Ако смятате, че днешните медии са хвани-единия-удари-другия, то просто вие не сте имали парализиращото щастие да четете „Работническо дело“. Но ние ще поправим усойната ви грешка.
В бъдеще ще разгледаме различни събития от миналото и отразяването им в комунпечата за всеобща наслада и образование. Днес е наред въпросът от заглавието, а годината е 1954.
Любопитното е, че събитията са напълно искрени и никак не организирани по определен шаблон, тертип и матрица.
В Димитрово се провежда възпоменателно събрание в лятно кино „Металик“. Там секретарят на градския комитет на партията Григор Илиев изнася доклад за живота на вожда и учителя като ни известява, че: „Днес димитровските миньори носят дълбоко в сърцата си скъпото дело на Георги Димитров. За осъществяване на неговите завети миньорите изпълниха първата петилетка за 4 години.“ Гласувана бе „поздравителна телеграма“ до ЦК на БКП.
В Сталин в салона на Народния театър се състои „тържествено събитие“, където доклад за живота и делата (е, не истинските криминални дела…) на Димитров чете др. Марко Луканов. Той говори за „огромните заслуги на великия син на България като бележит деец на международното работническо движение, като строител на Народната ни република и знаменосец на българо-съветската дружба и борбата за мир“. Събранието гласува телеграма до ЦК на БКП.
Във Враца в салона на читалище „Сталин“ за живота и делото говори секретарят на Постоянното бюро на Националния съвет на Отечествения фронт др. Фердинанд Козовски. „Той остави след себе си широк, светъл друм, по който върви целият наш народ. Животът и борбата на Георги Димитров са повест за борбата на нашия народ и Българската комунистическа партия за свобода и социализъм.“ Гласувана бе поздравителна телеграма до ЦК на БКП.
В Толбухин пак в салон на пак Народния театър се състои пак тържествена вечер… Иванка Иванова, секретар на градския комитет на БКП, е доста по-креативна в доклада си: „Щастие е за българския народ, че в най-съдбоносните години на своята история той имаше такъв смел, далновиден и с огромен политически опит вожд като Георги Димитров. Великият Димитров посочи на нашия народ пътя към свободата и щастието. Няма област в нашия политически, стопански и културен живот, в която той да не е оставил най-скъпи за нас завети, които ние свето пазим и изпълняваме.“ Вестникът пише още:
В Кюстендил „много летовници от балносанаториумите и почивните станции, разположени в красивата околност, се отправят към градското читалище […] на тържествено възпоменателно събрание.“ Кратък, но вълнуващ доклад прави учителката Малинка Синурска. След него (не е цитиран) се прави минута мълчание по повода, а след нея с бурни ръкопляскания… са гласувани телеграми до ЦК на БКП и Централния съвет на профсъюзите. В тях летовниците обещават след завръщането си по родните места да заработят „с димитровски плам за превръщане в живо дело неговите светли съвети“.
Плевен
Къде: Сградата на Народния театър
Доклад: Желю Драгомиров, член на бюрото на градския комитет на партията
Телеграма до ЦК на БКП: Да.
Станке Димитров
Къде: Кор. на „Работническо дело“ мълчи!
Чувствата на трудещите се: На дълбока признателност към заслугата на Г. Д. за освобождението на Родината ни от монархофашисткото и капиталистическо робство.
Доклад: др. Рубен Аврамов, министър на културата
Телеграма до ЦК на БКП: Да.
Павликени
Къде: Салона на лятното кино
Доклад: Йордан Илиев, секретар на околийския комитет на БКП
Процент изпълнение на плана на механизаторите от МТС в Павликени: 170%
Китайският народ също отбеляза петата година от смъртта на видния деец на международното работническо движение, вожда и учителя Георги Димитров. В Пекин централният орган на Китайската комунистическа партия вестник „Жениминжибао“ помества статия „Великият комунист Георги Димитров ще живее винаги в сърцата на народите“, написана от члена на ЦК на Китайската комунистическа партия и ректор на Пекинския народен университет У Йо-хан. В нея той пише: „Димитров не е между нас, но неговия житейски пример и ценни съвети и указания ще бъдат винаги живи в сърцата на трудещите се от целия свят.“ „Работническо дело“ не упоменава телеграма до ЦК на БКП, но пише още, че е имало прожекция по повода на художествения филм „Песен за човека“.
В Прага българската културно-просветна организация „Георги Димитров“ организира различни възпоменателни събития, а в културния център „Българско творчество“ се състоя паметно събрание, на което доклад изнася д-р Честимир Аморт. Статии по повода публикуват вестниците „Руде право“, „Праце“ и „Млада фронта“.
В Букурещ по почин на Румънския институт за културни връзки с чужбина е организирано тържествено събрание. На него „присъствуваха: членът на Политбюро на Централния комитет на Румънската работническа партия Константин Първулеску, секретарят на ЦК на РРП М. Таля, министри, членове на Народния съвет на Букурещ, представители на столичната културна общественост и трудещи се“. Хубаво е да научим, че освен политици и буржоа е имало и хора, които всъщност се трудят. Доклада е от председателя на Института и член на ЦК на РРП Михаил Рошану. След него е гледан филма „Септемврийци“.
И накрая, разбира се, Тел Авив. На организираната паметна вечер идват над 2000 души, между които посланиците и пълномощните министри на СССР и „страните с народна демокрация“ и членове на израелския парламент. „За живота и делото на Георги Димитров и за изграждането на социализма в НР България говориха д-р Фархи и журналистът Балти.“