Как Великобритания успя да забрани търговията с оръжие – една престрелка беше достатъчна

По някаква причина свикнахме да виждаме престрелките в САЩ и то на празници, в училища и по всякакви други поводи. Популярният им закон за притежаване на оръжие продължава да се разглежда като част от конституцията и американците просто не могат да приемат идеята да не притежават такова. Има един интересен феномен, който показва, че не всички страни имат една и съща гледна точка.

Великобритания дълго време има същото право за предоставянето на свободно закупуване на оръжие. То продължава да съществува до 1996 г. с така нареченото Дънблейнско клане. С него се отключват едни от най-впечатляващите протести на острова, а жителите искат само едно – оръжията да изчезнат изцяло или просто да се постави много по-строг контрол за действие! Каква е историята?

Преди повече от 25 години ще открием, че началното училище в Дънблейн е оглушавано от стрелба. 16 души на средна възраст между 5 и 6 години са посечени от точния мерник на 45-годишен учител. Новините не спират да излъчват на живо, а малко след това камерата ще се насочва към шокираните родители, които се надяват, че тяхното дете ще е извадило късмет и чудотворно ще е оцеляло. На 13 март 1996 г. една трагедия ще влезе като първата и последната стрелба на публично място.

Никой не може да повярва, че един човек може да вземе своя пистолет и да започне да стреля по деца. Неговата дързост и дори лудост ще накарат мнозина да се замислят какво точно може да направи един луд с оръжие. Предишният случай е от 1987 г. в друго училище, когато отново човек влиза и открива стрелба, убивайки 16 възрастни и оставяйки още 15 човека ранени.

Учениците в Дънблейн повече не могат да търпят това. Те излизат на протести, отказват да ходят на училище, готови са да блокират улици, рисуват си мишени по гърбовете, за да посочат, че реално това е техният живот, докато очакват следващия луд да се появи. Натискът е наистина свиреп, а и търговците на оръжие започват да го отнасят, техните магазини са окупирани, наричат ги търговци на смърт и още много други.

Англичаните просто не могат да приемат факта, че заприличват на американците. До края на 1997 г. парламента разбира, че или ще се съобрази с нацията или ще бъде демонстративно изгонен, за да може следващите да направят промяната. Приема се закон за частното притежание на оръжие за  повечето пистолети, след това се поставя и закон за забрана на търговия на полу-автоматично оръжие, както и задължителната регистрация на ловните пушки.

Никой не може да каже колко точно адекватни са били тези мерки. Дали точно оръжието е проблемът или факта, че се приема нов закон, в който всеки един преподавател и служител, който ще работи с деца, трябва да премине през психологическо профилиране, направено лично от полицията. Същото изискване ще се приложи и върху притежанието на оръжие. Този път полицията няма да допусне някой луд да се сдобие с оръжие.

От 1996 г. до 2010 г. няма регистрирана нито една стрелба в училище или публично място във Великобритания. Очевидно мерките работят до някаква степен. От Дънблейн до Кумбрия има 14 години, но отново става ясно, че мъж е открил стрелба и е оставил 12 трупа след себе си. Според докладите за Великобритания, броят на убитите от огнестрелно оръжие на 100 000 души на острова е от едва 0.2% за разлика от САЩ където е 12.09 души. Другият интересен факт на статистиката е, че на 100 души във Великобритания се падат 5.03 оръжия, а в САЩ са 120.5 оръжия на 100 души – някои имат повече от едно.

Към настоящия момент статистиката ни показва, че дори американците настояват за много по-строг контрол или дори забрана за свободна търговия. Всички искат някакви действия, но по някаква причина правителството просто отказва да ги премахне. Във Великобритания е необходимо само да се чуе разказа на 7-годишния Стивън Хопър, който оцелява стрелбата. Той разказва как е видял човек с оръжие да се насочва към неговата класна стая и е имал време само да залегне и след това да чуе изстрелите и писъците на неговите съученици. Някои от тях падат на пода, издъхващи, други замръзват на място на столовете си. Стрелбата е толкова бърза, че след няколко секунди следва презареждане и ново откриване на огън.

