекъснете собственото си благоприятно за него поведение.
„Не забравяйте да отбележите по положителен начин усилията на партньора си във всяка стъпка от пътя, като му показвате признателност, привързаност и го окуражавате. Дръжте го отговорен за нещата, които казва, че ще направи, и се съсредоточете върху постигането на малки победи, а не върху масивни промени в поведението“, предлага Травърс. „Прекратяването на благоприятното поведение, като например да подреждате след тях всеки път, когато направят бъркотия, да им чистите колата или да им плащате сметките, може да им помогне да осъзнаят необходимостта от промяна в себе си.“
Той обаче предупреждава и, че да очакваме от човек да се промени радикално, за да отговаря на нашите собствени виждания и идеали, не ре правилният начин да гледаме на този процес. Ако не сме доволни да бъдем в позицията на Уенди, а ответната страна изглежда твърдо решена да си остане завинаги Питър Пан, може би е най-добре да се прекрати връзката.
„Никога не молете партньора си да промени личността си. В края на краищата това вероятно е причината изначално да се влюбите в него.“
