Как Малайзия плати „Вълкът от Уолстрийт“, картина на Мане и помогна за прането на милиарди долари
Хавиер Джусто е 48-годишен пенсиониран швейцарски банкер, който разполага със собствена марка бутиков хотел, който е на прага на завършването си на един от красивите тропически острови. Луксозната сграда се строи в последните три години и със сигурност скоро ще събере някои от най-заможните туристи в региона. Хавиер е пристигнал преди четири години в страната, преди това е имал уникална кариера в Лондон. След това следва вълнуваща разходка през цялата страна на мотор с приятелката си Лаура, с която по-късно ще се оженят на затворен плаж.
След като Тайланд е толкова красива дестинация, двамата решават да се установят в същия град и да започнат да строят своята мечта. Започват няколко бизнеса и накрая стигат до заключението, че хотелът е най-добрата инвестиция, а след това ще добавят и други вили, фитнес салони и евентуално тенис игрища. На 22 юни 2015 г. ще открием, че чака само документите, за да стартира своя бизнес, но вместо тях, на вратата почукват въоръжени полицаи, които са готови да го задържат. След неговото задържане идва време за събиране на компютри и всички документи.
Два дена по-късно се оказва, че Хавиер е смятан за един от най-големите босове на мафията. Обвинен е за изнудване на малка петрола компания на име PetroSaudi, която обаче е успяла да получи обвинение за кражба на стотици милиони долари, които първоначално са били собственост на инвеститора от Малайзия, известна като 1MDB. Разкритията отключват серия главоболия и една цяла нишка от кражби, достойни за поставянето на рекорди. Изчисленията на САЩ сочат, че сумата е близо 3.5 милиарда долара. Фондът е създаден от малайзийския министър-председател Нахиб Разак, който трябвало да промотира икономическото развитие и най-вече да инвестира в медиите, където обикновено месечния бюджет е около 400 евро. Събраните средства никога не отиват в медията, а се използват от министъра за най-различни финансови маневри, които могат да помогнат за по-охолен живот в бъдеще.
Същият инвестира навсякъде и според разследването, Нахиб е успял да вземе около 681 милиона долара и точно по тази причина бърза да отрече. С парите са закупени апартаменти в Манхатън, Лос Анджелис, една оригинална картина на Мане, частен самолет и финансиране на холивудски филм. Около 1 милиард е бил изпратен на Petro Saudi, около 1.4 милиарда са изпратени на Голдман Сакс в бондове, а останалот е било прано в швейцарски офшорки. Последните 1.3 милиарда долара са били изпратени в сингапурска сметка. И макар министърът да остава добре прикрит, неговият 29-годишен съветник на име Джхо Лоу не е от най-скритите.
Той обича да се забавлява и често може да се открие в компанията на Линдзи Лохън и Парис Хилтън, според властите, той е успял да вземе около 2 милиарда долара. Лоу изпраща доста пари на Мартин Скорсезе за завършването на „Вълкът от Уолстрийт“ и след като Леонардо ДиКаприо успява да вземе Златен глобус, той ще благодари и на двамата. Други активи на златното момче са 20% от музикалната компания EMI, които се купуват за сумата от 106 милиона долара. Същата година ще се сдобие и с луксозен апартамент за 30 милиона долара, предназначен за бащата.
И точно тук трябва да си припомним и думите на Балзак, които говорят, че зад всяко огромно богатство се крие и едно велико престъпление. Джусто открива г-н Тарек Обаид в края на 90-те години и след това двамата ще се опознаят много добре. Малко по-късно Обаид ще получи около 30 000 долара и място във финансовата фирма Fininfor – където първият е директор. Именно така се ражда и компанията PetroSaudi. Тарек има и брат, който служи на саудитския посланик във Великобритания. Съосновател на петролната компания е принц Турки бин Абдулах – седми син на крал Абдулах бин Абдулазиз, който управлява Саудитска Арабия от 2005 до смъртта си през 2015 г. След напускането на Джусто през 2009 г., малката петролна компания струва точно колкото и визитката. И след две години ще е придобила около 1.83 милиарда долара. И как работи цялата измама?
Закупуват се огромни количества петрол, които най-често идват от държавни рафинерии и след това се продават на други инвеститори. Официалната версия е, че компанията притежава плантации в Централна Азия, които застрашават петролния бизнес в целия свят и най-вероятно ще се превърнат в милиони. Когато идва и министър-председателя на Малайзия, идеолозите на новата пирамида вече ще са наели 92-метрова яхта, на която да прекарат няколко дена и да обсъдят потенциалните възможности. Сделката между тях е Содом и Гомор във финансовия свят. Лоу все още няма силите, за да оформи една голяма измама, но пък има връзки с главния заподозрян и след като Малайзия е известна със залежи, време е човек да започне да фантазира за всичко, което е мечтал, при това по 1 милион.
Нахиб предоставя милиарда за харчене, след като има правото да се разпорежда, както намери за добре. След няколко седмици обаче пристигат 2.5 милиарда долара, останалите са дошли от Саудитска Арабия и при друга среща. Според американското правосъдие, парите са били изпратени до Лоу, който няма никаква официална позиция във въпросния фонд и спокойно може да плати средства на някои от съдружниците. Ако се чудите как един човек става милиардер, трябва ви по-малко от месец. Следва среща с още един банкер, който няма нищо против да помогне за инвестиции.