43-годишният лидер на скаутите е бил заподозрян за непристойно поведение, тоест педофилия, а сега очевидно е решил да си върне жеста и да покаже, че не само няма такива намерения, но дори мрази децата. Истината е, че въпросният мъж няколко пъти е писал писма, с които да бъдат свалени всички подозрения, но никой не го е отразил и никой не е преразгледал неговата молба за възстановяването на правата му.

Всичко започва около 9 часа и 30 минути. Извергът влиза с четири пистолета и близо 743 патрона, които е закупил напълно легално от оръжеен магазин. Стреля два пъти в коридора на училището, а след това продължава във физкултурния салон, където повече от 28 деца са събрани за обичайния си урок. Рапортът по-късно посочва, че изстрелите са били с хирургическа точност, макар и да е произвеждал бързо изстрелите си.

Една от майките в залата ще се опита да защити децата си, но куршумите минават през нея и убиват още едно дете, докато друго е пострадало. Стрелецът обикаля в кръг като хищник, който се спуска над стадо и няма никаква милост. Най-накрая мъжът ще отиде в средата на залата и ще налапа дулото. Необходими са около 3-4 минути, преди да простреля 32-ма души и от тях да убие 17, включвайки себе си. Още едно дете умира от раните си по пътя към болницата, заковавайки цифрата на 18. И след това целият ад се отваря.

Мик Норт е биохимик, който разбира, че вече няма дъщеря. Опитва се да говори, но има достатъчно хора, които се опитват не само да го заглушат, но и да го откажат от тази тема. В някои предавания му казват, че изобщо не трябва да говори за оръжия, коментирането за загубата е разрешено. Единственият проблем е, че Мик не следва тези указания и говори в ефир.

Неговите думи са достатъчни, за да разпалят страстите и веднага да открие достатъчно адвокати, опечалени родители и още много други ентусиасти, създавайки първото искане за ограничаване. Майките започват да събират подписи за забрана за продажба на всякакво оръжие. Само в първия ден успяват да съберат повече от 750 000 подписа, а през следващите седмици ще минат броя от милион. Тази кампания се смята за една от най-успешните на всички времена.

Правителството няма място за отстъпление и накрая се съгласява да говори за реформи и по-сериозен контрол. Сега никой не може да закупи спокойно оръжие, сякаш си купува хляб от магазина. Законът за оръжието е обновен през 1997 г. и слага край на търговията с висококалибрени оръжия, които да се притежават и използват от отделен жител. Новият закон посочва, че човек може да закупи полу-автоматична пушка, но с условието, че същото ще се държи в клуб за стрелба.

Тони Блеър идва на власт и веднага допълва закона с още по-строги санкции, както е обещал на своите избератели. Забраняват се дори малокалибрените пистолети. Правителството дори поставя и още една програма за изкупуването на оръжие и инвестира около 150 милиона паунда, след като повече от 162 хиляди оръжия са предадени, придружени с около 700 тона от патрони.

Това не се случва в САЩ, но ще открием, че щати като Кънектикът са принудени да действат, особено след поредната жестока стрелба. Поставя се сериозен контрол над закупуването на оръжие, психотест и други регистрации. Подобни маневри се наблюдават и в Ню Йорк, но не достатъчно, за да се говори за тотална забрана за търговия с оръжие.

Най-голямата разлика е, че един англичанин трябва да обясни много ясно защо има нужда от оръжие. Някои посочват лов и спорт, но самозащитата вече не е оправдание за притежание. Една от причините за успех е, че обществото просто не приема и не иска повече да повтаря този кошмар, разумът надделява.

Училището в Дънпорт най-накрая отваря врати, но този път има и център за работа с проблемни деца, където агресията се вижда като единствен възможен метод. Освен това учебната година се почита с минута мълчание за изгубените животи от миналото.

Човек избира своите закони, достатъчно е просто да действа.