Как предците ни са почиствали зъбите си преди пастата и четката

Денталната хигиена е изминала дълъг път през последните няколкостотин хилядолетия. Докато сега повечето от нас днес автоматично си мият зъбите два пъти дневно, предците ни са имали доста проблеми с устата. За тяхно съжаление, много от техните архаични стоматологични практики изглежда са били неефективни, което е водело до високи нива на кариеси и заболявания на венците, както можем да видим в праисторическите скелети – въпреки че има доказателства, че те поне са се опитвали да поддържат зъбите си в прилично състояние.

Най-ранните признаци на стоматологична грижа могат да бъдат открити върху комплект неандерталски молари на 130 000 години от хърватска пещера, които показват следи от системно остъргване с някакъв вид клечка за зъби. За съжаление, покрай праисторическите останки не са открити някакви инструменти, които да отговарят на тази цел, но въз основа на следите изследователите предполагат, че неандерталците вероятно са използвали парчета кост или твърди листа трева, за да изваждат храната от междузъбните пространства.

Превъртаме напред до преди около 14 000 години и стигаме до най-ранния известен пациент на денталната медицина. Открит в пещеа в Италия, този нещастен индивид изглежда е страдал от кариес, като гнилата част на поне един от зъбите му е била умишлено изстъргана с помощта на някакъв остър каменен инструмент…

Около 5000 г. пр. н. е., когато древните египтяни създават най-ранната паста за зъби в света, нещата започват да стават малко по-търпими. Тази смес, по-скоро прах, е съдържала съставки като пепел от овъглени волски копита, яйчени черупки, смирна и пемза и вероятно е била по-скоро абразивна – но поне е могла да отстрани остатъците от храна в устата.

По-късно персите добавят към сместа обгорени черупки от охлюви и стриди, както и билки и мед, а римляните – дървени въглища и дървесни кори с цел намаляване на лошия дъх.

Най-ранните примитивни четки за зъби също са открити в древноегипетски и вавилонски гробници и са датирани около 3500 г. пр. За разлика от съвременните четки тези инструменти са представлявали просто клонки, които са били дъвкани, за да се начупят влакната и да се получат подобни на четини власинки, които да се използват за почистване на зъбите.

Тези пръчици са били вземани от определени дървета, като например нийм и Salvadora persica, които имат антимикробни свойства и за които е доказано, че забавят разпространението на някои бактерии, свързани с кариесите и заболяванията на венците. Всъщност клонките от тези две дървета и до днес се използват като форма на грижа за устната кухина в много азиатски и близкоизточни страни.

Най-ранната известна конвенционална четка за зъби вероятно е изобретена в Китай по време на династията Тан, някъде между VII и X век след Христа. Тези древни инструменти с косъм от дива свиня и дръжки, изработени от бамбук или кости, вероятно не са били толкова ефективни, колкото съвременните им аналози, и може би не са били широко използвани – вероятно защото малцина са искали да мият зъбите си със свински косъм.