И така PetroSaudi притежава 1.5 милиарда долара в петрол и газ, докато 1MDB добавя своя милиард. Данните показват, че от Малайзия са дошли едва 300 милиона за PS, докато останалите 700 заминават в швейцарска банка, а оттам към офшорка на име Good Star. Обаид получава от този трансфер сумата от 85 милиона долара, записани под формата на „брокерски услуги“. Още 33 милиона долара отиват при г-н Махони – връзката в Ню Йорк, но той оригинално използва сметка в JP Morgan, която пак принадлежи на него. След четири дена същият ще си закупи къща за 6.7 милиона долара, а след това се правят и множество сметки в Швейцария.
Джусто получава едно обаждане малко по-късно с оферта за едно добре платено приключение. Заплатата е 400 000 паунда, милиони в бонуси и жилище за 10 000 паунда на седмица под наем в Мейфеър. Едва ли някой би отказал. Става директор на компанията през 2010 г. и веднага е изпратен във Венецуела, все пак е испански имигрант във Швейцария и неговият испански е прекрасен. През следващата година лети от Каракас до Лондон. През 2011 г. фондът 1MDB ще заплати още 830 милиона долара и ще има инвестиция от 1.83 милиарда долара. 330 милиона от тях ще заминат отново в швейцарска сметка, регистрирана на Обаид. Принц Турки бин Абдулах получава около 77 милиона долара от същите сделки. Докато парите летят, г-н Лоу става един от най-лъскавите хора в Ню Йорк и няма парти, на което да не е поканен.
100 милиона инвестиции в Холивуд и още 40 милиона в апартаменти ще позволи да получи светлината на прожекторите. Джусто започва да става недоволен, когато се оказва, че взима най-малко пари от всички останали. Тази караница продължава и скоро испанецът е готов да разкаже всичко. Една среща между него и Махони ще позволи да се стигне до подкуп от 6.5 милиона франка, в последствие падат на 5 милиона, а на финала са 4 милиона франка. Това не е достатъчно за рисковете и Джусто си тръгва с копие на всички сървъри в компанията. Малко след това идват и заплахите, че ако няма разплащане, каквото е обещано, информацията може да се озове в WikiLeaks и завинаги да остане там.
Следват заплахи за живота и още много други, но само няколко месеца по-късно в един китайски ресторант в Лондон г-жа Клеър Рюкасъл Браун ще се срещне с непознат човек, който ще предостави информация и само една страница, която посочва връзката между Малайзия и PetroSaudi. С получаването на първата доза документи, тя започва да получава и редица заплахи по електронната си поща, а след това и всякакви други послания, че трябва да спре. Следващите документи обаче идват с цената на милиони долари и точно това Клеър няма. Скандалът е много по-забавен, защото и Нахиб е спечелил изборите в Малайзия, при това изключително бързо.
Слуховете стават и още по-цветни – някои твърдят, че руската мафия иска да спечели пари, други подозират, че най-вероятно става въпрос за един красив капан, който трябва да отнесе критиците и да покаже колко чист е главният заподозрян. През октомври 2014 г. тя ще се срещне с Джусто, който обаче няма да я заплашва, а ще сподели, че също е особено изплашен. Споделя с кого се забърква журналистката и какви пари стоят зад тях. Джусто иска само 2 милиона долара – парите, които не са заплатени от обещаното и няма никакво намерение да предостави информацията по друг начин.
По същото време финансистите в Малайзия са категорични, че фондът има достатъчно ресурс, за да погаси редица дългове на страната. Вече всички говорят за фонда и един по един плъховете ще изчезнат от картинката. Това не пречи до ноември 2014 г. да се натрупа дълг от 11 милиарда долара. Клер успява да открие спонсор – собственикът на „The Edge“ – Тонг Коои Онг. Той е бивш банкер, който скоро инвестира в медиен гигант с редица публикации. Тримата се срещат през 2015 г. и предоставят необходимите средства, които да откупят данните. Купувачът не бърза да купува, а вика редица специалисти, които да потвърдят, че дигиталната следа е вярна.
Оказва се, че за всички тези години, натрупаните средства трябва да отидат за икономическото развитие на страната, но вместо това се озовават в семейните приятели и другари, които да ги въртят така, че винаги да има победители. Джусто отказва да вземе пари в кеш, вместо това се съгласява на една картина на Мане, която може да свърши същата работа. На 28 февруари 2015 г. се появява и материалът, който най-накрая ще покаже пътя на парите. Нахиб е осъден за редица обвинения за пране на пари. Други съучастници изчезват изключително бързо, но най-голям късметлия се оказва Лоу, който между другото успява да се крие и да избяга бързо.
Неговата яхта е конфискувана в Бали, а междувременно той се крие в китайските хазартни анклави на Макау, Бангок и Тайван. Понеже Малайзия не може да се изправи срещу Китай и да каже, че там се крие престъпник. Има неофициална информация, че все пак Лоу е направил много опити да закупи имунитет, но не получава такъв. Също така и не се връща. Колко точно той е откраднал, никой няма да разбере – никога.
